/Поглед.инфо/ Тази сутрин станах рано и какво да правя? Залових се да чета седмичния “Капитал”. 100 страници! Дебела книга! Попадам на една макроикономическа таблица, която сравнява икономиката на България за годините от 2011 г. до днес.
Чета и не вярвам на очите си!
БВП през 2011 г. е бил 80 759 млн. лева, а през 2016 г. се очаква да бъде над 90 000 млн. лева! Та ние за пет години сме започнали да произвеждаме с почти 10 млрд. повече!
Замислям се аз...
Да сме направили някаква революция в износа, не сме.
Да се е увеличила драстично покупателната ни способност, не е.
Да са ни връхлетели някакви гигантски чужди инвестиции, не са.
Че как така, откъде на къде да сме произвели ВБП с 10 млрд. лева повече от 2011 г.?
Гледам как стоят нещата с БВП на глава от населението.
През 2011 г. - 10 673 лева, през 2016 г. ще отидат на над 12 000 лева! Сериозна разлика!
След като произвеждаме с почти 20% повече средно на човек, би трябвало да го усещаме по джоба си. Аз обаче не го усещам. Не съм чул и никой от познатите ми да се хвали, че го е усетил.
Оставям аз книгата и звъня на съседа. Той отваря по пижама и чорлав.
Казвам му аз: “Извинявай, бе, Ганчев, че точно в неделя сутрин... Да си забелязал случайно, че живееш по-добре материално от 2011 г. например?”
Ганчев измуча “Не...”
“А да знаеш някой в кооперацията да е дръпнал с парите?”
Пак измуча “Не” и затвори.
И какъв е изводът?
Значи като нация ние дърпаме яко, а аз не срещам такива дръпнали индивиди. Явно срещам само каръци. Карък до каръка.
Тая работа обаче няма да я оставя така неясна. Реших днес да проуча от какво идат тези 10 млрд. повече произведен БВП през 16-та в сравнение с 11-та и защо никой край мен не го е усетил.
на жена ми да приготви два варианта за вечеря – пържола и печени картофи. Ако се справя със задачата, да ми сервира пържолата. Ако не се справя – да ми тръшне на масата картофите. Така ще имам стимул.
Започвам.