Войната за децата с дъх на бадеми и международна изтънченост или изследване на насилието над деца в България-УНИЦЕФ 2021

/Поглед.инфо/ Живеем в тревожен и настръхнал свят. Разкъсван от съперничества, конфликти и войни. Стари спорове оживяват, нови вражди се разгарят. Конфликти балкански, украински, арабски, персийски, азерски, арменски, таджикски, киргизки, корейски, латино и други. Войни локални, войни глобални. Страдат народи, пропадат държави, гинат милиони хора. „Стратезите“ от Давос провеждат Голямо Презареждане.

Сред тези битки една изпъква с особената си жестокост - необявената война за децата. Война на тихия фронт. За нея „свободната преса“ пише рядко, умерено, балансирано и почти веднага забравя. Само от време на време някоя непослушна статия ще наруши омертата, като „Под диктатурата на ЛГБТИ“ или „В Испания жена, която се самоопределила като мъж (трансджендър) е родила бебе“, или „В САЩ пуснали първия боен хеликоптер с изцяло хомосексуален екипаж“, или „ В Белгия се проведе 4-тата изложба-базар за сурогатни майки и бебета за осиновяване от мъжки хомосексуални двойки“, или „В пандемията повече сексуални посегателства на деца“. Кратък шум и отново настъпва подозрителна тишина.

Войната за децата не е само гражданска война. Тя се води отвъд националните граници. Замесени са влиятелни външни сили, обединени в мощни групировки, проникнали в международните организации. Със стратегии и тактики, щабове, армии от добре платени „доброволци“, социолози, медици, юристи, дори теолози и др. С една дума - на война като на война. Има победители и победени. Има жертви. Има разрушения.

Къде в този водовъртеж сме ние българите с новия цивилизационен избор на един бивш наш президент?

България също дава своя дан. Жертвите са хиляди. Децата с болно детство. Децата без семейство, без игри, без училище, карантинирани, имунизирани, деинституционализирани. С училища, в които се изучава „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо, а не и „Ян Бибиян на луната“ на Елин Пелин. Деца за благотворителност, но не и за щастливо детство. Децата на гурбета, чиито родители от години са в Испания, Германия, Италия или Великобпитания заради едната прехрана на семейството.

Многократно се влоши средата за отглеждане и възпитание на българските деца. Икономическа и социална криза в резултат на Пандемията Ковид-19 разтърси от корен българското семейство. Не се задоволяват базисни потребности на децата, като изхранване, обличане и качествено образование. Държавата обърка пътя. Държавната политика в областта на грижата за децата е тотално неадекватна. Институциналният капацитет на органите за закрила на децата е архаичен и неефективен. Липсват съвременна материална база, високо образовани кадри, медицинска грижа в детските заведения от семеен тип. Държавата е изтикана от социалната сфера от агресивни НПО. В цели градове и области социалната дейност е поета изцяло от неправителствения сектор, поради съкращаване на бюджетните разходи за социална подкрепа и увеличаване на платени социални услуги. В законодателството продължават да господстват провалени идеологизирани регулации. Това води до преразход на бюджетни средства и оскъпяване на социалната дейност. Бедна и разорена България плаща скъпи социални услуги. В резултат, главоломно нараства количеството на децата отвъд чертата на бедността и без перспектива на реализиране. Борим бедността чрез услуги на пазарен принцип.

Поне по един показател обаче българските деца отдавна са сред най-щастливите в света - по брой на регистрираните правозащитни организации на глава от детското ни население. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. От всякъде се предлага подкрепа, състрадателност, милосърдие, благотворителност, услуги, изследвания, проучвания, препоръки, нормативи. Де да бяха поне наполовина истински.

Днес, войната за децата е обвита с „оглушителна“ тишина. Огромната част от българите обаче така и не са разбрали, че против тях воюват. Безмълвстват и бездействат. Не осъзнават, че тази война се води за манталитета и мисленето на утрешния човек, за ценностите на идващите поколения, за собственото ни бъдеще. Не разбират истината, че това е война за суверенитет, за пътищата на нашето собствено развитие като нация и държава.

На международния пазар за концептуални оръжия няма дефицит. Всеки ден се раждат нови и нови идеи, доктрини, социални формули - все по-сложни и по-изобретателни. Старата османска политика на еничарството, фашистката политика за деца за чистокръвна арийската раса днес са заменени с нови доктринални разработки - хуманни, изискани, благовонни, правозащитно поднесени. ЕДНА ИЗТЪНЧЕНА МАНИПУЛАЦИЯ, С ДЪХ НА БАДЕМИ И МЕЖДУНАРОДНА ИЗТЪНЧЕНОСТ, ПОДНЕСЕНА КАТО ЗАКРИЛА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО.

На челно място днес е издигната доктрината за „престъпния родител“. Експертни щабове ползват подбрани девиантни изключения, за да обосноват необходимостта от разкъсване на биологичните връзки между родители и деца.

Зад идейната мимикрия тече битка за менталното пространство на обществото, за разрушаване на инстинкта за самосъхранение, за опазване на поколението. Целта е овладяване на детското съзнание и душевност от най-ранна възраст, за което е необходимо премахване на защитата на техните родители. Целта е да се прекъсне връзката между поколенията, да се разруши приемствеността, да се намалят когнитивните способности на бъдещото поколение. И не на последно място - да се разпилее опита на предходните поколения. В далечината проблясва философската същност на концепцията на ГОЛЕМИЯ РЕСТАРТ на стратезите от Давос.

Това обаче не може да бъде осъществено без насилие. Насилието е нелицеприятно, отблъскващо, грозно, ожесточаващо. То плаши обществото и затова трябва да бъде мимикрирано. Насилниците трябва да изглеждат като борци срещу насилието. За примери няма нужда да се ходи в гората.

Но нека да бъдем наясно. Това не са редове на ретроград, израснал и приел насилието над деца. Не отричам последиците от насилието над нашите деца. Не оправдавам ориенталско отношение към децата и детската тема. Но не подкрепям и манипулацията с темата, с която се освобождават човеконенавистни пластове на мислене, планове за педофилия и инцест, стремежи към използване на детската чистота и искреност за груба плътска употреба. Това е смисълът на тези редове.

Историята за това изследване е история за една манипулация, поднесена елегантно, с мирис на международна цивилизованост.

На 19.04.2021г. УНИЦЕФ – България (UNICEF.BG) публикува на своята електронна страница „Изследване за насилието над деца в България“. Подобни социологически изследвания са голяма рядкост, а у нас - изключение. Интересът към него е силен и неподправен. Още същия ден БНР и НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ отразиха новината. А Канал 1 на БНТ му посвети специално студио в сутрешното си предаване на 22.04.2021г., с участието на представител на УНИЦЕФ-България и Мариана Писарска от Национална мрежа за децата (НМД). Всички медии обявиха, че изследването било на УНИЦЕФ.

Самото изследване има двойствена цел: от една страна - да създаде обществени нагласи и възприятия за съществуването на насилие над българските деца и от друга - да превърне тези нагласи в основание за разработването на една бъдеща „политика срещу насилието над деца“ в България. Тази политика ще бъде използвана за приемане на нова българска стратегия за детето, ревизия на закона за закрила на детето, както и разширяване на полето на действие на бизнеса със социални услуги за деца. Изследването е своебозразна ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО на бъдещото законодателство в България в тази област.

Показват ни го няколко събития, уж случайно съвпадащи във времето и в своята социална насоченост. Първо - изследването на CORAM INTERNATIONAL, изготвено по поръчителство на УНИЦЕФ, се появи публично непосредствено след приемането на новата Стратегия за детето на ЕС, публикувана през март 2021г. Като член на ЕС, България ще трябва да прилага тази европейска стратегия. Второ - броени дни по-късно бе оповестено редовното годишно изследване на Национална мрежа за децата (НМД), наречено „БЕЛЕЖНИК 2021“. В него НМД обяви своето неудовлетворение от грижата на правителството за децата и декларира че поставя посредствената оценка 3,09 за политиката през 2020 година, както и за цялото минало десетилетие. От птичи поглед личи идейното родство на двете инициативи, на УНИЦЕФ и НМД. Те споделят един и същ фокус – промяна на политиката по отношение на децата.

Но нека се вгледаме сега в същността на инициативата на УНИЦЕФ, за което ще ни помогнат няколко логични въпроси. Какво представлява Изследването от 19.04.2021г.? Кои са неговите цели? Кои са неговите поръчители? Кои са неговите изпълнители?

Отговорът на авторите на изследването е следния:„проведеното по поръчка на УНИЦЕФ национално представително проучване от международната изследователска компания CORAM INTERNATIONAL, като дейността по събиране на данни в България е изпълнена от агенция ЕСТАТ“ …. „Изказаните становища и мнения в настоящия доклад са отговорност единствено на авторите и не отразяват непременно мненията и политиките на УНИЦЕФ“.

И така, твърдението, че ТОВА Е ИЗСЛЕДВАНЕ НА УНИЦЕФ е опровергано от самия УНИЦЕФ. Той не е автор, а поръчител.

Изпълнител на изследването се оказва частна фирма CORAM INTERNATIONAL. Кой е CORAM INTERNATIONAL? Според публично достъпна информация това е изследователска и консултантска компания от Великобритания, част от Юридическия Център за Деца (ЮЦДЦ) „CORAM“, работеща в сферата на правата на детето. Фирмата изготвя доклади за насилието над деца. Работила е в 89 страни по света, преобладаващо от Азия и Африка. Осъществявила е 170 проекта, заедно със 69 партньорски институции и организации. Консултира от 23 години. Сред нейните клиенти са МИНИСТЕРСТВОТО ЗА МЕЖДУНАРОДНО РАЗВИТИЕ НА БРИТАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО – DFID, поредица от международни правителствени организации, в т.ч. и двете специализирани организации на ООН: УНИЦЕФ, ПРООН, неправителствените организации в областта на правата на децата като PLAN INTERNATIONAL, Международната ФЕДЕРАЦИЯ ЗА СЕМЕЙНО ПЛАНИРАНЕ (IPPF), СПАСИ ДЕЦАТА, WARCHILD и CARE INTERNETIONAL. Всички тези институции и неправителствени организации са мощни и влиятелни центрове за работа с деца по целия свят. Създадени в Европа и САЩ, те оперират основно в бедните страни на Азия и Африка. Днес е ред на България.

Казаното дава ключ към разгадаване кой осигурява поръчките и финансирането на изследвания за насилието над деца по целия свят.

Преки изпълнители на поръчката са Елизабен Яроу и д-р Софи Феджис, под ръководството на проф.Каролин Хамилтън, Изп.Директор на CORAM INTERNATIONAL. Проф.Хамилтън е пенсионер. Тя е завършила юридическо образование в Университета в Есекс. Заемала е поста на съветник на Комисаря по правата на детето на ООН и Комисар по въпросите на семейството и децата при Комисията по правни услуги. В момента е адвокат, колега с дълъг професионален стаж. Г-жа Софи Хеджис е магистър по демография и здраве, бакалавър по антропология и доктор по демография. Нейната докторска дисертация изледва проблемите на зависимостта между училище, работа и почивка при деца в две села в Северо-Западна Танзания (https://coraminternational.org/meet-the-team/). Г-жа Яроу не е сред основния състав на компанията и за нея не разполагам с информация.

Работата по всяко едно национално изследване естествено не може да бъде осъществена без участие на местни експерти. Те се наемат и тяхната работа се заплаща от бюджета на проекта за изработване на изследването. Имената на българските експерти в конкретния случай са публикувани във въведението към изследването. Това са експерти на български институции: МТСП, МВР, Министерство на правосъдието, МОН, ДАЗД, АСП, Национална асоциация на общините в България (НАОБ), НСИ. Но има и представители на неправителствени организации – Институт за социални дейности и практики (ИСДП) и Асоциация ДЕМЕТРА, и вероятно на Национална мрежа за децата (НМД), чийто представител участва в предаването по Канал 1 на БНТ от 22.04.2021г.

ИСДП, ДЕМЕТРА и НАОБ, както и значителна част от членовете на НМД, са частни доставчици на социани услуги за деца и имат приходи от тази дейност. В правно отношение, налице е явен конфликт на интереси.

Целите на изследването, според авторите, са две: А. Да се изготви изчерпателна картина на актуалното състояние на нагласите, знанията, вярванията и практиките във връзка с насилието над деца (ННД) в България; и Б. Да се изготви оценка за разпространението на насилието над деца в България (детайлизирана по „видове“ насилие и средата, в която възникват отделните видове насилие) и да се проучат съответните рискови и защитни фактори с цел идентифициране на по-уязвимите групи деца.

Постигането на тези цели се оказа невъзможно: „Липсват изчерпателни данни за всички форми на насилие над деца в България. Макар да има изследвания на конкретни аспекти на насилието, като например сексуалното насилие или тормоза, никой досега не е събирал данни за всички форми на насилие“.

По принцип, подобно изследване е осъдено на неуспех в България. Неуспехът е предопределен от българската народо-психология. Нашето население традиционно не споделя мнението, че в България има системен проблем с насилието над деца. И резултатът е налице: в Част №1 на Изследването, едва 30% от запитаните възрастни и 17% от децата и младите хора са отговорили на анкетьорите. Окончателният постигнат размер на извадката е 1174 деца, 837 младежи и 1411 възрастни граждани.

В Част №2 от изследването картината е различна. В нея само експерти, при това подбрани сред приятелския кръг на интервюиращите, видно от текста на изследването. Има основание да се приеме, че този контингент хора имат свой личен интерес да дават друга интерпретация на фактическите данни. Интервюирани са едва 887 държавни служители от шест района в страната, със секторен профил: образование, правосъдие, социална подкрепа, здравеопазване, полиция.Проведени са 32 интервюта.И тук,както в Част №1 на изследването, се проявяват двете основни слабости – ниска представителност и слабо качество на данните. Несериозно е да се правят изводи на основата на толкова малка извадка, при това само от 6 региона в страната.

За държава с население 6 900 000 души в края на 2020г., извадките в Част №1 и Част №2 са непредставителни извадки.

Тази таблица нагледно показва ниската представителност на изследването в Част №1. Първо – в нея липсват данни за София, Сливен, Стара Загора, Хасково, Шумен, Ямбол, Търговище. Това е съществен недостатък, който опорочава цялото изследване. Става ясно, че не е обхваната по-голямата част от населението, 1/3 от която живее в София. Второ – броят на изследваните лица е изключително малък. Така например, от 666398 д. население на Област Пловдив са изследвани 321 д., което е равно на 0,0481% от населението; от 251300 д население на обл.Пазарджик са изследвани 128 д., което е равно на 0,051% от населението, от 474 124 д. население на обл.Варна са изследвани 198 д., , което е равно на 0,0417% от населението.

При тези данни, нито един от водещите изводи на изследването не е верен, а именно:

• „Всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст.

• Емоционалното насилие е най-често срещаният вид (45,9%), последвано от физическо (31,2%), сексуално насилие (15,6%) и пренебрегване (10,5%).

• Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%).

• Всяко трето дете (34,8%) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността“.

Необективността на изследването се набива на очи най-силно по отношеие на Област Ловеч, Област Разград и Област Кърджали, където процента на представителносте съответно 0,006% от населението на първата, 0.022% от населението във втората и на 0.040 от населението на третата област.

Няма разумен човек, който да повярва на подобни статистически детинщини. От една страна, авторите на изследването признават, че в България липсват изчерпателни данни за всички форми на насилие над деца и че никой не е събирал такива данни, а от друга твърдят, че 47% или почти половината от децата на България са били подложени от някакво форма на насилие. Интересно е да се отбележи, че сред интервюираните държавни експерти, най-голям процент участници, които твърдят че насилието над деца е сериозен проблем 34% са сред специалистите по социална подкрепа, против 18% от другите специалисти. Изследването не е проучило защо това е така.

Отправна точка в изследването е дефиницията за насилие и нейното прилагане към различните житейски ситуации. Не е тайна, че британското разбиране за насилие над дете и българското разбиране са цивилизационно различни. Едни и същи прояви на контрол над дете от страна на родители, образователни институции, държавни органи се тълкуват различно в България и Великобритания. Механичното прилагане на британските критерии и стандарти в българската семейна и обществена практика е не само неправилно, но и научно погрешно.

Май някой се е опитал да обиди интелигентността на българската нация. Само искам да напомня, че моят народ е запазил своята държава и държавническа традиция повече от 1340 години, т.е. по-дълго отколкото е успял народът на Великобритания. И много моля авторите на изследването и техните поръчители да имат предвид при следващото си изследване в България, че ние сме страна на двама световни шампиони по шах - по един при девойки, и един при мъжете…, следователно можем да анализираме явленията и процесите в живота на световно ниво.

Честно казано, не съм очаквал подобна необективност от една британска изследователска и консултантска компания, която твърди че е работила в 79 държави по света. Много би било интересно да узная кога CORAM INTERNATIONAL е провеждала подобно изследване за насилието над децата във Великобритания. А там този проблем наистина съществува, ако се вярва на Комитета за правата на детето на ООН, която многократно е критикувал Великобритания заради системата на физически наказания в британските училища. И още по-любопитен съм да разбера какви са препоръките на компанията за ликвидиране на това насилие в нейната собствена страна. Ако идеята е Великобритания да се изравни по този показател с България чрез провеждане на необективни изследвания от британски изследователски и консултантски компании, ще трябва да я разочаровам. В двете български училища, които лично аз съм завършил, и в другите пет, където са завършили двеме ми деца, не е имало физически наказания като в лондонските училица. Такова наказание в България е било разрешено в килийните училища по време на Възраждането, както показват старите книги.

Повече от очевидно е, че изходните статистически данни, на които се опира Изследването, са некачествени. Всеки български родител с две и повече деца в семейството ще потвърди това. Оставам с впечатлението, че някои има интерес от завишени данни за насилието над деца в България и е готов да заплаща за това.

В изследването е записано, че то се основава на два приоритета: осигуряване на качество на социологическите данни и представителност на извадката. За постигане на първия приоритет,: „Събиране на качествени данни“ в изследването е записано, цитирам – „Бяха проведени интервюта и дискусии във фокус групи с ключови заинтересованите страни, участващи в системата за закрила на детето от различни сектори, на национално, областно и общинско ниво“. По повод втория приоритет, „Стратегия за изготвяне на извадките“ е записано, цитирам – „За подбор на участниците в интервютата за получаване на качествени данни беше прилаган подходът на целенасочен подбор. На встъпителния етап бяха установени ключови заинтересовани страни на национално ниво, включително представители на съответните министерства и други институции, водещи НПО в областта на закрилата на детето и офиса на УНИЦЕФ за България“.

Очевидно,тези приоритети са останали в сферата на претенциите и не састанали реалност. Доказателство за това е игнорирането на родителските сдружения от авторите на изследването. Като съпредседател на родителското сдружение РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ, че без мнението на родителските движения, тяхното изследване неизбежно ще стане едностранчиво. Ние отговаряме на всички изисквания на CORAM-International за партньорство в подобно изследване – да бъдем ключова заинтересована страна, да действаме на национално ниво. Ние трябваше да бъдам интевюирани и като заинтересовани „фокус-групи“, участващи в системата за закрила на детето. „Подходът на целенасочен подбор“ на британската компания очевидно е изпуснал една от най-добре информираните и подготвени фокус-групи за изследването – групата на родителските организации. Съмнявам се, че този пропуск е бил слечаен. През двете години на работа по изследването CORAM INTERNATIONAL несъмнено са били свидетели на масовите протести на „ключовата заинтересована страна“ – родителската организация РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ пред прозорците на Правителство, Президентство и Парламент. И точно тук започват моите проблеми. Доста съм раздвоен в преценките си – не мога някак да преценя за какво свидетелства изключването на РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ от фокус-групите за събиране на данни – за непознаване на социалната действителност в България или за добре затворени очи.

Втората част от изследването е посветено на дейността на държавните органи и институции, както и на неправителствените организации в сферата на насилието над деца. То дава основание за интересни нови наблюдения. Изследването е извършено от изследователски екип от български експерти, като интервюирани са 887 държавни служители от шест района в страната, със следния секторен профил: образование, правосъдие, социална подкрепа, здравеопазване, полиция. Проведени са 32 интервюта. Специално внимание заслужават разликите в интерпретациите на проблемите с насилието над деца на социалните работници и останалите профилни специалисти – учители, възпитатели, лекари, юристи, полицаи. Според изследването 34% от социалните работници считат, че насилието над децата в България е сериозен проблем, срещу 18% от други експерти. Очертава се нещо като „пристрастеност“ на социалните работници към темата за налието над деца. Но изследването не проучва какви са причините за тази аномалия при социалните работници – дали е някаква форма на материална заинтересованост или нещо друго.

Това вероятно е една от причините за незадоволителното качество на изследването, а от тук и за нежеланието на УНИЦЕФ да поеме отговорността за тези доста наивни изводи. Все пак УНИЦЕФ не е фирма, асветовноизвестна организация, част от системата на ООН. Нейният престиж е нейното оръжие и затова би следвало по-грижливо да се пази.

УНИЦЕФ днес има сериозен репутационен проблем поради компрометиращи страници от своето минало. Родителската общност по света не е забравила Питър Нюъл, високопоставен експерт на УНИЦЕФ, автор на инструкция за прилагане на Конвенцията за закрила на детето на ООН и Питър Джон Далгиш, бивш служител на ООН, и двамата осъдени за педофилия. Експертът Нюъл е осъден от британски съд на 6 г. и 8 м. лишаване от свобода от британски съд. По медиите се разпространяват статии за десетки хиляди служители на ООН, някои от тях са със сигурност на УНИЦЕФ, замесени в скандали за педофилия. Репутацията на УНИЦЕФ е сериозно засегната и поради нейната роля в създаването и утвърждаването на стандарти за ранно сексуално образование.

Може би на това се дължи отказът на УНИЦЕФ да поеме нови репутационни рискове с недостатъците и слабостите на изследването. Все пак, бих си позволил като бивш колега на г-жа Джейн Миута, представител на приятелска Кения, представител на УНИЦЕФ за България, да бъде по-внимателна при подбора на направленията за сътрудничество в България. Защото включването на УНИЦЕФ в изпълнене на програми за сътрудничество, където част от това сътрудничество противоречи на Конституцията, създава определени конституционни проблеми. Като например, Програмата за борба с домащното насилие за 2021г., където са заложени дейности за защита от домашно насилие на основата на джендър-определеността. България, в съответствие със своята Конституция и Решение по конст.д.№3/2018г., не признава джендър-формации, джендър-дейности, джендър-прояви. Това не трябва да убягва от последа на представителя на УНИЦЕФ за България.

Каквито и да са причините, безспорен факт е че, УНИЦЕФ е прехвърлил отговорността за изследването на частна компания. Защо изборът е паднал на CORAM International става ясно от нейната ориентация и позициониране в неолибералния контекст на „закрила на децата от насилие“. А данните за докторската теза на един от авторите на изследването, за две села в Танзация, превръщат нещата в доста забавна бурлеска. Би било жалко, ако господстващото мнение в тази компания за ситуацията с децата в България не е много по-различно от мнението за ситуация с децата в Танзания.

И все пак изследването на CORAM INTERNATIONAL съвсем не е излишно. То дава ценна информация за размисъл. Изследването разголва редица проблеми на външната политика и социалната политика на България. Някои от тях са от правен характер. Кой даде разрешение на чуждестранна компания да провежда социологическо проучване на населението на Република България? Откога чуждестранни социалогически компании имат право сами да изследва нагласите на българското общество и да събират чувствителни данни за българското население? Защо такива изследвания не се възлагат от държавата на НСИ и български социалогически агенции. Кой разпореди български държавни служители от МТСП, ДАЗД, АСП, МВР,МОН, МП, МЗ и др. да съдействат на една чуждустарна компания да провежда свое социалогическо проучване на българска територия. Кога български социологически агенции са провеждали проучвания на територията на Великобритания? Как се прилагат тук международноправният принцип за суверенно равенство на държавите? Кой, кога и как е отменил принципа на общностното право в ЕС за разделената компетентност между ЕС и националната държава в областта на социалната политика? Каква е правната връзка между поръчителя на изследването УНИЦЕФ и българската държава като носител на суверенното право да определя соствената социална политика?

Сред институциите, включени в изследването оглушително липсва дипломатическото ведомство, въпреки че тук се засяга пряко суверенитета на държавата. По непотвърдена информация, изследването на CORAMINTERNATIONAL, поръчано от УНИЦЕФ, е проведено в изпълнение на програми и стратегии на ЕС, в рамките на Европейската Гаранция за децата.

Очевидно, управляващите в България не се спират пред никакви ограничения на международното право. Затова българският суверенитет е като като безпризорно дете, тръгнало пеша по световните магистрали на порочния живот.

Картината по-горе изисква незабавни управленски мерки. Една от тях е Правителството на Република България да проведе общонационално социалогическо изследване за насилието над българските деца. В него трябва да вземат участие всички органи и организации, свързани с дейността по закрила на децата, както и НСИ и български социалогически агенции. УНИЦЕФ би имала тук своето лотично място, ако съдейства с техническа и методическа помощ. Безспорно, темата заслужава приоритетно внимание. Националната стратегия против насилието в обществото, в частност над българските деца, трябва да стъпи на това българско изследване, а не на изследвания на чуждестранни компании. Едва и само тогава, изследването би било добра основа за съответни институционални и законодателни мерки в интерес на българските деца.

Трябва да бъде поставен край на политическата манипулация с най-уязвимата част на нацията – българските деца.В края на краищата, в закона за закрила на детето има забрана за нарушаване правото на децата да бъдат използвани в политическия живот(чл11, ал.4 ЗЗД).

А от българската външна политика трябва да се търси отговорност всеки път, когато бездейства срещу покушения над нашия суверенитет, какъвто безспорно е случаят.

София, 28.04.2021г.

Тази публикация изразява личното мнение на автора и не обвързва никаква институция.

* Напишете вашите мнения в "Коментари" и споделете с приятели, ако позицията на автора ви е близка?