Въпроси за 16 милиарда

/Поглед.инфо/ Не теглим дълг, избираме консултанти, рече тези дни финансовият министър Владислав Горанов. "Пропагандната машина на опозицията почти успя да внуши, че в момента се поема дълг. А ние не говорим за поемане на дълг, говорим за дългосрочно наемане на консултанти. Годишният лимит за дълга, така е и по закона за държавния дълг, се определя ежегодно с годишния държавен бюджет".

Обаче. Като не говорят за дълг, какви са тия 16 млрд., които се дискутират и в НС и във всички медии? Иначе е така - дългът се определя година за година. Лимитът му за тази година е заложен в закона за бюджет 2015 и е в размер на 8,1 млрд. лв. Вярно е също, че сега не се гласува дълг, а се ратифицира договор с 4 банки, които ще са посредници по тегленето на този дълг.

Възникват обаче куп въпроси.

Кой разреши на Горанов на 6 януари да подпише договор за дилърство и за организация по реализирането на емисиите на външен дълг в размер на 16 млрд. лв.?

Защо договорът с банките се ратифицира до 2017-а и се задават параметрите на дълга дотогава, след като се гласува година за година?

На какъв принцип са определени тези банки, защо точно те?

Кое налага обвързването ни за години напред с едни и същи консултанти? Може би тлъста комисионна за вносителите?

И защо не е посочена комисионната, която ще получат банките - само 1% да е, това са 160 млн. лв.

Ако ще се тегли нов дълг, за да се покрие стар в същия размер, външният дълг не би трябвало особено да се промени - нито като процент от БВП, нито като размер. Само допреди година дългът бе 17-18% от БВП, а 2017-a се появяват 32%. Ако се тегли основно за да рефинансира стар дълг, защо скача? Логично е да има корекция нагоре заради лихвите и заради средствата за компенсиране на дефицита, но умерено. И защо отсега се предвиждат средства за предполагаем дефицит след 2 години? Към края на ноември 2014 г. външният дълг е 22,8%. Заради ударното теглене на заеми през декември той достига 27% от БВП. Изтегленият дълг през декември е основно заради КТБ и е краткосрочен. Това значи, че падежът му е тази година и трябва да се върне, но това си е заложено в гласувания бюджет за 2015, който предвижда взимането на нов дълг от 8,1 млрд. лв. Част от този дълг вече е взет. В него е заложен и дефицит, и неясно още какво, но не и реформи с цел растеж.

Друг въпрос - как беше определена 10% лихва на този дълг, при положение, че последно реализираният външен дълг е с три пъти по-ниска лихва? Вярно, че 10-те процента са само таван, но когато той е толкова висок, това отваря възможност за вдигането на лихвата, която сега е ниска.

А и мотивите на вносителите са непоследователни, освен неиздържани. В началото Мартин Димитров се възпаляваше, че теглим такъв голям заем заради Орешарски - той го направил. После стана ясно, че ще покриваме падежи на стар дълг и бъдещ дефицит. В петък версията се смени. Горанов заяви, че бързаме да ретифицираме договoр за нов дълг за следващи години, за да използваме ниската лихва, която имаме сега. Това е абсурдно, понеже високият таван от 10% дава предпоставка за обратното. Сега пък: не ставало дума за нов дълг, а само за договoр с консултанти. Тогава какви са тези 16 млрд. лева и защо Бойко Борисов твърди, че ако не ги вземем, България се срива? Той обаче вдъхна и оптимизъм – ГЕРБ били дошли на власт, така както СИРИЗА в Гърция. Борисов припомни, че от година и половина предупреждавали, че „експериментът Орешарски" ще срине държавата. „Ето, след него държавата се срина, хайде пак да дойде селянчето от Банкя и изтегли каруцата”, пошегува се Борисов.

„Селянчето от Банкя” изглежда удобно е забравило, но ние не, че през 2009 г. той пое държавата от „комунистите” с 10 млрд. лв. външен дълг и 8,3 млрд. фискален резерв. След 3,5 г. управление ГЕРБ я остави с резерв стопен наполовина - до 4 млрд. лв., и дълг увеличен с 4 млрд. лв. - до 14 млрд. Не стана ясно къде потънаха тези 8 млрд. лева след като развитие нямаше, а напротив – политика на строги рестрикции, която доведе до спад. Ръстът на БВП от 6,3% падна под 2%, а чуждите инвестиции удариха дъното. За времето на неговото управление броят на

безработните достигна 450 000, над 100 хил. фирми от малкия и среден бизнес фалираха, междуфирмената задлъжнялост удари рекордни нива и икономиката замръзна. Обезверени от лишения хора, доведени до състояние да не могат да си плащат сметките, излязоха на улицата и „събориха” кабинета. Наследникът му Орешарски пое държавата с резерв в хазната под 4 млрд., а остави близо 9 млрд. лв. и дълг от 17 млрд. лв. Сега дългът е над 22 млрд. лв. Какво излиза- ”комунистите” трупат – ГЕРБ и демократите харчат? Е поне разбрахме накъде ни води „каруцата”... към блатото.

Не разбрахме обаче друго. След като не става дума за нов дълг, а само за избор на консултанти - какво точно ще гласува в сряда парламентът и с какви аргументи?

Днес Мартин Димитров пред Нова ТВ внесе „яснота” като каза, че трябва да изтеглим този дълг сега, заради ниската лихва, която е около 2%. Иначе държавата фалира. Да теглим дълг предвиден за 2017-а година сега?

Финансовият министър изрично каза преди два дни, че годишният лимит за дълга, както е по Закона за държавния дълг, се определя ежегодно с годишния държавен бюджет. Тоест, не може да се определя и тегли сега, въпреки че се знае какви падежи по стар дълг предстоят в следващи години. Той обясни, че параметрите от 16 млрд., които сме задали сега, тоест, дългосрочното планиране било за да покаже, че „българското правителство има стратегия и инструментариум, с които да финансира големите обеми падежиращ в следващите три години дълг и дефицитите, които не са предопределени, но са посочени в тригодишната бюджетна прогноза”. А кое налага страната ни да показва това, след като няма кризисни или други необичайни обстоятелства, изискващи такава необичайна практика? Това по думите му се правело като „един вид презентация на държавата пред външните финансови пазари, за да могат те да се ориентират и да предложат ценови равнища”. Да се ориентират сега за след 2 години? Те няма как да предложат ценови равнища на лихви за финансова операция, която няма да се случи сега, а след две години. Помолен да обясни договорените нива на лихви, Владислав Горанов заяви, че цената на финансиране се определя към момента на поемането на дълг. Тоест, когато теглим нов дълг през 2016 и 2017 г. няма никакви гаранции, че лихвата ще е също толкова ниска, колкото сега, за да бъде тя основание за бързането за договаряне и определяне на размер на дълга сега. С други думи – министърът опроверга сам себе си.

В крайна сметка – сега теглим целия дълг, както казва Мартин Димитров, само договаряме този дълг, или ратифицираме само договори и комисионни с банките посредници за дълг, чиито размер е определен до 2017 г., което пак е в разрез със закона за бюджета? Не стана ясно и защо държавата ще фалира, ако не вземем този дълг, при такъв висок наличен резерв в момента. Единствените, които са на път да фалират в тази история, са истината и логиката. И не да обвиняват критиците си в пропаганда, а да седнат и ясно без противоречия да обяснят какво правят и защо. Щото сметката ще я плащаме ние.