- Корупцията, майката на всички беди, е пощадена като е предупредена, че ще се търсят условия да й се пречи. Но как – няма и дума. Корупцията е защитена и институциализирана в законите – Закона за концесиите, в изменението на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Закона за обществените поръчки и др. Този процес продължава и се поддържа от всички партии – изявено или прикрито чрез плахи и повърхностни реакции. Кой ще разсее вярата в тази магия, че може да се промени съзнанието на депутатите при създадените възможности за финансово облагодетелстване и че те ще минат през духовното чистилище?
- Защитата на държавната собственост – чрез защита на стратегическите обекти от приватизация и концесиониране. Изначало е ясно, че инициативата за извеждане на тези обекти от списък за концесиониране е обречена на неуспех. Защо не се потърси докладът/концесионният анализ на летище София от разработчиците – директно Международната финансова компания, Европейската инвестиционна банка, а се търси само от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията? Дори в самата обосновката е записано, че информацията не е конфиденциална, а дори и да има такава, има ред за запознаване с нея. Именно от този анализ ще проличи какво е било възложено и как тези институции се отнасят към България – държава за колонизация или държава за уважение. Не е ли това действие мнима съпротива?
- Как ще реализирате „Повече държава там тогава, където и когато това е необходимо“, след като след още 2 години може цялата държава да е дадена на концесия за 47 години, т.е държавата ще бъде в чужди ръце, а в приетия Закон за концесиите съществуват и следните видове услуги за концесиониране:
75100000-7 Услуги на държавното управление
75110000-0 Услуги по общофункционално управление на държавата
75200000-8 Услуги на държавното управление за обществото като цяло.
С подкрепата на ЕС чужди икономически или наши олигархични субекти ще диктуват стандарта на живот у нас – заплати, социални придобивки и т.н. Държавата ще им бъде подчинена, след като се приема примиренчески такова законодателство. Какво се крие зад магията на фасадата Европейски съюз – суверенна държава?
4. Защо се боготворят чуждите инвестиции, индустриалните зони? Не става ли много силно зависима държавата от чужди икономически интереси? Какво ще се случи с националната икономика и развитие ако те напуснат страната по различни причини – финансови, политически, регионални, форс-мажорни и т.н. Защо не се поставя въпросът за баланс между делът на чуждите компании (производствени, финансови, за услуги) и такива с преобладаващ национален, местен капитал? Защо държавата се разглежда като инвеститор, а не като предприемач, т.е тя да стимулира, временно да участва в инвестиционния и производствения процес с произтичащите от това права и възможности за контрол? Кой ще разсее магията за благоденствие чрез чужди инвестиции? Кои колонии са просперирали?
5. Защо не се поставя като приоритет развитието на националната икономика, свързана с природните ресурси на страната, а те са предоставени на чужди експлоататори? Развитието на дефинираните съвременни отрасли е свързано с външни пазари, като източник на суровини и реализация на продукция, а те стават все повече натоварени с политически заряд, респ. зависими от геополитиката. Как може да се разработват стратегии с неясно бъдеще и ориентация? Ще остане ли България в световната топ-листа 3 в търговията с патешко, череши, работно облекло? Или това не е отговорност на магьосника? Защо държавата не влезе в ролята на бизнес-ангел на родни изобретения? Кога ще се разсее илюзията, че българите не могат да създават нови и перспективни продукти и се забравя, че сме дали 19 открития на света? Кой, ако не ние самите, българите, не създадем “нови и с висока добавена стойност производства“?
6. За какво публично-частно партньорство се споменава в областта на науката и производството, като опозицията допусна да се отмени регламентиращия този инструмент закон? Защо при обсъжданията в комисиите и в зала не се защити този закон, с което се допусна празнота в привличането на частен капитал за решаване на проблеми от обществен интерес? Това беше констатирано в концепцията, разработена от адвокатското дружество, във връзка с транспонирането на директивата за концесиите на ЕС. Защо не се приеха от депутатите тезите на многото публикации и становища в подкрепата му дори от Сметната палата и Министерството на финансите и не се прие подходът на другите страни от ЕС по този въпрос, а именно по транспонирането на тази директива? Защото корупцията доказа, че има страшна магическа сила и е жизнена,че тя владее душите на депутатите и чиновниците. Как да премахнем тази магия и да изчистим душите на бъдещите кандидати за тези постове?
7. Защо не е поставен въпросът за ефективно и прозрачно използване на публичния ресурс като принцип в управлението на държавата, независимо за коя сфера на обществено-икономическия живот става дума, с конкретните критерии и измерители, както е в цял свят? Защо се споменават само субсидидиите на общините като финансов инструмент, къде са субвенциите? Защо опозицията не потърси ефективността от планираните в Министерството на регионалното развитие и благоустройството около 3,5 млрд. лева за периода 2014-2018 „за управление на държавната собственост чрез концесиониране и публично-частно партньорство“? Дали не се е възползвала тя от този ресурс, за да запази мълчание и послушание? Със смяната на системата ще се забрави ли за присвоените народни пари? Изглежда авторите на тази визия са били омагьосани, защото често се губи реалността:
– Кое е високотехнологичното във филмовата индустрия, например?
– Услугите във високите технологии не създават висока добавена стойност, те могат само да спомагат;
– Защо в стратегиите за икономическо развитие са включени само 18 града, а другите? Как тези изброени производства са подкрепени с резултатите от дейността на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, с научната мисъл в България? С тези ли производства ще се гордее България и българският народ ? Ето, че в самата визия на БСП е въведено противоречие с принципите на балансираната регионална политика. Поредният омагьосан кръг.
Заключение:
Призивът „Ние казваме, а вие мислете“ няма да заработи, колкото и да е желателно, защото:
- Липсва визия за основните принципи за бъдещето на България, а именно:
– България ще свети ли със собствена светлина, с респектираща национална икономика, или ще мъждука с отразена светлина – тази на чужди компании и работа на ишлеме
– Ще се съобразява ли администрацията – правителството и чиновниците с мнението на обществото и как обществото ще участва ефективно и прозрачно в приемането на нормативни и поднормативни актове? Досега този процес е омагьосан и скрит под булото на демагогията; - Има неясноти по отношение на съдържанието на понятия, относно размера на финансова подкрепа само за някои структури и др. Явно материалът за „Визията“ е работен от различни групи и не е имало време за сихронизиране;
- „Визията за България“ е една розова мечта, която бързо почернява, когато обикновеният човек се събуди пред празния хладилник, с треперещи болни ръце и липса на помощ. Трябват приоритети в нейната реализация с конкретен ефект, с осезаеми за обществото резултати. Това обаче е свързано с отговорност, а в момента няма кой да е поеме.
„Думите са най-евтината магия“ според Джоан Харис. Нека обаче не злоупотребяваме с тях, защото те са всичко, което ни е останало.
(1) http://epicenter.bg/article/Valeriya-Veleva–Ninova-predlaga-restart-na-prehoda–Vazmozhno-li-e-tova–/159875/11/0
* Александър Трифонов е доктор по национална сигурност и дипломиран инженер по далекосъобщителна техника. Има богат опит в управлението на научно-изследователската дейност на държавно и бизнес ниво. Основните му интереси са насочени към влиянието на новите технологии върху устойчивото развитие. От 2006 година следи, изучава и анализира процеса на участието на частен капитал в обществено-икономическия живот в България и света чрез…
