/Поглед.инфо/ Според Хераклит многознайството на ум не научава. Не само т. нар. „дървени философи”, все едно дали от любов към мъдростта или от безделие упражняващи се в политическа философия, но и някои сериозно занимаващи се с изучаване на знанието в споменатия от основните клонове на Западната философия, споделяйки или не мнението на Сократ, че неизследваният живот не си струва да се живее, анализирайки битието отвреме-навреме изразяват публично формирани от съзнанието им свои мисловни образи, отнасящи се до отделни явления от него.

Говори се напр. за безидейност на протеста, за загуба на неговия масов характер, за преобразуването му, ставайки зависим от идейно съдържание на своите участници и пр. От такива позиции се отправят критики, в т. ч. за разлика какво, ако не как правели едни или други тук-там по света, ограничаване на същия до решаване на въпроса само за формата на властта, а не и на други проблеми, вкл. газопроводи и др. под. Оставям настрана предварителните мнения, ако не препоръки относно изключително подходящите да заместят един или друг, в т. ч. макар все още неосвободения правосъден министър, каквито без значение дали и доколко са основани или не на някакви неявни за публиката сговори биха могли да породят най-малкото подозрение за наличие на такива, и т. н.

Както е добре известно поне на втората от споменатите категория, понятието ἰδέα не се свежда само до пасивна, съзерцателна форма за отражение на обективната действителност като представа, а се отнася също за активна, действена като замисъл и намерение. От тази гледна точка не би могло да става дума, че протестът е лишен от идея. А доколкото какъвто и да е замисъл и намерение са свързани с постигане на някаква конкретна цел, идеята за нея несъмнено предпоставя те да бъдат концентрирани в онова, което се цели. Идеологизирането на протеста посредством привиждане да речем на ляво и дясно ядра, каквито все едно дали успяват да живеят без да се съобразяват взаимно, би могло да доведе единствено до разсредоточаване и отклоняване на протеста от неговата главна цел. А че тя е властта, в това няма нищо погрешно, нито осъдително. Тъй като без власт не са възможни, дори имитативно решаване на всякакви други проблеми, в т. ч. за социални взаимоотношения, политически взаимодействия, инвестиции и пр. По този повод, с риск да досадя отново намирам за уместно да изтъкна основния проблем на днешното българско общество, що се отнася до политиката, който касае представителността. И че в неговото осъзнаване и поставяне за разрешаване именно се състои най-значимият позитив на протеста. Защото несъмнено той има пряко отношение и към партиите – леви, десни и каквито да било, като формации, съществуващи според ал. 3 на чл. 11 от Конституцията, за да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Протестът определено има ефект за оказване мобилизиращо въздействие спрямо които и да е стари или нови такива формирования за политическо представителство. Вкл. не само в идейно отношение, но и за хигиенизирането им чрез самопрочистване от нездрави елементи в техните състави и структури. А така и на бъдещите представителни и други органи от политическата система и в държавния апарат. Затова и понеже най-належащият проблем в момента е политическият за властта, нека не пречим! А като го решим, тогава да си позволим, макар и по-фриволно философстване не само в който и да е от шестте основни клона на Западноевропейското любомъдрие, пък който има афинитет и към онова извън него по широкия свят.