Коментар на проф. Валери Стефанов пред "Всеки ден"

Инцидентът в "Студентски град" и убийството на 19-годишния Марио Данчев е в следствие от натрупващата се в обществото агресия. Виждаме, че тя се реализира на различни нива - от думите на хората, които са говорители в публичното пространство, до делата на хората, които действат. Проблемът най-вече е в доброто възпитание, в социализацията на младите български поколения.

Самото понятие "възпитание" сякаш изчезна от речника на съвременното българско общество и то трябва да се замисли в тази посока и да си попълни речника. Децата на България не може да бъдат изоставени по този агресивен и вулгарен начин в ръцете на хора, за които съществува единствено понятието "печалба". Така че нещата са свързани с училището, със занемарената система на възпитание и т.н. Когато един човек не разполага с ценности и не може да различи другия човек като същия като него, той много лесно отива към жестокостта, към агресията, към убийствата. Това е огромен проблем и ние трябва да се справим именно с него.

Българското общество се занимава само с това - със слагане на решетки, с налагане на вечерен час, с умножаване на полиция и администрация. Но тогава, когато има проблем вътре в човека - този проблем не може да се разреши нито с много полицаи, нито с по-здрави решетки.
"Студентски град" наистина е едно изоставено пространство, една маргиналия, в която действа законът на джунглата и принципът на печалбата. Когато имаме едно такова пространство, проблемите не могат да се решат само с охрана, а с цяло преструктуриране на това място. Не може цял един Студентски град да претендира, че носи в себе си понятието "студентски" и в същото време да бъде бандитски град. Тоест шизофренията между тези две неща - Студентски или Бандитски град - трябва да бъде решена.

Това, което чувам за пиянствата, за наркотиците, за проституцията - наистина е чудовищно. И "Студентски град" може да послужи като едно огледало, в което българското общество да се огледа и да разбере какво е направило с децата си. Трябва да се изгради един друг тип човек, който разполага с ценностна система и човешки приоритети. Говорят ми, че е съвсем нормално младите хора да се забавляват. Да, но в края на краищата очевидно и самата ни представа за забавления е много изкривена и е опряла единствено до биологичното, до най-първичните инстинкти да се напием, да се набием, да подскачаме.

Това е единствената форма на забавление, така ли? Но забавлението е доста широко понятие и не е свързано само с това да се напиеш и да подскачаш. Това го наричам "чалгаризация" на целия ни живот - то е свързано с обедняването на духовните и емоционални хоризонти на хората в България. Когато си емоционално семпъл човек, ти просто не знаеш какво да правиш със себе си. Ти винаги споделяш стереотипите, колективните представи за това кое е добро и кое е весело, кое е правилно. Бъдете достатъчно смели - направете нещо лично, нещо различно!