/Поглед.инфо/ Повод за следващите редове е врявата, ако не войнствени крясъци: „Провокация!”, които се надигнаха от някои около Деня на българската просвета и култура и славянската писменост във връзка с нечия изложба. Защото там не бил споменат, камо ли изтъкнат приносът на България за…!?

За какво? За това, което е всеизвестно? Да не би, поради което не може да се отрече като исторически факт, вместо да ви възвиси поради комплекс за малоценност си мислите, че някой е тръгнал да го присвоява като културна ценност? Или искате да държите за себе си под ключ единствено като нещо свое и нея, а не от светите братя Кирил и Методий като първоучители „речта ви мощна нек’ се помни в Славянството во век веков!”? Впрочем никой от всички дипломати, поднесли поздравления по случай празника на българската просвета и култура, но и на славянската писменост, не обели и дума по въпроса, заради който критиците на споменатата изложба изглежда смятате, че „Общуването с дипломатите е винаги борба, даже ако то приема приятелски форми.” (Херман Хесе). Но не спрямо всички, а само за някои от тях.

В дипломацията, като изкуство за разрешаване на международни разногласия с мирни средства, дори и да няма, когато ви се стори или си въобразите, че има проблем, който ви изглежда неразрешим, да речем понеже сте по-слабата, ако не и по-некултурна страна, преди всичко доколкото е в способностите ви се опитайте мисловно, а ако счетете за необходимо и в обсъждане и преговори разширете контекста. Колкото до това дали поради незнание който и да е говори несъответстващи на историята неща, то си е за негова сметка. А ако въпреки да знае приказва небивалици, още по-зле за него. Тук няма да се разпростираме по темата относно глаголицата и кирилицата, кой, кога, къде, коя създал, за Преславската, Охридската и Търновската книжовни школи и техните многобройни представители, а само с две думи ще обърнем внимание на необходимостта да се прави разлика между език и писменост. В страните по света се говорят над 6000 езика. Най-много в Папуа Нова Гвинея – само там 839. Дали и какви други писмености с тия толкова езици евентуално употребяват вкл. тамошните канибали, освен латиницата за английския, който е официален държавен език като част от Британската общност за папуановогвинейците на Н. В. Елизабет ІІ, е отделен въпрос – не ни е работа да се бъркаме в тяхната. Да не говорим за други безброй страни, народите на които говорят различни езици – в Европа около 225, – но ползват без претенции от когото да било за нейно притежание една и съща писменост като общочовешка културна ценност. Между другото, след успешното провеждане на Европейска година на езиците през 2001 г., Съветът на Европа обяви 26 септември за Европейски ден на езиците, който от тогава се отбелязва ежегодно. Но виж, щом руснакът рекъл, че си служи с писмеността начената за сътворяване от Кирил и Методий, пригодена от Климент и другите техни ученици в България, без да бие тъпан или да пита може ли или не може, и въпреки да засвидетелства уважение отправяйки поздравления по случай празника освен на писмеността най-светлия и на българския език и книжовност, хайде да се заканим като Арман Жан дю Плеси, кардинал дьо Ришельо: ”Дайте ми само шест реда, написани от ръката на най-честния човек, и аз ще намеря в тях достатъчно, за да бъде обесен.”! Това ли ви е културата!? И да не би да се каните да ходите на война, та тракате ченета и скърцате зъби. Тогава не би било излишно освен да помните препоръката от химна „духовно покори страните…!”, да се вслушате и в думите на Аристотел: „Не е достатъчно да се спечели войната. По-важно е да се организира мирът.“.