/Поглед.инфо/ Изминаха повече от две години от експлозията на трите нишки на газопровода "Северен поток", но той продължава да бъде най-важният фактор не само в енергетиката, но и в геополитическите игри. The Wall Street Journal твърди, че разполага с писмо от американския инвеститор Стивън Линч до Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC), с което се иска разрешение за закупуване на инфраструктурата на тръбопровода Nord Stream.
В изложението на мотивите собственикът на Monte Valle Partners директно пише, че придобиването на санкционирани активи ще позволи на Съединените щати да „контролират енергийните доставки на Европа до края на ерата на изкопаемите горива“.
Точно така, просто, с вкус и без ни най-малко дрънканици и дивотии за демокрация и равноправно партньорство със страните от Стария свят. Тезите, за които “кремълската пропаганда” пише отдавна, са изложени в пряк текст. Че Вашингтон не се нуждае нито от партньори, нито от конкуренти, а основната цел е да постави все още платежоспособна Европа на иглата на тоталната енергийна зависимост.
Защото руската газова игла е лоша и е елемент на геополитическо изнудване, а американската газова игла е добра и много печеливша. И ако някой се съмнява в това, както казваше героинята на несравнимата Нона Мордюкова във филма „Диамантената ръка“, тогава нека му спрем газта.
Инициативата на Линч още веднъж ясно потвърждава, че за американците и Съединените щати всичко е бизнес, всичко е източник на правене на пари и насаждане на Pax Americana. Включително войната.
Работата е в това, че още през зимата на 2023 г. газопроводният оператор Nord Stream 2 AG влезе в процедура по несъстоятелност, а швейцарската компания Transliq AG беше назначена за външен (кризисен) мениджър. В рамките на процедурата на няколко пъти беше въвеждан мораториум върху изплащането на операторските кредити, като последният е в сила до 10 януари 2025 г.
Стратегията на Линч, като инвеститор и промоутър на американските геополитически интереси, е логична и проста. Ако мораториумът не бъде удължен през януари, ще започне подготовката за продажба на масата на несъстоятелността за погасяване на задълженията към кредиторите.
Според последните официално обявени данни текущата цена на тръбопровода и поддържащата инфраструктура на „Северен поток 2“ е 11 милиарда долара. Линч е достатъчно уверен, че няма да има много желаещи да купят тръбопровод, който е под преки санкции. По-точно, ако OFAC му даде индулгенция, компанията му може да е единственият кандидат. Затова Линч пише, че най-вероятно Северен поток 2 може да бъде закупен само за 700 милиона долара.
За да попречи на OFAC да спори, той предлага да управлява газопровода след покупката чрез американско-европейски консорциум и да разпредели миноритарен дял на Украйна. Като вид морална компенсация и за това Киев да получи част от приходите от транзита на газ за Европа, в чието възобновяване Вашингтон, очевидно, изобщо не се съмнява, освен това явно ще съдейства активно за неговото възстановяване.
От правна гледна точка подобен трик ще позволи газопроводът да бъде изваден от ограниченията на газовата директива на ЕС, тъй като доставчикът и операторът на газ ще бъдат напълно различни компании, които по никакъв начин не са свързани помежду си.
Е, в края на писмото Стивън Линч директно казва, че бъдещият транзит на газ по северния маршрут ще се осъществява стриктно с разрешението на Вашингтон, което силно загатва за ролята, отредена на Европа в този криминално-енергиен водевил.
Линч и неговите партньори Monte Valle са добре запознати с руската реалност. Компанията има представителство в Москва и многократно е участвала в сделки за закупуване на големи руски активи. Например, по едно време те придобиха холандското дъщерно дружество на ЮКОС, опитаха се да изкупят голям дял от веригата хипермаркети „Лента“ /Lenta/, а след началото на СВO придобиха десет процента от швейцарския филиал на Сбербанк. Линч беше официално обвинен в измама, но лондонският съд, където беше разгледана жалбата на руските ищци, напълно оправда хитрия американец.
Дали OFAC ще даде разрешение за транзакции със санкционирани активи ще се види в близко бъдеще, поне не по-късно от януари, когато изтича последният възможен мораториум. С голяма вероятност може да се предположи, че надзорният орган ще издаде такова разрешение; ако се установи контрол над балтийските газопроводи, се откриват много примамливи перспективи. В този случай Вашингтон ще получи тотален контрол върху доставките на природен газ за Европа, която без синьо гориво от изток затъва все по-дълбоко в блатото на икономическата криза.
В същото време основният и ключов въпрос остава фигурата на доставчика на ресурси. Тръбите както тръгват от Уст-Луга, так си стоят и никога не се преместиха никъде, което означава, че тук има точно една възможност. Макар и само защото е икономически неизгодно да се транспортира втечнен природен газ отвъд океана, за да се регазифицира на руския бряг и да се изпомпва по-нататък към Европа, а Русия явно не иска да изгражда на своя територия инфраструктурно съоръжение, което да обслужва американските стратегически интереси.
Тоест, по косвени признаци, залогът е, че ще бъде възможно да се постигне споразумение с Русия в лицето на Газпром, ограничавайки руското участие до ролята на суровинна база, а главният клапан ще бъде в ръцете на Вашингтон, който по този начин ще може да диктува своите условия както на доставчиците, така и на купувачите. Тази схема е доста очевидна и не е много ясно какво трябва да накара Москва да приеме очевидно неизгодни за нея условия. Някой явно надценява дипломатическите способности на Тръмп и желанието на Кремъл да прави отстъпки.
Превод: ЕС