/Поглед.инфо/ Знаменитият датски философ Сьорен Киркегор, смятан всеобщо и с право за основател на европейската екзистенциална философия, споделяше следната притча: "Театър. Комедия. В един момент представлението се преустановява. На сцената излиза клоунът и съобщава на публиката, че в сградата има пожар. И ги моли внимателно да напуснат. Следват бурни аплодисменти. Клоунът повтаря молбата си. Следват още по-бурни аплодисменти. "Мисля си - заключава Киркегор -, че светът ще загине под всеобщи аплодисменти!"...

Нямам профил във Фейсбук, но сутрешният и вечерният преглед на сайтовете ми дават достатъчно ясна картина за това, което се случва в социалните мрежи - имам предвид форумите и коментарите. Никак не съм учуден от факта, че българското "общество" отново е драматично разделено - "за" и "против" мерките на извънредното положение; "за" и "против" персоните, които го олицетворяват; "за" и "против" управляващи и опозиция; "за" и "против" всичко, което се случва и не се случва; "за" и "против" индивидуално разбираната "свобода" и "несвобода"; изобщо всеки и всичко срещу всичко и всеки...

От много години си мисля и споделям навсякъде, където имам възможност, че Фейсбук и социалните мрежи сякаш са създадени тъкмо за българската психика - дори имам подозрения, че Марк Зукърбърг е българин, поне български евреин. Подозренията ми стават съвсем основателни тогава, когато пред очите ми става ясно колко много български "революционери" има в социалните мрежи, а на площадите - броят се на пръстите на ръцете. Във Фейсбук и форумите е пълно с откровени идиоти, псевдо-интелектуалци и кретени, които аха ще се напънат да родят мишки. До онзи ден не се събрахме да изгоним Шайката на Борисов, сега
се пъчим с "коментари" и "анализи"...

Сигурен съм, че "революционерите" и "интелектуалците" в социалните мрежи няма да ме разберат, затова се обръщам към нормалните читатели на сайтове и социални мрежи. Скъпи мои, това нещо ще продължи още дълго време - поне два-три месеца, а истерията и паниката ще придобият още по-драматични размери. Затова ви предлагам на първо място едно просто нещо - вместо да споделяте безсмислени постове, опитайте се да пишете личните си мемоари, спомените от детството, юношеството, изобщо всичко онова, което с радост сте преживявали досега. Не ги поствайте, а просто ги оставете за децата си и бъдещите поколения - така ще
намерите отново смисъл на живота, който сте живели досега. И колкото по-подробно пишете спомените си, толкова по-добре - те едва ли ще бъдат публикувани, но ще ви помогнат да си възвърнете толкова необходимата ви към момента психична устойчивост. Може да пишете и дневник, в който да изливате всичко онова, което преживявате във всеки момент от деня...

И, на второ място, но не по значение, опитайте се да се смирите, да намерите най-после Бога в себе си, което наистина ще ви направи свободни. Онзи ден пловдивският митрополит Николай само намекна, докато днес европейският православен митрополит Антоний призна директно, че православният християнин може да общува с Бога ни Исус Христос и вкъщи! Не знам дали разбирате, но това е своеобразна революция в православието - най-напред богомилството, това уникално българско, но и автентично християнско движение смяташе, че няма нужда от посредник (в лицето на служителите на църквата) в общуването между Бога и Човека, основано на любовта; хиляда години по-късно, сякаш за да препотвърди този уникален български духовен принос, Учителят Петър Дънов проповядваше абсолютно същия богомилски принцип: "Бог не е в църквата, Бог е във всеки един от нас!"...

Разбира се, тази православна драма, от една страна, и автентично християнска, от друга страна, която се възпроизвежда непрекъснато в българската колективна психика, съм описал съвсем подробно в последната ми книга "Критическата психология на българската история". За онези обаче, които или не са я прочели, или не са я разбрали, ще продължа да обяснявам и в следващия ми текст - по-кратко и по-популярно, доколкото това е възможно. В никакъв случай не
забравяйте обаче, да се опитвате да си описвате спомените, мемоарите,
живота си досега, както и да си водите дневник на сегашните всекидневни преживявания - това е лично, не го разпространявайте!

Иначе, между всичко това, можете и да пишете по някой гневен коментар срещу Борисов и Шайката Му - те го заслужават, но не изчерпвайте цялата си психична енергия само за това!...

Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари! И не забравяйте: "Свободата е само във вас...!" - Жорж Бернанос.


Източник: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели