/Поглед.инфо/ Телевизията показа участник в митинга, който не можа да каже името на премиера, за чиято подкрепа беше дошъл в София.

Той получи политическа и морална присъда от виден продуцент, който заяви, че не иска такива хора да определят бъдещето му.

Би трябвало да застанем на страната на продуцента. Но... само на пръв поглед. Защото:

- човекът от митинга навярно никога преди в живота си не се е изправял пред камера. Не можем да очакваме от него да говори като обигран политик;
- на Орлов мост сигурно е имало и други митингуващи, които не знаят името на премиера. Трябва да си доста наивен или предубеден, за да смяташ, че точно тези хора дават облика на събитието. А въпросната телевизия е записала и показала такъв персонаж, не за да информира, а за да внушава;
- в последното си интервю в „Труд“ проф. Огнян Герджиков споделя, че на държавен изпит в един от извънсофийските факултети е скъсал повече от половината от явилите си. И добавя, че „ако вземем средностатистически гражданин по улиците и го сложим до този, който е учил 5 години, не може да се разбере кой е учил, кой не е“. А според акад. Дамян Дамянов „студент по медицина се явява на изпит и не знае къде се намира апендиксът“. Какво тогава да очакваме от човечеца, дошъл на „Цариградско шосе“ да се обяви срещу омразата?

Опростачването все още не е всеобщо, но е толкова мащабно, че с основание ни изпълва с огромна тревога. Но преди да съди и осъжда, редно е всеки да се замисли дали не е сред факторите на опростачването. С грубото слово, което лее от политическия подиум, с езика на омразата, с който мотивира едно или друго свое действие, с телевизионните формати, в които напред излизат участници, незнаещи дори кой е Левски, с телевизионните сериали, които са по-скоро формати, отколкото филми, с цялата четвъртвековна възхвала на мускула и съпътстващия го силикон в едно общество, в чийто център вече стои не личността, а печалбата.
И тогава, ако е честен пред себе си, ще си даде сметка, че не човекът от Орлов мост определя живота му, а тъкмо той определя неговия. Ако признае това, има шанс нещо да се поправи. В противен случай всичко е загубено, поне в рамките на нашето присъствие на този свят.