Стратегията за устойчиво енергийно развитие на РБ до 2030 г. – подигравка с бъдещето на нашата родина

/Поглед.инфо/ На 10.02. на портала на Министерския съвет за обществени консултации беше публикуван проект на Министерството на енергетиката „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Р България до 2030 година с хоризонт до 2050“ * - http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5872. Анализът на 67-те страници буди недоумение за безпомощността (реална или целенасочена) на нейните автори по отношение на анализи и обосноваване на прогнози, липсата на задълбоченост и обвързване с други национални и сектори стратегии. Основания за тези изводи са следните:

• Не е спазена глава ІІІ „Методологични указания за изготвяне на

националните стратегии“ на Методологията за стратегическо планиране в Република България. Няма описани дейности, които да гарантират постигането на всяка отделна цел и приоритет.

• Eнергетиката се разглежда като самостоятелен и независим сектор в

икономиката на страната. А тя е в основата на производството, транспорта, благосъстоянието на населението. Личи негативното влияние от липсата на индустриален профил на икономиката, който е в основата на устойчивото развитие, а не услугите. Стратегията се базира на спазване на директиви и регламенти на Европейския съюз, защото България няма национална политика за интегрирано устойчиво развитие, а управлението на държавата вече 10 години я води към дъното на всички възможни класации.

• Пропуснат е един важен регламент на Европейския парламент и на

Съвета № 2019/941 от 05.06.2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния пазар. Той определя правилата за сътрудничеството между държавите членки с оглед на предотвратяването на кризи в електроснабдяването, подготовката за тях и управлението им в дух на солидарност и прозрачност и при пълно спазване на изискванията на един конкурентен вътрешен пазар на електроенергия.

Не се споменава за разработване на планове за „Готовност за справяне с рискове“ на основание на чл.5, ал.1 от горния регламент чрез Методиката за определяне на най-значимите сценарии при регионална криза в електроснабдяването, разработена от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия). А регламентите се прилагат директно в българското законодателство, без хармонизиране и одобряване от националните органи.

Съгласно този регламент основните групи рискове са:

а) редки и крайно тежки природни бедствия;

б) случайни опасности, превишаващи критерия за сигурност N-1, и изключителни извънредни ситуации;

в) опасности, които произтичат от обстоятелства, включително последици от зловредни атаки и от недостиг на горива.

В предложената Стратегия няма:

- оценка на изменението на климата върху производството на електрическа енергия (особено при ВЕИ) и достъпа до елзахранване. А цитираният в Стратегията регламент (ЕС) 2018/1999 от 11.12.2018 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата се свързва пряко с проблемите на енергетиката. Според резултати от изследване, цитирано от Франс прес климатът през 2030 г. ще бъде като този от пред 3 милиона години, а според учени от БАН, климатът в България през 2050 г. ще бъде субтропичен. За 10 дни в началото на м. февруари Германия увеличи закупуване на газ от Русия с 49% поради това, че милиони немски слънчеви панели са покрити с дебел сняг и лед, а 30 000 вятърни турбини нищо не произвеждат, дори им необходима енергия срещу замръзване. Как България би се справила с такава ситуация?

- няма оценка и план за преодоляване на щетите при случайно или целенасочено (терористичен акт) повреда на носещите конструкции при далекопроводите от 400 и 110 квт.( критерий за сигурност N-1) и други подобни;

• Eнергийната сигурност се свежда до:

• Наличие на въглища в Маришкия басейн за още 50-60 години;

• Възможност за внос на природен газ от 6 източника;

• Ресурс на блокове 5 и 6 на АЕЦ“Козлодуй“ за 30 години;

• Увеличаване на дела на енергията от ВИ в брутното крайно

потребление на енергия до 2030 г. (27.09%) е прогнозирано следното разпределение по сектори:

• 30.33% дял енергията от ВИ в сектор електрическа енергия;

• 42.60% дял енергията от ВИ в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане;

• 14.2% дял енергията от ВИ в сектор транспорт.

Източник (B)EST model, E3-Modelling

Дяловото разпределение на различните видове енергийни източници ( % ):

Прогноза за крайното потребление на енергия по горива и сектори,

Целеви сценарий /с допълнителни мерки/

Прогноза за крайното потребление на енергия по горива,

Целеви сценарий /с допълнителни мерки/

Няма отговор на следните въпроси:

• на какво се основава повишаване производството на електрическа

енергия с 11,5 % в 2030 г. и с 56% спрямо 2020 г. след като:

• потреблението в индустрията през 2030 г. нараства само с 4,33 % и с

3,57 % в 2050 г спрямо 2020 г.;

• потреблението в услугите през 2030 г. нараства с 3,46% и с 4,29 % в

2050 г. спрямо 2020 г.;

• потреблението в домакинствата нараства с 2,47% в 2030 г. и с 7,15 % в

2050 г. спрямо 2020 г. като същевременно населението ще намалява съответно с 6,35 % в 2030г. и с 19,88% в 2050 г. спрямо 2020 г.:

• на какво се основава рязкото покачване делът на електроенергията

от вятърните централи през 2050 г., близо 4 пъти?

• как ще се постигне увеличението от близо 3 пъти делът на

електроенергията от фотоволтаични централи, след като към 2030 г. ще са изминали повече от 20 години от първите построени такива и техният капацитет ще е спаднал с около 80%? А кой ще строи нови до 2050 г.?

• на какво се дължи нестабилното потребление на природен газ и

защо намалява през 2030 г. с 7,4 % спрямо 2020 г. а се увеличава в 2050 г. с 5,7%? Свързано ли това, че има риск при диверсификацията на доставчиците?

• какви са вариантите за заместващи мощности в случай, че не се

продължи лиценза за експлоатиране на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, след 2030 г. тъй като той се издава за 10 години? Как внедряването на алтернативно гориво се отразява на лицензирането на блоковете и тяхната производителност ( КПД- коефициент на полезно действие)?

• какви са вариантите за заместващи мощности при закриване на

въглищните централи?

• няма идея и предложения за намаляване загубите от преноса и

разпределение на енергия, които за 2019 г. са 434 ктоеили около 5047,42 МВтч (1 toe=11.63 мегават часа). Тон на нефтен еквивалент (toe) е единица енергия, определена като количеството енергия, отделена чрез изгаряне на един тон суров нефт;

• няма визия за диверсификация на енергопроизводството;

• няма обяснение защо намалява потреблението на топлоенергия;

• няма визия за използване на научно-изследователски и иновативен

ресурс на науката и бизнеса в България за решаване на проблемите при производството и преноса на енергия, в електротранспорта и в бита съгласно т. 5 от приоритетите в Стратегията –„Внедряване на иновативни технологии за устойчиво енергийно развитие“ в т.ч.:

• нови технологии за пренос и съхранение на енергия;

• нови технологии за ВЕИ и възможности за усвояване в България –

напр. плаващи ВЕЦ, водородно-кислородни смеси(ННО) и др.

• няма обвръзка с политиката на ЕС и света в областта на водородната

енергетика;

• няма оценка за инвестициите, които ще са нужни за реализиране на

Стратегията, респ. кои ще бъдат източниците за финансиране и степен на надеждност и вероятност за тяхното реализиране?

• няма анализ на цените на различните видове енергии и как те ще

се отразят на икономическото развитие на страната и върху благосъстоянието на населението?

• няма анализ геополитическите процеси и отражението им върху

устойчивото енергийно развитие на Р България;

Изводи:

• Този анализ не изчерпва всички слабости на представената Стратегия;

• От анализа на данните в предложената Стратегия се вижда, че няма визия за

развитие на индустрията в България. Дори и да се приеме, че ще се намалява енергоемкостта на произвежданата продукция, нарастването на потребление на електроенергия в индустрията с около 4% гарантира:

- неустойчиво и силно зависимо икономическо развитие на страната;

- стабилно изоставане на страната спрямо Европа по отношение на средното ниво на брутен вътрешен продукт на човек от населението. България ще остава най-бедната страна в Европа.

При липса на убедителни обосновки и на отговори по изброените по-горе въпроси Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България може да се разглежда като фантазия на служители, без чувство за отговорност за бъдещето на България.

Заключение

Уважаеми господин премиер,

Моля Ви да отделяте повече време за запознаване с подготвяните материали от членовете на Вашия екип вместо да обикаляте страната, защото с нескопосано законодателство и с такива документи Вие като главнокомандващ на българската икономика априори сте загубили битката за бъдещето на България и нямате място в него.

Защото не бива след 144 години да звучи все по-актуално характеристиката на Константин Иречек за българите - „Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните“.

Източници на информация:

- Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 2019/941 от 05.06.2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния пазар, file:///D:/Energy%2021/%D0%A0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5_BG_TXT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!.pdf

- Годишен отчет за изпълнението през 2019 г. на Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., https://seea.government.bg/documents/Otchet_NPDEE_2019_22.07.2020.pdf

- Българите ще живеят в субтропичен климат през 2050 г. https://www.mediapool.bg/balgarite-shte-zhiveyat-v-subtropichen-klimat-prez-2050-g-news177964.html

- Регламент (ЕС) 2018/1999 от 11.12.2018 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018R1999#:~:text=%D0%A0%D0%95%D0%93%D0%9B%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%20(%D0%95%D0%A1)%202018/1999%20%D0%9D%D0%90%20%D0%95%D0%92%D0%A0%D0%9E%D0%9F%D0%95%D0%99%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%AF%20%D0%9F%D0%90%D0%A0%D0%9B%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%20%D0%98%20%D0%9D%D0%90,%D0%BD%D0%B0%20%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%B2%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0,%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

* „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Р България до 2030 година с хоризонт до 2050“: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5872