/Поглед.инфо/ Парламентарните избори в България на 2 април 2023 г. се проведоха без изненади.
Първо място зае дясната коалиция ГЕРБ - Съюз на демократичните сили (СДС) на бившия премиер Бойко Борисов, която получи 26,49% от гласовете. На второ място остана друга дясна коалиция - "Продължаваме промените" (ПП) - "Демократична България" (ДБ) (24,57%), на трето - националистическата формация "Възрождение". На четвърта позиция е ДПС, което защитава предимно интересите на турското етническо малцинство (13,72%).
Бариерата от 4% преодоляха още Българската социалистическа партия (БСП) с 8,93% и популистката партия на шоумена Слави Трифонов "Има такъв народ" (ЕТН) с 4,11%.
Това бяха петите парламентарни избори в България за последните две години. Резултатите от тях свидетелстват за разпокъсаността на българското общество, разкъсвано от противоречия.
Мнозинството от населението няма доверие на политическите партии, избирателната активност е традиционно ниска, на последните избори тя беше под 41%.
Сегашната ситуация значително усложнява възможността за ефективно управление и обединяване на хората около постигането на конкретни цели. Страната е в тежка демографска криза, населението е намаляло до 6,5 милиона души. Има сериозни проблеми в икономиката и социалната политика, Световната банка прогнозира висока инфлация в страната и забавяне на икономическия растеж.
Освен големите социални противоречия от последните години, противопоставянето между русофоби и русофили се изостри с нова сила. Това до голяма степен се дължи на голямото желание на почти всички да се харесат на САЩ, за които е важно България да се придържа максимално към антируската политика и да направи всичко възможно да подкрепи Украйна в конфликта с Русия.
От друга страна, България е известна като най-русофилската страна в ЕС, но на практика русофилите нямат значително политическо представителство.
Партията на Бойко Борисов ГЕРБ, подкрепяна от Европейската народна партия, потвърди, че е ключов политически играч в България, въпреки сериозните усилия за ограничаване на влиянието ѝ. С кратки прекъсвания тя управлява страната от юли 2009 г. до май 2021 г. и това стана повод за обвинения в срастване с властта и създаване на непримирими политически опоненти.
ГЕРБ е дясна партия с умерено консервативен уклон. Като повечето български парламентарно представени партии, тя следва прозападна външна политика. През последните две години ГЕРБ втвърди позицията си спрямо Москва. Причината за това явно е както ескалиращото геополитическо противопоставяне между колективния Запад и Русия, така и действията на САЩ, сред които преди няколко месеца бяха санкциите "Магнитски" и вкарването на бившия им министър на финансите от ГЕРБ Владислав Горанов в списъка по тях.
Редица анализатори в България приеха това като намек към Бойко Борисов и предупреждение, че трябва стриктно да следва линията, зададена от САЩ.
"Продължаваме промяната" е новосъздадена формация, която изигра водеща роля в краткотрайното коалиционно правителство, което действа от есента на 2021 г. до лятото на 2022 г. Имаше големи надежди от различни сегменти на българското общество, но не оправда очакванията в областта на борбата с корупцията и промяната на парадигмата на развитие на България.
Партията се отличи преди всичко с агресивната си антируска риторика, прекратяването на договорите за доставка на газ с Газпром и експулсирането на 70 руски дипломати и дипломатически служители.
Първоначално ПП се позиционира като умерена и центристка партия, но по време на управлението си в коалиция с БСП, Демократична България и Има такъв народ от декември 2021 г. до юли 2022 г. все повече се доближаваше до политиката на традиционна българска десница, наследник на която е ДБ. Това е предизборен блок от три политически партии – „Да, България! ”, „Демократи за силна България” и „Зелено движение”. Той залага преди всичко на русофобията и антикомунизма и ревностно подкрепя външната политика на САЩ.
ДБ призовава за съдебна реформа и обещава борба с корупцията, която е сериозен проблем в България. Близостта на позициите им беше основната причина за коалицията между ПП и ДБ, но е показателно, че на тези избори те заедно получиха по-малко гласове, отколкото миналата есен, когато участваха поотделно.
Третата политическа сила в България - националистическата партия "Възраждане", показа най-добри резултати на изборите и продължава да увеличава влиянието си. „Възраждане се различава съществено от останалите парламентарно представени политически сили. Тя възприема по-балансиран подход към международната политика, като акцентира в изказванията си предимно върху прагматичната защита на националните интереси на България.
„Възраждане“ подкрепя позицията, че България трябва да остане неутрална, да се опита да бъде посредник в мирните преговори, а не участник в каквато и да е форма на конфликт на територията на Украйна. Партията е за поддържане на нормални икономически отношения с Русия.
Заедно с някои граждански активисти и обществени движения „Възраждане участва и изигра решаваща роля в организирането на събирането на подписи за провеждане на референдум за запазване на българския лев като национална валута, а не за преминаване към еврото, както се настояваше от ГЕРБ и коалицията ПП-ДБ. Подписката е подкрепена от 590 000 граждани на България.
Въпреки силния резултат "Възраждане" все още има скромни шансове за участие в правителството, тъй като други партии се дистанцират от нея, а лидерът й Костадин Костадинов отказва да бъде част от коалиционен кабинет с други парламентарно представени политически сили.
Възраждане се противопоставя на десните глобалистки партии в България поради силни идеологически различия. Сложни са и отношенията между националистите и БСП, която вижда във Възраждане конкурент, който отнема част от предимно русофилския й електорат.
Движението за права и свободи продължава да бъде важен фактор в политическия живот на България. Заема центристки позиции, отличава се с прагматизъм и, както показва периодът след 90-те години, може да бъде коалиционен партньор на различни формации както от левия, така и от десния политически спектър. Сега е възможно и ДПС да участва във властта, ако се състави коалиционен кабинет.
България е страната с най-ниски заплати и най-голямо неравенство в доходите сред страните членки на Европейския съюз. Статистиката показва, че най-богатите 20% от населението печелят 8,2 пъти повече от най-бедните 20%. Ето защо изминалите избори могат да бъдат определени като повече от разочароващи за БСП, която събра едва 8,93%.
Това е рекордно нисък резултат в историята й. Новата коалиция "Левицата!", създадена главно от бивши членове на социалистическата партия, също не постигна успех. Тя събра само 2,23% и не влезе в парламента.
Българските леви политически сили са в дълбока криза. Мнозина смятат, че основната причина за това е председателят на БСП Корнелия Нинова, както и конфликтът й с редица видни партийни лидери на партията, довел до изключването на някои от тях от партията. Но трябва да се отбележи, че има и други причини – влиянието на БСП започва да намалява още след участието й в коалиционното управление с ДПС и НДСВ (Национално движение „Симеон II“) в периода 2005 – 2009 г., когато беше приета плоска данъчна ставка върху доходите, като в същото време беше премахнат необлагаемият минимум за най-ниските доходи.
БСП беше негативно засегната и от участието си в управляващата коалиция с десницата и ПП, ДБ и ИТН от декември 2021 г. до юли 2022 г. Партията не е популярна сред младежите в страната, като по-малко от 10% от избирателите й са под 30 години.
На този етап съществуващите леви формации не успяват да спечелят широка обществена подкрепа. Дълги години те са представлявани от личности, които нямат нито харизма, нито достатъчен обществен авторитет сред хора, които симпатизират на левите идеи. Лявото в България е изправено пред задачата значително да се обнови и реформира. Ако не го направи, рискува да загуби оставащата си политическа тежест.
Партията на популярния шоумен Слави Трифонов, която успя да спечели изборите през юли 2021 г., загуби значителна част от влиянието си. След като не успя да влезе в парламента през октомври 2022 г., сега премина границата от 4%, но със своите скромни 11 депутати е малко вероятно да успее да повлияе значително на случващото се в парламента.
Бойко Борисов предложи съставяне на коалиционен кабинет между ГЕРБ и ПП/ДБ в началото на седмицата, но на специално организирана пресконференция на 7 април лидерите на тази коалиция обявиха, че няма да подкрепят под никаква форма кабинет с участието на ГЕРБ .
Позицията на ПП и ДБ е ясна, двете партии заявяват, че са алтернатива на ГЕРБ и носят промени в българската политика. Следователно коалиция с ГЕРБ сега може да унищожи репутацията им на последователни борци срещу корупцията, която самите те идентифицират с партията на Борисов, и да ги постави в неравностойно положение на предстоящите тази есен местни избори.
Поглед към минали години показва, че в повечето случаи коалицията с ГЕРБ се отразява негативно на партньорите в дългосрочен план, с изключение на ДПС, която има стабилен електорат.
При сегашната ситуация ГЕРБ вероятно ще търси други варианти за съставяне на правителство. Може би ще говорим за експертен кабинет, който ГЕРБ да подкрепят заедно с ДПС и друга парламентарно представена партия или отделни депутати от други партии, с помощта на които да съберат необходимите 121 гласа за формиране на парламентарно мнозинство. Но подобен сценарий вероятно ще нажежи допълнително обществената конфронтация.
Тандемът ПП-ДБ е много мощен в столицата София и не е изненадващо, че те се опитаха да организират масови протести, за да попречат на ново правителство с участието на ГЕРБ.
През последните години влиянието на президента Румен Радев се увеличи значително. В съответствие с конституционните си правомощия той има право да назначава временно правителство за периода между парламентарните избори. Това го превърна в ключова фигура в условията на разпокъсаност на политическото пространство и невъзможност за съставяне на стабилно правителство.
Радев е офицер от ВВС, той е генерал от НАТО, следва евроатлантически курс, но като военен е наясно с рисковете, свързани с възможността България да стане по-активна в подкрепа на Украйна. Затова той се стреми да заеме по-балансирана позиция по отношение на конфликта и се противопоставя на по-активното въвличане на България в него.
Това го прави неудобна фигура за коалицията ПП-ДБ, чиито представители често критикуват изявите му. По време на първия си президентски мандат също беше в обтегнати отношения с ГЕРБ, от няколко години Радев е в нелеки отношения с председателя на БСП Корнелия Нинова.
Според редица български политолози САЩ също имат желание за съставяне на кабинет. Те едва ли ще бъдат доволни от сдържаната позиция на Радев по конфликта в Украйна, а и могат да станат посредник в преговорите между водещи политически партии за формиране на управляваща коалиция.
Влиянието на Съединените щати във вътрешната политика на България е много значително след демократичните трансформации, настъпили през ноември 1989 г., но става още по-осезаемо през последните няколко години и особено след началото на СВО в Украйна на 24 февруари 2022 г.
Всички гореизброени сили вероятно ще направят всичко по силите си, за да съставят правителство и така да намалят влиянието на Радев, но не е ясно дали ще успеят. Ако правителството не бъде съставено сега, нови парламентарни избори са възможни през юли или есента, когато ще се проведат и местните избори.
Българската политическа класа е в тежка идейна, интелектуална и морална криза. Сред водещите политически партии в страната няма достатъчно авторитетна фигура, способна да получи широка обществена подкрепа. От една страна, това създава усещане за политическа безпомощност у мнозина, а от друга насърчава гражданската активност в този труден за България момент.
Стъпка в тази посока беше събирането на подписи за провеждане на референдум за членството на България в еврозоната. На дневен ред е поредната инициатива на граждани, популярни общественици и интелектуалци, които обявяват събиране на подписка за провеждане на референдум "България за мир и суверенитет", чиято цел е страната да не бъде въвлечена във военен конфликт.
Предстои да видим дали подобни граждански инициативи ще имат успех и доколко ще повлияят на действията на политиците. Каквото и да се случи, България я очакват трудни времена, тя трябва да реши сериозните си икономически и демографски проблеми, както и да защити националните си интереси в условията на най-тежката военно-политическа криза в Европа и света. Бъдещите управляващи ще трябва да вземат важни решения, които ще имат промени в живота на страната.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?