/Поглед.инфо/ Вземането на властта е само едната част, другата част е използването й. Ако там не правиш стратегии, а правиш планове за няколко години напред, до следващия мандат, ти не си нищо повече от един партизанин.
Това каза проф. Тодор Танев при представянето на своята книга "Държавничеството", предаде репортер на БГНЕС. Чух преди известно време, че било държавнически акт, че Бойко Борисов бил върнал мандата си, също, че президентът Георги Първанов бил държавник, заяви иронично професорът. Мисля, че е крайно време да еманципираме думата държавник, да мислим за това какво означава това, каза Танев, преди да предложи на събралите се на територията на СУ "Св. Климент Охридски" създаването на клуб за разискване на държавността.
Няма нито един български политик, който е свършил добре, заяви той. "Но и държавниците, ако те са нещо друго, и те не са свършили добре. Има може би малка разлика, тези, които са направили нещо за държавата, след известно време им строят паметници", добави професорът.
На небосклона, книжния е пълно с литература за това кой кога е взел избори, как се е изродила една партия, партии, партии, партии, продължи Танев. "Хубаво, и като вземем властта какво? Отговор до момента никой не ми е дал, и това е повече от срамота. Не може да управляваш в рамките на мандат, не може да не мислиш какво ще правиш по-нататък. Ама не как да вземеш следващия мандат, а какво правим оттук нататък".
Няма пълен държавник, по-малък държавник, след което държавничеството угасва и ставаш някакъв вид политик. Така се оформи в съзнанието ми един модел, който се опитах да формулирам, един континиум, в който няма крайност, обясни той. "В единия край е политикът - партиен функционер. Тоест партизанин, човек, от който не чакайте да измисли нещо друго, освен това, което измисля за партията си. От другата страна е партиец, който използва властта за други цели, властта не му е цел", разказа професорът.
Какви са тези други цели – казваме старата фраза, че той мисли за следващите поколения, а политикът мисли за следващите избори, продължи Танев. Партиите така, както ги познаваме в момента, са изобретени от 1830-те години, те съвпадат с националната държава, което означава, че ще си отидат заедно с нея. "Политическите партии играят игра с нулев резултат, но националната държава е достатъчно затворена, в нея те могат да разпределят всичко. В епохата на глобализация те не могат да направят това, откъдето имат увеличаващ се недостиг да изпълняват качествено работата си", каза още професорът.
В момент, в който официалната наука даже се страхува да спомене термина "държава", проф. Танев се опитва да изведе ясни критерии, за да може да разграничи политика от държавника, каза по време на представянето на книгата доц. Таня Томова, ръководител на катедра "Публична администрация" в СУ. "Той вкарва в държавника това, че е някой, който се занимава отговорно и с резултати с работата на общността. Държавникът е човек, който едновременно има знания, идеи и ценност, както и дух, представа към какво трябва да върви общността", поясни тя.
За мен книгата отваря едно поле за дебат, нови въпроси и изследователско търсене, смята тя. "Но зад нея стои още един устрем – да покаже какво прави властта, след като я вземем, какво я правим. Това е един много по-сложен въпрос, за него има много теоретични отговори какво са правили много хора с властта, но не и какво трябва да я правим", подчерта тя. /БГНЕС