/Поглед.инфо/ Когато Бог смеси езиците по време на Вавилонското стълпотворение, (почти 2600 г. преди Р.Хр.) хората се разпръснаха по земята и се разделиха на много народи, забравиха истинския Бог и започнаха да се покланят на идоли, направени от самите тях: на животни, на слънцето, луната и други природни явления. Само в потомството на Сим се намираха все още някои хора, които вярваха в единия истински Бог. Измежду тях най-предан на Господа бе светият праотец Авраам. Него Бог избра да запази истинската вяра сред хората.

Отначало той се наричаше Аврам и беше най-младият син на Тара, а Тара имаше още двама синове - Аран и Нахор. Първият от тях, Аран, умря млад и остави след себе си син Лот, когото Аврам взе за да го възпитава.

Тара и неговите синове живееха в Ур Халдейски. Но Господ благоволи да отдели благочестивия Аврам, Своя избраник, от развратената среда на идолопоклонниците. Веднъж Бог му се яви и му каза:

- Излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, и иди в земята, която ще ти покажа. Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще прославя името ти. И ти ще бъдеш причина за благословението на мнозина. Ще благословя ония, които те благославят, а тези, които те злословят, ще прокълна. И ще бъдат благословени в теб всички земни племена.

Аврам тогава беше на 75 години. Той с вяра се подчини на Божията воля: взе със себе си своята жена Сара, баща си, племенника си Лот и всичките си слуги заедно със стадата си, излезе от Ур Халдейски и тръгна към Ханаанската земя, която Бог му бе посочил. Известно време те останаха в Харан, където баща му умря. След това той продължи своя път заедно с Лот и семейството си.

Когато пристигна в Ханаанската земя, Аврам спря до Сихем, до дъбравата Море (Дъбрава - горичка, считана от някои за свещена, неприкосновена; дъбова гора; или изобщо - горичка). Тук Господ му се яви и му обеща да даде тази земя на потомството му. В памет на това явяване и от благодарност към Бога за обещанието Аврам издигна на това място жертвеник. После премина цялата тази земя по дължина, на юг, и направи между Ветил и Гай друг жертвеник на Господа.

Св. праотец Авраам. Източник: ikona.ruАврам и неговите спътници се заселиха в Сихемската долина. В началото те живееха заедно и имаха много добитък, сребро и злато. Но после, за да се избегне раздора между техните домашни и слугите, Аврам пусна Лот и му заръча да си избере земя. Той си избра цветущата равнина, напоявана от водите на Иордан.

След раздялата им Бог се яви на Аврам и му каза:

- Вдигни очите си и от мястото, на което се намираш сега, погледни на север и на юг, на изток и на запад: цялата земя, която виждаш от планината, ще дам на теб и на твоето потомство навеки. А потомството ти ще бъде като земния пясък. Стани и обиколи тази земя надлъж и нашир, защото на теб и на твоето потомство ще я дам навеки.

Послушен на Божията света воля, Аврам се отправи на юг и се засели в дъбравата Мамре: там издигна жертвеник на Господа.

В Иорданската равнина, която Лот избра за свое жилище, имаше пет града (Содом, Гомора, Адама, Севоим и Бела (или Валака)) - те бяха управлявани от отделни царе, но вече 12 години се намираха в подчинение на Еламския цар. На 13-тата година те се разбунтуваха срещу него, но той ги победи и взе в плен много жители на тази страна, между които и Лот. Щом научи за това, Аврам въоръжи своите слуги, нападна и разби неприятелите. Освободи Лот и всички пленници, отне цялата плячка, заграбена от враговете, и я върна на тези, на които принадлежеше.

След победата си Аврам тръгна да се връща и някои царе излязоха да го посрещнат. Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино, и благослови Аврам с думите:

- Благословен е Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята. Благословен е и Всевишният Бог, Който предаде твоите врагове в ръцете ти.

Аврам поднесе на Мелхиседек десетата част от цялата военна плячка. После Содомският цар му предложи да задържи за себе си имуществото, взето от неприятелите, но той отказа да вземе каквото и да било.

Оттогава Аврам стана много известен в Ханаанската земя. Неговите успехи възбудиха завист и опасения сред обитателите и. Една нощ Господ му каза във видение:

- Не бой се, Авраме, Аз съм твой щит. За теб се приготвя голяма награда.

Аврам отговори:

- Господи! С какво ще ме наградиш? Аз нямам деца: Ти не ми даде. Моя дом го управлява Елиезер от Дамаск, той и ще ми бъде наследник.

- Не той - каза Господ, - а твоят роден син ще ти бъде наследник.

След това Господ изведе Аврам на двора и му рече:

- Погледни към небето и преброй звездите, ако можеш: толкова многобройно ще бъде и твоето потомство.

Аврам повярва на обещанието и тази вяра му се вмени за праведност - тя послужи за основа на неговия праведен и богоугоден живот.

На следващия ден по Божие повеление Аврам разсече на две тригодишни телица, коза и овен, и сложи едната част срещу другата. Към тях бяха добавени гургулица и млад гълъб. Аврам пазеше труповете от хищните птици. При залез слънце го налегна сън и го обхвана ужас и голям мрак. Тогава Господ се приближи до него и каза:

- Знай, че твоите потомци в продължение на 400 години ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат в робство и угнетение. Но Аз ще съдя народа, у когото ще бъдат роби, и след това те ще дойдат тук с голямо имущество. А ти ще отидеш при твоите отци в мир и ще бъдеш погребан на преклонни години. Едва в четвъртото си поколение потомците ти ще се върнат тук, защото беззаконията на аморейци още не са стигнали върха си.

Щом слънцето залезе и се стъмни, между разсечените животни премина дим като от пещ и огнен пламък. В този ден Господ сключи Своя завет с Аврам и му каза:

- На твоето потомство давам тази земя, от Египетската река (Нил) до река Ефрат.