/Поглед.инфо/ На 10.02. на портала на Министерския съвет за обществени консултации беше публикуван проект на Министерството на енергетиката „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Р България до 2030 година с хоризонт до 2050“ * - http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5872. Анализът на 67-те страници буди недоумение за безпомощността (реална или целенасочена) на нейните автори по отношение на анализи и обосноваване на прогнози, липсата на задълбоченост и обвързване с други национални и сектори стратегии. Основания за тези изводи са следните:

  • Не е спазена глава ІІІ „Методологични указания за изготвяне на

националните стратегии“ на Методологията за стратегическо планиране в Република България. Няма описани дейности, които да гарантират постигането на всяка отделна цел и приоритет.

  • Eнергетиката се разглежда като самостоятелен и независим сектор в

икономиката на страната. А тя е в основата на производството, транспорта, благосъстоянието на населението. Личи негативното влияние от липсата на индустриален профил на икономиката, който е в основата на устойчивото развитие, а не услугите. Стратегията се базира на спазване на директиви и регламенти на Европейския съюз, защото България няма национална политика за интегрирано устойчиво развитие, а управлението на държавата вече 10 години я води към дъното на всички възможни класации.

  • Пропуснат е един важен регламент на Европейския парламент и на

Съвета № 2019/941 от 05.06.2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния пазар. Той определя правилата за сътрудничеството между държавите членки с оглед на предотвратяването на кризи в електроснабдяването, подготовката за тях и управлението им в дух на солидарност и прозрачност и при пълно спазване на изискванията на един конкурентен вътрешен пазар на електроенергия.

Не се споменава за разработване на планове за „Готовност за справяне с рискове“ на основание на чл.5, ал.1 от горния регламент чрез Методиката за определяне на най-значимите сценарии при регионална криза в електроснабдяването, разработена от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия). А регламентите се прилагат директно в българското законодателство, без хармонизиране и одобряване от националните органи.

Съгласно този регламент основните групи рискове са:

а) редки и крайно тежки природни бедствия;

б) случайни опасности, превишаващи критерия за сигурност N-1, и изключителни извънредни ситуации;

в) опасности, които произтичат от обстоятелства, включително последици от зловредни атаки и от недостиг на горива.

В предложената Стратегия няма:

- оценка на изменението на климата върху производството на електрическа енергия (особено при ВЕИ) и достъпа до елзахранване. А цитираният в Стратегията регламент (ЕС) 2018/1999 от 11.12.2018 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата се свързва пряко с проблемите на енергетиката. Според резултати от изследване, цитирано от Франс прес климатът през 2030 г. ще бъде като този от пред 3 милиона години, а според учени от БАН, климатът в България през 2050 г. ще бъде субтропичен. За 10 дни в началото на м. февруари Германия увеличи закупуване на газ от Русия с 49% поради това, че милиони немски слънчеви панели са покрити с дебел сняг и лед, а 30 000 вятърни турбини нищо не произвеждат, дори им необходима енергия срещу замръзване. Как България би се справила с такава ситуация?

- няма оценка и план за преодоляване на щетите при случайно или целенасочено (терористичен акт) повреда на носещите конструкции при далекопроводите от 400 и 110 квт.( критерий за сигурност N-1) и други подобни;

  • Eнергийната сигурност се свежда до:

  • Наличие на въглища в Маришкия басейн за още 50-60 години;

  • Възможност за внос на природен газ от 6 източника;

  • Ресурс на блокове 5 и 6 на АЕЦ“Козлодуй“ за 30 години;

  • Увеличаване на дела на енергията от ВИ в брутното крайно

потребление на енергия до 2030 г. (27.09%) е прогнозирано следното разпределение по сектори:

        • 30.33% дял енергията от ВИ в сектор електрическа енергия;

        • 42.60% дял енергията от ВИ в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане;

    • 14.2% дял енергията от ВИ в сектор транспорт.

Прогноза за нетна инсталирана мощност на електрическите централи,

Целеви сценарий /с допълнителни мерки/

2020

2025

2030

2035

2040

2045

2050

Нетна инсталирана мощност (GW)

12.426

12.699

13.855

13.971

15.819

16.568

19.382

Ядрена енергия

1.889

1.889

1.889

2.889

3.889

3.889

2.000

ВЕЦ

2.508

2.508

2.508

2.508

2.508

2.508

2.508

ВтЕЦ

0.699

0.749

0.948

0.948

1.811

2.723

4.500

ФЕЦ

1.042

1.785

3.216

3.216

3.216

3.277

4.555

Електрически централи на конвен-ционални горива и биомаса, в т.ч.:

6.289

5.769

5.294

4.410

4.395

4.171

5.820

ТЕЦ без технология за улавяне на въглеродния двуокис

0.476

0.328

0.230

-

-

-

-

ТЕЦ на лигнитни въглища без технология за улавяне на въглеродния двуокис

3.688

2.967

2.202

1.367

1.367

0.989

0.989

Комбинирани централи на въглища

0.137

0.137

0.087

0.087

0.087

0.087

0.087

Паро-газови централи без технология за улавяне на въглеродния двуокис

-

-

0.422

0.843

0.843

0.843

2.109

Кондензационни и комбинирани централи на природен газ

1.909

2.084

2.052

1.807

1.790

1.881

2.233

ЕЦ на биомаса

0.080

0.253

0.302

0.306

0.309

0.371

0.335

Геотермални електрически централи

-

-

-

-

-

-

0.066

Източник (B)EST model, E3-Modelling

Дяловото разпределение на различните видове енергийни източници ( % ):

Вид източник/година

2020

2030

2050

Ядрена енергия

15,20

13,63

10,32

ВЕИ, в т.ч.

34,19

48,16

59,65

ВЕЦ

20,18

18,11

12,94

ВтЕЦ

5,63

6,84

23,21

ФЕЦ

8,38

23,21

23,50

Електрически централи на конвенционални горива и биомаса,

50,61

38,21

30,03

Общо

100%

100 %

100%

Прогноза за крайното потребление на енергия по горива и сектори,

Целеви сценарий /с допълнителни мерки/

2020

2025

2030

2035

2040

2045

2050

Крайно потребление по сектори(GWh)

116110

119668

119977

118262

117708

117276

117912

Индустрия

33030

33904

34461

34103

34191

34103

34210

Транспорт

41162

43594

43447

42001

40619

39902

40258

Домакинства

26886

27724

27550

27643

28325

28607

28809

Услуги

14033

14786

14519

14514

14573

14664

14635

Прогноза за крайното потребление на енергия по горива,

Целеви сценарий /с допълнителни мерки/

2020

2025

2030

2035

2040

2045

2050

Крайно потребление на горива и енергия (GWh)

116110

119558

119977

118262

117708

117276

117912

Твърди горива

4190

3286

2180

1704

781

388

282

Нефтопродукти

40436

41348

40108

37386

35438

34170

33682

Природен газ

15704

14489

14540

14713

15031

14880

15278

Електрическа енергия

30408

32354

34203

36438

37785

39057

39241

Топлинна енергия

9457

9865

9758

9583

9609

9543

9331

ВЕИ

15913

17856

19189

18437

18963

19237

20099

Няма отговор на следните въпроси:

  • на какво се основава повишаване производството на електрическа

енергия с 11,5 % в 2030 г. и с 56% спрямо 2020 г. след като:

  • потреблението в индустрията през 2030 г. нараства само с 4,33 % и с

3,57 % в 2050 г спрямо 2020 г.;

  • потреблението в услугите през 2030 г. нараства с 3,46% и с 4,29 % в

2050 г. спрямо 2020 г.;

  • потреблението в домакинствата нараства с 2,47% в 2030 г. и с 7,15 % в

2050 г. спрямо 2020 г. като същевременно населението ще намалява съответно с 6,35 % в 2030г. и с 19,88% в 2050 г. спрямо 2020 г.:

  • на какво се основава рязкото покачване делът на електроенергията

от вятърните централи през 2050 г., близо 4 пъти?

  • как ще се постигне увеличението от близо 3 пъти делът на

електроенергията от фотоволтаични централи, след като към 2030 г. ще са изминали повече от 20 години от първите построени такива и техният капацитет ще е спаднал с около 80%? А кой ще строи нови до 2050 г.?

  • на какво се дължи нестабилното потребление на природен газ и

защо намалява през 2030 г. с 7,4 % спрямо 2020 г. а се увеличава в 2050 г. с 5,7%? Свързано ли това, че има риск при диверсификацията на доставчиците?

  • какви са вариантите за заместващи мощности в случай, че не се

продължи лиценза за експлоатиране на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, след 2030 г. тъй като той се издава за 10 години? Как внедряването на алтернативно гориво се отразява на лицензирането на блоковете и тяхната производителност ( КПД- коефициент на полезно действие)?

  • какви са вариантите за заместващи мощности при закриване на

въглищните централи?

  • няма идея и предложения за намаляване загубите от преноса и

разпределение на енергия, които за 2019 г. са 434 ктоеили около 5047,42 МВтч (1 toe=11.63 мегават часа). Тон на нефтен еквивалент (toe) е единица енергия, определена като количеството енергия, отделена чрез изгаряне на един тон суров нефт;

  • няма визия за диверсификация на енергопроизводството;

  • няма обяснение защо намалява потреблението на топлоенергия;

  • няма визия за използване на научно-изследователски и иновативен

ресурс на науката и бизнеса в България за решаване на проблемите при производството и преноса на енергия, в електротранспорта и в бита съгласно т. 5 от приоритетите в Стратегията –„Внедряване на иновативни технологии за устойчиво енергийно развитие“ в т.ч.:

  • нови технологии за пренос и съхранение на енергия;

  • нови технологии за ВЕИ и възможности за усвояване в България –

напр. плаващи ВЕЦ, водородно-кислородни смеси(ННО) и др.

  • няма обвръзка с политиката на ЕС и света в областта на водородната

енергетика;

  • няма оценка за инвестициите, които ще са нужни за реализиране на

Стратегията, респ. кои ще бъдат източниците за финансиране и степен на надеждност и вероятност за тяхното реализиране?

  • няма анализ на цените на различните видове енергии и как те ще

се отразят на икономическото развитие на страната и върху благосъстоянието на населението?

  • няма анализ геополитическите процеси и отражението им върху

устойчивото енергийно развитие на Р България;

Изводи:

  • Този анализ не изчерпва всички слабости на представената Стратегия;

  • От анализа на данните в предложената Стратегия се вижда, че няма визия за

развитие на индустрията в България. Дори и да се приеме, че ще се намалява енергоемкостта на произвежданата продукция, нарастването на потребление на електроенергия в индустрията с около 4% гарантира:

- неустойчиво и силно зависимо икономическо развитие на страната;

- стабилно изоставане на страната спрямо Европа по отношение на средното ниво на брутен вътрешен продукт на човек от населението. България ще остава най-бедната страна в Европа.

При липса на убедителни обосновки и на отговори по изброените по-горе въпроси Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България може да се разглежда като фантазия на служители, без чувство за отговорност за бъдещето на България.

Заключение

Уважаеми господин премиер,

Моля Ви да отделяте повече време за запознаване с подготвяните материали от членовете на Вашия екип вместо да обикаляте страната, защото с нескопосано законодателство и с такива документи Вие като главнокомандващ на българската икономика априори сте загубили битката за бъдещето на България и нямате място в него.

Защото не бива след 144 години да звучи все по-актуално характеристиката на Константин Иречек за българите - „Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните“.

Източници на информация:

- Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 2019/941 от 05.06.2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния пазар, file:///D:/Energy%2021/%D0%A0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5_BG_TXT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!.pdf

- Годишен отчет за изпълнението през 2019 г. на Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., https://seea.government.bg/documents/Otchet_NPDEE_2019_22.07.2020.pdf

- Българите ще живеят в субтропичен климат през 2050 г. https://www.mediapool.bg/balgarite-shte-zhiveyat-v-subtropichen-klimat-prez-2050-g-news177964.html

- Регламент (ЕС) 2018/1999 от 11.12.2018 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018R1999#:~:text=%D0%A0%D0%95%D0%93%D0%9B%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%20(%D0%95%D0%A1)%202018/1999%20%D0%9D%D0%90%20%D0%95%D0%92%D0%A0%D0%9E%D0%9F%D0%95%D0%99%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%AF%20%D0%9F%D0%90%D0%A0%D0%9B%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%20%D0%98%20%D0%9D%D0%90,%D0%BD%D0%B0%20%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%B2%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0,%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

* „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Р България до 2030 година с хоризонт до 2050“: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5872