/Поглед.инфо/ Обобщените оценки на премира Бойко Борисов за 64–мата почетни консули на чужди държави в България, че шофирали „като хулигани”, не спирали на пешеходни пътеки, е най–малкото недипломатично и обидно, защото едва ли касае дори един малък процент от тях. А ако имат коли с дипломатически номер, той им е даден от държавата ни и тя трябва да си признае грешката и тихомълком да я поправи.
С действия като слон в стъкларски магазин премиерът дръпна един нерв, който ще стигне до министерствата на външните работи на всички държави, избрали за свои почетни консули тези 64–ма българи или чужди граждани. Те наистина нямат същите привилегии като редовните дипломати, но и българските дипломати в няколко западни страни дължат вече стотици хиляди, а общо– милиони, от неплатени глоби за паркиране. Погрешно е впечатлението, че става дума само за малки и отдалечени, дори екзотични държави, които откриват такива консулства в нашата страна. В България такива имат и големи страни като Германия, Франция, Русия, Финландия,Австралия, както и близките Балкански държави Албания, Румъния и други. Някои от тях имат по 2–3–ма почетни консули.
Необходимостта от почетни консули възниква там, където няма посолство, или в провинция, отдалечена от столицата, но с нужда от изпълнение на консулски задължения и от задълбочаване на икономическите, културни и други връзки между двете държави.
За почетен консул чуждата държава определя хора с авторитет и влияние, а не „хулигани”. Освен това, те трябва и да са заможни, защото сами осигуряват помещения за косулствата, заплати на служители, но самите те не получават заплата. Едновременно с консулската дейност те могат и се занимават професионално и с друга работа, несвързана с изпълнението на консулските функции.
Да се представя тази дейност като „далавера” е по–скоро резултат от склонността ни да виждаме такава във всичко около себе си. Но ако си спомним, как преди повече от 20 години една синя партия смени и директорите на гробищните паркове, защо пък не. Консулите също се занимат с транспортиране на телата на починалите, арестуваните в полицията, влезлите в болница и какво ли не още.
Ако проследите имената на почетните консули в България, повечето от които са българи, ще видите, че това са известни и доказани личности, било то в професията си или в обществото, чуждите граждани обикновено са от средите на инвеститорите и председателите на двустранните търговски камери. В интерес на истината има 1– 2 български имена, за които веднага ще се досетите, че са произлезли от един мътен период на прехода, както и 1–2 имена, които свързваме с някакви екзотични представи или предишни занимания. Но това не е основание да хвърлим петно върху всички 64–ма. Сред тях има успешни банкери и бизнесмени, които са били харесани от чуждите държави очевидно но база на деловите им отношения през изминалите години.
Според Виенската конвенция за консулски отношения почетният консул има почти същите привилегии и имунтети, с които се ползва и щатният консул. В практиката обаче те се ограничават от държавата домакин, която обикновено ги свързва само с актовете на изпълнение на консулските функции. Изпращащата държава определя обема от функции на почетния консул.
Задачите им са свързани не само с пряко обслужване, но и с грижи за гражданите на съответната страна, разширяване на сътрудничеството между двете страни в региона, в който действа почетния консул, съдействие на инвеститори или придвижване на инициативи в образованието, културата или спорта.
Приходите от такси от консулска дейност могат да се използват за издръжка на офиса. А колкото до получаване на ДДС, това също е позволено, но процедурата е изключително утежнена.
Дейностите на почетните консули са детайлизирани в наредби и в инструкции към тях.
Функциите на почетните консулски длъжностни лица на други държави се прекратяват в съответствие с разпоредбата на чл.25 от Виенската конвенция за консулските отношения.
В нашия случай, фактът, че се вдигна шум около почетните консули на чужди държави по един недипломатичен начин, поражда съмнения относно мотивите за това. Познавайки многобройните непрофесионални подходи, повсеместна некомпетентост и дори уникални случаи, първата мисъл е, че и тук става дума за некомпетентност и подвеждане на премиера. Второто възможно обяснение е, някой да си е помислил, че ако е трудно да заеме едно от 97–те посланически места, които България има по света, защо да не опита да стане почетен консул в България. За негово съжаление обаче, това зависи от страната, която избира и определя почетния консул, макар че след това се иска съгласието и на Българи. И третото обяснение, което е най–реалистично и е в съчетание с горните две очевдно се заключава в следното: засегнати икономически интереси или намерение за реализиране тепърва на такива, предвид на активното съдействие, което оказват почетните консули в икономическата сфера и факта, че голяма част от тях упражняват другата си и основна дейност именно в нея. Имената на някои от тяхи влиянието им са доста коментирани и свързвани с олигархията именно днес. Но и те все пак са единици.
При коментиране на този актуален въпрос обаче, се забравят две други много важни теми от сферата на дипломацията.
България също има почетни консули в много страни. Само преди два месеца бе финализирано почетното консулство в гр. Плоещ, Румъния с български гражданин, търговец. Миналата година бе открито такова в Австрия, гр. Санкт Пьолтен с австрийски гражданин. Преди това – в Индия със седалище в град Мумбай и т.н. На една от последните срещи в България приссътваха над 40 почетни консули от 25 държави. Откриването на почетните консулства има важно значение за развитието и по-нататъшното задълбочаване на двустранните отношения на България с тези страни. Местната власт в някои държави предоставя на нашите почетни консули дори дипломатически статут с ранг на шеф на дипломатическо представителство. Когато се правят предложенията за почетен консул обаче, често се излагат гръмки мотиви като „особен интензитет на отношенията”, много „авторитетна личност с отлични контакти”, „успешен бизнес” и т.н. Когато говорите с местни българи обаче, ще чуете, че изборът не е бил най–удачният или че зад него се крият симпатии и интереси на посланика ни и т.н. В недалечното минало е имало случаи с издаване на дипломатически паспорти на уличени по–късно в престъпления лица. Скандали са се завихряли и около други, първоначално смятани за почтени кандидати. Отдавна не сме чули да е отчитана дейността и приноса на тези хора и дали изборът, а съгласно конвенцията, той е безсрочен, е бил верен, оправдали ли са се вложените в тях надежди за развитие на двустранните отношени и т.н. Контролът е на Министерството на външните работи, а те би трябвало всяка година да представят отчети за дейността си.
Вторият проблем, който от време на време се коментира, е в т.н „политическа квота” при назначенията на български посланици. Съгласно Закона, тази квота не може да надвишава 20%. В действителност обаче, тя често е надхвърляна и заобикаляна, представяйки кандидати, които имали някаква измислена връзка или отношение към дипломацията. Да не говорим за онези, които влезли веднъж в системата, стават „кариерни дипломати” и независимо от способностите и показаното от тях, пускат корени и претенции разбира се, в тази трудна и високоотговорна сфера на държавната дейност, свързана с националната сигурност. Някои работят доказано против държавните интереси. Противопоставят се с практическите си действия срещу решения на правителството, поставяйки тяснопартийни интереси и лични политически убеждения над националните интереси, които са длъжни да защитават. Последният пресен пример: срещу кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Това автоматически предизвиква въпроса за критериите за подбор на подходящите хора за посланици, някои от които с първите си изявления разкриват, че очевидно не са били за тази длъжност. Други не могат да си включат дори микрофона, а какво остава да очакваме да изнесат лекция за Бъбгария или участват в публична дискусия. От някои коментари става ясно, че се съобразяваме повече с това, какъв посланик очаква другата страна от нас, а не каква личност ще защити най–добре българските интереси. Друг път постъпваме точно по обратния начин, предлагаме крайно неприемлива кандидатура, какъвто беше случая с Ватиката преди някоко години.
Това са големите въпроси, а не паркиралата кола на един почетен консул, зад което вероятно ще излязат съвсем други мотиви и интереси.