Върви ли БСП от авторитаризъм към вътрешнопартийна диктатура?

/Поглед.инфо/ В тази хладна априлска утрин (22 април 2024 г.) четем в един корнелианско-догановско-пеевски сайт невероятната новина за „Смазваща победа на Корнелия Нинова в столицата“. На пръв прочит някой наивен читател би си помислил, че БСП е спечелила над 50% от гласовете на нови парламентарни избори в трите столичните избирателни района. А то било, че човекът (според житейския изказ: „Много мой човек“) на Нинова била избрана за председател на Градския съвет на БСП в София. Да, „силно мой човек“ е новоизбраната градска председателка. А тя е много обидена на Таков, за това, че след като 7 пъти той я предлага и не я избират за председател на столичния съвет, на осмия път, групата на БСП гласува за друг председател. Дали в нейните очи 7 пъти предложение е малко, дали не трябват поне 70 пъти за кеф на личното ѝ его? А в това време софиянци ряпа да ядат! А може би най-важното е тя да е шеф на Столичния общински съвет?

Да, много е важно кой ще е председател на Столичния съвет на БСП и какъв ще бъде съставът на новото ръководство в София. От него много зависи как ще се подреждат листите в 23, 24 и 25 избирателни райони в София. А там трябва да бъдат уредени „нашите“ хора от задкулисния кръг на Сивия кардинал на БСП. Опитът на Иван Таков да бъде самостоятелен и столичната организация на БСП да има суверенно право да ръководи политиката на местно равнище даде добър резулт. Тази самостоятелност е в съответствие с чл. 45, ал. 10, т. 2, на Устава на БСП, който гласи, че групата на общинските съветници „взема решения, съответстващи на Устава и на политиката на партията, формирана на Общинската/Градската конференция (к.м.) на БСП“, а не формирана от прищявките на „тясното ръководство“ на БСП. Има ли самостоятелност при „тясното ръководство“ в БСП? И още нещо, предстоят нови отчетно-изборни събрания и предстои избор за трети неуставен период на Председател на БСП. И трябва навсякъде да се поставят „верните“ и „нашите“ („много моите“) хора?

Корнелианският сайт вероятно целево използва недомлъвки и неточности. Той съобщава за резултатите от неуставно предсрочно свикана конференция на столичната организация на БСП, организирана от специално създадена „шпицкоманда“, начело с една известна в София като „жената зад щанда“ и под безразличния поглед и липсата на реакция на високоплатения (по препоръка на шефката) изборджия Войнов. Въпросният сайт дори не споменава имената на неизбраните, а само тези на „силно нашите“. Ако прочетем само израза, че в София е избрано „изцяло ново ръководство“ ще си помислим, че в София вече старото ръководство вкупом е станало ненужно и си е подало колективно оставката. А за „тясното ръководство“ оставка е много страшно нещо, най-страшното нещо. За тях личната оставката е табу, тя е „тера инкогнита“.

В БСП не може да има други победители, освен незаменимото „тясно (дясно) ръководство“. И следва наказание за проявилите дързост да се представят по-добре от „началниците“. А и аритметиката нещо не се получава! Четем, че „от 74 делегати 70 са срещу сглобката в София“. Нещо Мадам В.В. е объркала използването на понятието „сглобка“. Човешко е, всеки може да сгреши, освен непогрешимите от висшето „най-тясно ръководство“. И как от всичко 74 делегата 82 са гласували за „силно моя човек“ (на „тясното ръководство“) и за пободения – само 63. Или общо гласували 145 делегати. А 70 делегати срещу сглобката не са ли по-малко? За тенденциозна манипулация ли става дума?

Във въпросната публикация се цитира, че според „тясното ръководство“ проведеният на конференцията в София избор: „беше абсолютно демократичен“. Досега не знаех, че има абсолютна демокрация и абсолютна демократичност, т.е. правила без ограничения, безкрайна свобода (т.е. пълна анархия). Демокрацията е правила, осигуряващи в политиката определени доминиращи интереси, и това са предимно интересите на мнозинството, а не на малцинството, не на „тясното ръководство“. А бил ли е този избор демократичен?

От достъпната и публично огласена информация би могло да се прецени обхватът на този „абсолютно демократичен“ избор.

Първо. Използване на правото на мнозинството да решава и неговите решения да са легитимни. Решението на НС на БСП за провеждане на извънредни отчети и избори в столичната организация на БСП са нелегитимни, понеже няма мнозинство сред присъствалите и гласувалите на заседанието на НС. Спорът за наличието на мнозинство се предрешава апаратно от НС на БСП. Нарушено е обаче всеобщото демократично правило заседание да се открива само след регистрацията и присъствието на повече от половината членове на ръководен орган. Нещо повече, временното отнемане на правата за заемане на партийни длъжности за срок от една година, предвидено в решението на НС на БСП и съществуващо като мярка се вземат не с падащо мнозинство. Според чл.12, ал. 5 на Устава на БСП това става „с мнозинство повече от половината от членовете на организацията или органа“. Как е формирано мнозинството на градската конференция, когато в два от районите „Красна поляна“ и „Люлин“ не са проведени районните конференции?

Второ. В сложните политически системи, каквато е БСП, е прието да има ясно разграничение между различните йерархично подредени ръководни и контролни органи. В политическа партия общите принципи и съдържанието на политиката се определят от националното ръководство. Но местните условия са специфични и поради това местните ръководства сами преценят как да се реализира общата политика. Това е предвидено в чл. 5, ал. 6, т. 2 на Устава на БСП, където се посочва, че вътрешнопартийната демокрация се изразява в „самостоятелност и отговорност на партийните организации при определяне на тяхната дейност, отношения и структура“. Следователно ГС на БСП е самостоятелен при определяне на своята дейност. Той е изготвил самостоятелна предизборна платформа, по чието съдържание НС на БСП не е възразил по нито един пункт. Това е и в пълно съответствие с чл. 23, ал. 6, т. 6, че Общинския съвет на БСП „разработва, провежда и защитава партийната политика за развитие на общината и страната“, както и чл. 26, ал. 7, т. 4, според който Градската конференция „приема предизборна платформа за участие в местните избори.“ Подобни са изискванията и към Градския съвет (чл. 27, ал.7, т. 2). А за общинските съветници (чл. 45, ал. 3) е записано, че те „осъществяват политиката на партията и предизборната платформа на общинската организация в местните органи на самоуправление“. Градският съвет на БСП в София е спазил всички уставни изисквания, които не се харесват на няколко души от централното ръководство и на един от новоизбраните съветници. А той дали случайно е избран за нов председател? Решението за преждевременно прекратяване на мандата на избрани ръководни дейци на БСП е повод за разправа с всички ръководни кадри на БСП в София, а не само „въздействие“ срещу тези 7 съветници, които не били спазили указанието на „тясното ръководство“.

Трето. Вътрешнопартийната демокрация предполага наличието на другарство, взаимно уважение, взаимопомощ и солидарност (чл.5, ал. 6, т. 6). Това изискване бе грубо нарушено от представителите на „тясното ръководство“ и на Сивия кардинал на БСП. Те, още не получили съобщението за избор на председател на Столичния общински съвет, разбрали че 7 от общинските съветници от БСП по време на 8-то гласуване са го подкрепили, започват невероятна очернителска кампания срещу столичното ръководство на БСП. Не можаха да му простят, че в София се постигна нещо, което не бе по силите на националното ръководство. Бяха обвинявани непрекъснато за „предатели“, искаше се изключването им от партията, разграничаване от тях и т.н.

Четвърто. Напълно демократично е, ако се обсъжда работата на някого, който и да е той, това да става в негово присъствие, да се изслушват неговите аргументи. Това особено важи при обсъждане на партийното им положение (партиен статус), включително и за временното отнемане на правата за заемане на партийна длъжност. С решението на Националния съвет на БСП се отнемат права на 50 души персонално и на няколко стотици членове на градския и общинските партийни съвети и на контролните комисии. Тези 50 души не са изслушани от Националния съвет, а това е грубо недемократично нарушение на техните права. Според чл.10, т. 8 те имат право „да участват лично, когато се обсъжда партийното им положение и дейност“. Нещо повече, демократично е, че оценката на кадрите и активистите за дейността им „в органите на партията и на публични длъжности се приемат ежегодно от органите, които са ги издигнали и избрали“ (чл. 8, ал. 3). Да оставим настрана факта, че градските съветници са избрани от гражданите на София, а не от „тясното дясно ръководство“ на БСП. Гражданите на София ги избрали, но „тясното ръководство“ не ги признава.

Пето. Демокрацията не предполага колективни наказания. В последните 20-тина години в БСП постепенно и незабележимо се разви апаратната практика да се налагат колективни наказания и въвеждат ограничения за заемане на ръководни длъжности, за да може да се реализира клиентелизма в издигането и развитието на кадрите на основата на принципа „мой човек“, „наш човек“, шуро-баджанащината и т.н. Все е имало отклонения от този демократичен принцип, че отговорността е само лична и колективни наказания не се налагат, но сега със Софийската организация се достигна до невероятни мащаби – наказание на множество стотици активисти на БСП, заради някакви евентуални грешки на 7 градски съветници.

Да вземем случая с район „Красна поляна“, районът, в който БСП постигна най-значим изборен резултат, макар че няма избран съветник от този район. С това решение се обезсмисли цялата дейност на партийната организация, работеща сред най-трудния район в София, район в който са Факултета, Виетнамските общежития, кв. „Татарли“, „Коньовица“ и т.н. Остракиран е председателя на Районния съвет на БСП. И то само поради това, че той подкрепя ръководството на ГС на БСП, работи за реализация на неговите решения, активно действа за подкрепата на кандидатурата на Ваня Григорова за кмет на София и т.н. На разширеното съвещание в РС на БСП в „Красна поляна“ зам. председателят на БСП (член на „най-най-тясното дясно ръководство“ на лявата БСП), личащ и на снимката в посочения вече корнелиански сайт, не поиска да вникне в аргументите на множеството изказали се и отхвърлящи недемократичното решение на НС на БСП. За него бе важен личният инат, а не истината и бъдещите резултати от новите избори. Авторитарните ръководители и/или диктатори никога не си признават грешките, не знаят какво е това заден ход в политиката.

Шесто. При демократичната политическа практика най-важни са интересите на хората, а не на „тясното ръководство“, на която и да политическа партия. В интерес на огромната маса избиратели в София, гласували за коалиция „БСП за България“, бе най-важен въпросът да се отпуши работата на Столичния общински съвет, за да могат да се решават по-успешно редица належащи общоградски проблеми. Ръководството на БСП постави на преден план своите личностни борби и интереси (анти ГЕРБ, анти Борисов), разгром на „вътрешната опозиция“, а не на жизнените потребности на софиянци, избрали тези съветници.

Седмо. Демокрацията е съотносима с истината, с правдата и тя няма нищо общо с неверни твърдения, неистини, преиначени факти, фейк-новини. Неистинско е твърдението, че „Общинските съветници, които влязоха в сглобката с ГЕРБ получиха червен картон“. Няма „сглобка“ между групите общински съветници от ГЕРБ и БСП. Справка: ГЕРБ-СДС подкрепиха бюджета на ПП/ДБ/СС (т.е. националната сглобка работи), но групата на БСП бе против (няма сглобка БСП-ГЕРБ). А имаше ли сглобка БСП-ГЕРБ, когато Нинова предложи и гласува за председател на Народното събрание на гербаджията Вежди Рашидов? Кое е по-лошо, на осмото гласуване съветниците от БСП да гласуват да председател на Общинския съвет от ПП/ДБ/СС или Председателят на БСП да е заместник в правителството на Кирил Петков от ПП-ДБ? Имаше червен картон, за тези, които проправиха нов път за БСП в София, тези които върнаха, макар и частично, БСП към лявата политическа идея. Този червен картон не бе вдигнат от избирателите, а от чиновниците от „Позитано“. Но предстои Видовден след поредните предсрочни избори!

И понеже стана дума за „сглобка“, т.е. за колаборация с политически съперник, е добре да припомним и за една минала приватизационна сглобка – продължаване на костовата приватизацията от правителството на Тройната коалиция. Тогава икономическия екип на БСП бе в състав Р. Овчаров, П. Димитров, К. Нинова, А. Янева. Останаха неизяснени въпросите: Защо БСП прие да се въведе плоския данък без необлагаем минимум за бедните и без вътрешнопартийно допитване? Защо не бе реновиран „Кремиковци“, а закрит и загубени 18 000 работни места? Защо бе по същество подарен „Български морски флот“ на братя Домусчиеви (най-богатите хора в България)? Кой подписа от името на държавата (председател на контролния съвет) приватизационния договор за Пловдивски панаир? Работили ли са в Благоевски район , а след това и в район „Триадица“ едновременно Р. Овчаров, Кр. Георгиев и А. Янева, а дали не е от същия район и новата софийска председателка? Кой подписа анекса за добива на злато в Челопеч? Кой подписа анекса за американските централи в „Марица-Изток“? И още редица други приватизационни въпроси. Сглобка има не днес, а е имало вчера и по-завчера със СДС (на Ив. Костов, Калоян Методиев и компания). А известният модел на управление, наречен от ЕЖК „модела Софиянски“, при който някои от сегашните дейци на „тясното ръководство“ получаваха добри пари от управителни и контролни съвети на софийските общински предприятия.

В края на миналата година в София имаше битка на идеи за нов ляв курс на БСП. В Първия тур лявото се представи успешно с постигнатите резултати на местните избори. Левите послания на Григорова и общинските съветници привлякоха хиляди нови леви гласоподаватели. Вторият тур от тази „битка“ на идеи (ляво или дясно) завърши в неделя с възвръщането към неолибералната политика на „тясното (дясното) ръководство“ на БСП и разгрома на по-левите партийните кадри, отстранени от дейност поради личностни прищявки. Третият тур ще бъде след изборите на култовата дата 9 юни. Но вероятно той ще е след изборен погром за БСП.

Можеше ли да се предотврати организационният и кадрови погром на БСП в София? Вероятно можеше. Но една част от столичните социалистически дейци избраха ролята на колаборанти с „тясното (дясно) ръководство“ на НС на БСП. Тезата им за изпълнение на неуставното и недемократично решение било в „интерес за съхраняване на софийската организация“. Тази позиция хем да сме против, но да работим „за“ изпълнение на грешното решение, т.е. „нито риба, нито рак“, доведе до кадрови блокаж за над 50 социалистически дейци. Повечето от тях бяха заменени от партийно-политически послушковци и нагаждачи, очакващи да им се осребри „верността“ към „правата линия“. Съвсем не случайно след „смазващата победа“ Нинова отряза: „Знаково Калоян Паргов е абсолютно изхвърлен дори от голямото градско ръководство“. За по-бързо забравящите да припомним, че Паргов бе от тези, които избраха Нинова за Председател на БСП и бяха в първия състав на Изпълнително бюро през 2016 г. Неправилно го изключиха и той чрез съда ги осъди, но те няма как да му простят. Вместо да подпомогне Таков в борбата му срещу бюрократичния апаратен подход на НС, той възприе компромисната линия, но за него няма прошка от „началника“. А други като Б.Ц. може само да си останат с мечтата да са депутати в Народното събрание.

В заключение, събитията в София дават повод още веднъж да се потвърди, че националното ръководство на БСП, след станалото във Видин, Монтана, Шумен, Сливен, Казанлък, Хасково, Бургас, Пловдив, Благоевград и София е авторитарно, не търпящо друго, каквото и да е то, мнение, подвластно е на манията „Анти ГЕРБ“ и „Анти Радев“ и е забравило, че трябва да е за интересите на обикновените хора. Може би този авторитаризъм вече прелива в открита диктатура на „котерията“ на Сивия кардинал, на „тясното (дясно) ръководство“. Читателите сами могат да преценят доколко е обоснован такъв извод.