/Поглед.инфо/ В съботния ден (4.12.2021) Сивият кардинал на БСП най-после обяви, че повече няма да подкрепя Корнелия Нинова за председател на БСП. Но той даде указанията на вътрешнопартийните властогонци как да направят промяната: „БСП трябва да върви по стъпките и по Устава си. Нямаме нужда от повече братоубийствени войни. Корнелия не бива повече да е лидер, тя има задача да избере своя заместник (к.м.) …“ .

В тези две изречения е закодиран планът за промяната. Ще се сменя председателят без да се сменя политическата линия, посочена от Сивия кардинал – плътно следване на неолиберализма, който според него нямал алтернатива, плътно следване от ръководството на БСП на линията на политическото съглашателство с десните против интересите на бедните. Разбираме, че Корнелия Нинова следва и ще да избере своя заместник от нейния кръг властогонци в НС на БСП и/или парламентарната група. По същество Сивият кардинал иска само смяна на лицето, на образа на водещата личност в БСП, без промяна на политиката. Да, „зад новите лица, крием липсата на нови идеи“ каза той пред телевизионния екран по повод по новите лица в политиката. Но това важи и за БСП. Какво от това, че ще сменим Корнелия Нинова и ще сложим ново лице при същите идейни позиции и сегашната практика на провеждане на политика на ръководството на БСП?

Катастрофалният провал на БСП на предишните избори за 45, 46 и 47 Народно събрание достигна критичната точка – само около 260-270 хил. поддръжници. Провал небивал в историята на БСП. И да повторим един исторически аналог с изборите за 25 ОНС по време на фашисткия режим през 1940 г. Тогава членовете на БРП (к) са преследвани, партия е в нелегалност, обявена извън закона, но партията вкарва в Народното събрание 4 депутати от София, 2 в Пловдив и 2 във Варна. Сега в София БСП има 3 ма, в Пловдив и Варна по един депутат, а в традиционните работнически центрове като Перник и Габрово сега БСП няма депутат.

За оттласкването от това политическо дъно в БСП трябва да има много значима промяна. Тази промяна може да бъде наричана преучредяване, преустройство, презареждане, реконструкция и т.н. Важен е не термина, а влаганото в него съдържание. Това преучредяване е при запазване на формата и юридическия статут, на историческото и материално наследството на политическата партия БСП, но чрез него се внася в старата форма ново съдържание, съществени промени в нейната програма, устав, организационна структура, начин на формиране на лидерския състав, отношенията национално ръководство-парламентарна група, коалиционни сътрудничества и т.н.

Необходимо е възвръщане към част от традиционните ценности и идеология на БСП и на първо място изразяване, отстояване и провеждане на власт на политики, отговарящи на потребностите и интересите на хората на наемния труд. БСП не може и не бива да бъде партия на целия народ – на хората на труда и едновременно с тях на капиталисти, бизнесмени, банкери, олигарси и т.н., т.е. на хората, използващи капитала за обогатяване чрез експлоатация на работещите. Трудът е основата на съществуването на обществото и БСП трябва да изразява и защита само интересите на трудещите се. За собствениците на бизнеси има десни партии. Бизнесмени и богати хора могат да членуват в БСП, ако не само на думи, а и на дело подкрепят програмата и спазват Устава, подпомагат партията, но не използват партийните постове за лобистки егоистични интереси, не са сред водещите политически лица на партията. На този етап от ръководните органи трябва да отпаднат милионери и богаташи като Гагаузов, Гуцанов и редица други членове на ръководства на БСП, както и такива от „гражданска квота“ от типа на милионера Петър Кънев и т.н.

На второ място е отстояването на равенството във всички сфери на обществения живот. България е на първо място в ЕС по неравенство и е една от водещите по този показател страни в света. И тук значително трябва да се промени политиката на НС на БСП. Най-крещящите неравенства са три-четири. Най-напред е неравенството в доходите, което до голяма степен обуславя другите неравенства. То е в основата на международните класации. Дължи се почти изключително на целево налаганите ниски трудови възнаграждения за да може голяма част от трудоспособните хора в България да емигрират и подсилят икономиките на Западна Европа.

Много значимо е неравенството в сферата на собствеността на средствата за производство. Ако през социалистическия период доминираща бе общонародната държавна собственост (над 95%), сега е обратното – частната собственост е над 90% и е привилегирована във всичко. Тя чрез т.нар. „обществени поръчки“ изпомпва държавни ресурси, прелива капитал от публичен в личен. Драстичното неравенство между държавна и общинска собственост се изразява и в неравния принос в държавния бюджет – 75-80% от държавните фирми от печалбата, а при частните фирми – някакви си 10%. За да има повече приходи в държавната хазна и от тях повече разходи за развитие на социалните дейности и най-вече за безплатно образование и безплатна медицинска помощ, за култура, спорт и социални помощи за болните и бедните, държавната собственост следва да се разшири, както е в повечето европейски държави до равнището поне на 30-40%. Социализмът има за ценност развитието на обществената собственост, а фундаменталния експериментален неолиберализъм в България – почти само частна собственост. Прекаленото доминиране на частната собственост в България е една от основните причини за огромната бедност.

Чрез политиката си БСП трябва да отговаря на интересите на хората на труда за равен достъп на децата не просто до образование, а до качествено образование и до равен старт в живота. Сега децата на богатите получават значително по-висока подготовка чрез частни училища, частни уроци и на тази основа прием в т.нар. национални и общински „елитни училища“, частна високоплатена подготовка при университетски преподаватели за постъпване във ВУЗ, частни скъпоструващи извънкласни занимания и спорт, които са недостъпни за децата на бедни родители и т.н.

Не по-малко важно е осигуряването на равен достъп до качествени медицински услуги за всички нуждаещи се, прекратяване на доплащанията на пациентите, включително и за имплантите, премахване на безбожните такси „за избор на лекар“ при оперативните намеси и т.н. Необходимо е осигуряване на безплатни лекарства за децата до 16 г., за хронично болните (ракови, сърдечно-съдови, и др. най-тежки и смъртоносни болести), и възрастните хора над 75 години, както и разделяне на медицинските грижи на държавни (безплатни, болниците не трябва да са търговски дружества) и на частни (платени от пациентите). Всеки граждани на Република България следва да има пряк достъп до безплатна медицинска помощ в държавните и общинските болници. Като следствие може да се закрие здравната каса и нейните функции за финансирането на националните, университетските и общинските болници се поеме от МНЗ и неговите поделения в страната.

Всеки български гражданин, нуждаещ се от медицинска помощ трябва да има равен достъп до качествено лечение, независимо къде живее – дали в с. Гол Тупан или в гр. София. Това се отнася и до спешната помощ, която дори за най-високо разположеното и отдалечено село в Смолянска област трябва да бъде своевременна, подобна на тази в големите градове. Следователно е потребна по-голяма грижа за общинските болници и за използване на повече и по-съвременни лечебни средства, уреди и апаратура, осигурен денонощен достъп до лекарства, както и средства за спешна помощ – линейки, хеликоптери. Трябва да се преодолее неравенство в заплащането за еднакъв медицински труд на лекарите в националните и общинските болници с тези от частните болници. Това да стане чрез значимо повишаване на трудовите възнаграждения на лекарите, медицинските сестри, лаборантите и т.н., улесняване на специализацията на лекарите в държавната здравна система.

Борбата за данъчно равенство е присъщо за социалистическа партия. Няколкократно медийно вече се поставя въпросът за равенство в данъчните задължения, преодоляване на сегашната ситуация, когато 75% от приходите в бюджета са от косвените данъци (от потреблението на огромната маса от хора в страната, т.е. около 95% от небогатите), а българския бизнес плаща най-срамните ниски данъци (10%) в целия ЕС и в повечето държави в света. Следва БСП да отстоява равенство в данъците чрез въвеждане на еднакви ставки на равнището на данъка за едноличните търговци (15%) за корпоративния данък (10%) и за данък дивидент (5%).

В годините след 1989 г. бе забравена социалистическата ценност: за равен труд – равно възнаграждение. В България неимоверно се увеличават неравенствата в заплащането на труда в една и съща професия, в еднотипни предприятия и т.н. Особено драстични са неравенствата в трудовите възнаграждения за един и същи вид, обем и качество труд в териториален аспект. БСП трябва да се бори с това неравенство, да не се огъва пред бизнеса, да отстоява висока ставка на минималната работна заплата, което ще има три ефекта: по-голяма справедливост в заплащането на труда; ще принуди собствениците на предприятия да намаляват енергоемкостта, суровиноемкостта на производството и да внедряват нови технологии, което в крайна сметка ще доведе до модернизиране на цели стопански отрасли; ще прекрати или поне намали обезлюдяването на големи части от територията на България.

На трето място са солидарността и справедливостта. Това са взаимосвързани социалистически ценности, които имат множество измерения. Едното от тях е солидарността между поколенията. Най-често тя се изразява в грижата на сегашното активно трудово поколение към децата и пенсионерите. Първото се отразява на демографската ситуация в страната, а втората върху продължителността и качеството на живот на възрастните хора. Сегашното зряло поколение в миналото по същество е получило заем от възрастното поколение, а сега дава заем на децата и подрастващите и връща заем на възрастните. Смяната на поколенията осигурява приемствеността в развитието на нацията и обществото. Солидарността на работещите с възрастното поколение може и трябва да се изразява чрез повишаване на осигуровките за пенсии и здравни грижи, както и значително повишаване на осигурителните прагове в стопанските отрасли и дейности. Сега осигуровките в България са на ниско, най-ниско в ЕС равнище. Те бяха направени такива от юпитата на Кобурга и дейците от ДПС, зад които надничаха обръчите от фирми и раздаването на порциите, но и с отстъпчивата позиция на неолибералите Р. Овчаров и П. Димитров от БСП. БСП би трябвало да има премерена позиция за бавно и постепенно повишаване на осигуровките до средните за ЕС. Нещо повече – не трябва да има изключени лица от плащането на осигуровки, както е това сега за държавните служители, включително министри, зам. министри, депутати в Народното събрание и десетки хиляди други експерти, специалисти, за полицаите, които справедливо стачкуват за по-високи заплати, но забравят, че е справедливо и те да плащат осигуровки. Това важи и за военнослужащите и работещите в съд и прокуратура. Сега техните осигуровки се плащат в частичен размер от държавния бюджет, т.е. за сметка предимно на работещите в материалната сфера (включително работещите бедни), учителите, лекарите, пенсионерите и т.н.

Солидарността може и трябва да се проявява и в данъчната система. Става дума за въвеждане на прогресивен подоходен данък с необлагаеми минимум за най-бедните и с нарастваща данъчна тежест за богатите, най-богатите и свръхбогатите. Такава диференциация е не само солидарна, но и социално справедлива, понеже извежда голяма част от работещите от позицията „работещи бедни“.

Солидарността неминуемо предполага отказ от тавана на плащаните осигуровки. Сегашната ниска ставка за получаващите по-високи доходи позволява да се освобождават над определена граница на трудовите възнаграждения от плащането на осигуровки. Ставките следва да отпаднат или поне да са по-високи от равнището на брутните трудови възнаграждения на министри, депутати, зам. министри и т.н., да са поне петкратния размер на средната работна заплата. Ясно трябва да се обясни, че по-високият праг на осигуряване е хуманна солидарност към родителите и дедите на сегашното младо и средно поколение работещи хора.

На четвърто място са свободата и демокрацията. Свободата не е безгранична, тя е в рамките на демокрацията. Формално България е демократична страна, т.е. капиталистическа, понеже под демокрация почти всички разбират либерална демокрация, а това е другото име на капитализма. За да има повсеместно истинска демокрация е необходимо всички да са с равни права и възможности. В България сега демокрацията е почти изключително формално-политическа. В нея има множество уродливи явления като: купен (от гласоподавателите, но и от кандидатите), корпоративен и административно наложен вот в изборите; назначаване на партийни калинки във висшата администрация; изкривяването на конкурсите за обществени и държавни длъжности и т.н.

Силно ощетени са наемните работници с неолибералните поправки в Кодекса на труда. Това трябва да бъде едно от политическите полета на дейност на БСП – борбата с флексибилизацията на труда, намаляване на извънредния труд, прекратяване на всеобщата практика работниците да работят наднормено и над горния предел на часовата ставка, на нощния труд, без надеждна охрана на труда и предпазни мерки и облекла и т.н. Това са въпроси не само социални, но и на свободата и правата на отделната личност

На пето място е работата с децата, младежта, с младите семейства. Без дълбоки промени в работата с младежта, а не само с младите социалисти, няма как България да излезе от демографската криза. В страната расте ново различно младо поколение. Сред образованата и активна негова част има три основни нагласи и очаквания към бъдещия живот. Най-напред е постигане на успешна реализация в живота, придобиване на висок социален статус, високо жизнено равнище и достоен живот, т.е. социалните очаквания са на преден план, личностната реализация в живота е определяща. А за това най-значимо влияние има качественото високо образование. Поради това БСП трябва да бъде инициатор, да отстоява и да прокарва чрез политиката постигането на безплатно висше образование, достатъчни по размер стипендии за отличниците, за семейните студенти с деца, за готовите да работят по разпределение в страната за определен срок, предимно медици, учители, инженери и др.. Безплатното образование е една от висшите ценности на социализма и социалистическите партии. За него социалистическата партия не бива да прави каквито и да са компромиси с десните партии.

Младото поколение, особено учениците от горните класове, студентите и младите хора до 35 годишна възраст са в доминиращата си част патриоти, хора, които обичат своята Родина, своя народ, история, култура и т.н. Патриоти са независимо от соросоидните напъни за обезличаване на българското, за развитие на българския национален нихилизъм. Независимо от записано в Устава на БСП, че тя е партия, отстояваща ценностите на патриотизма, досегашните ръководства на БСП след 1989 г. силно подценяваха патриотичните чувства на младите българи, неправилно разглеждаха патриотизма като някакъв свръхнационализъм, поставяха изключителен акцент върху т.нар. евроценности. И това отблъсна голяма част от младите патриоти и стана предпоставка за възникване на Атака, ВМРО, НФСБ, Възраждане и други популистко-националистически и свръхнационалистически партии и движения.

Бягството на ръководни дейци на БСП от историческата истина за огромния принос на БСП в борбата срещу фашизма, за огромния напредък на БСП през социалистическия период (1948-1989 г.) води до антисоциалистическо въздействие върху младите хора. Благодарение на борбата срещу фашизма, организирана от БРП (к), след Втората световна война България не загуби части от своята територия. Трябва пред младото поколение да се разкрият достиженията на социалистическата партия и в изграждането на социализма, когато България бе сред най-развитите страни в Източна Европа, бе сред 30 –те най-развити държави в света, която първа в социалистическия лагер започна компютризацията и електронизацията, бе в челните места в света по производство на редица изделия, включително мотокари и електрокари, цветя, зеленчуци и т.н., която създаде индустрия и електрифицира цялата страна, въведе напълно безплатно образование и здравеопазване и т.н. Сега младите хора непрекъснато по всички информационни канали чуват и възприемат само негативи за социализма и поради това, съвсем естествено, отбягват всичко свързано с думата социализъм. Следва най-после да се преодолее антиисторизма на редица ръководители на БСП и особено на сегашната властогонска котерия, загнездила се през последните 5 години в централното ръководство.

Сред българското младо поколение, подобно и на това в множество европейски страни има развито чувство за опазване на природната среда, за по-екологични условия на живот, за по-цивилизована околна жизнена среда. За тях съществена ценност и стремеж е осигуряване на здравословна екологично по-чиста среда за живот – чист въздух, чиста вода, чиста почва, чисти хранителни продукти, безшумна жизнена среда, опазване на естествената природна среда и биоразнообразието в България. Тези три вектора: социален, екологичен и патриотичен трябва да бъдат в съдържанието на социалистическата политика и дейност. В противен случай БСП ще се превърне в пенсионерска организация.

На шесто място е промяната в организационния строеж, форми и методи на работа, на мястото и функционирането на колективните партийни органи, на начина на подбор на кадрите на БСП, на вземането на решения, на създаването на първичните организационни звена. Следва да се премахне привидната формална псевдодемокрация, да се разшири колективното начало, да се избягват проявите на авторитаризъм и кариеризъм и т.н. Необходима е значима промяна на ръководните органи от първичните през общинските и областните до централните равнища. Наложително е превръщането на НС на БСП в действен ръководен орган, а не параван за вземане на авторитарни решения. Това може да стане чрез намаляване на неговия състав, включването в него на доказали се членове на партията, а не измислени квоти за млади хора, за жени и т.н. Важни са качествените, а не количествените параметри на НС на БСП.

За организационната и идейно-политическата промяна трябва провеждане на извънредни отчети и избори в БСП, избиране и формиране на нов конгрес, нов Национален съвет, ново Изпълнително бюро, избирано на основата на множество кандидати, а не само на тези предлагани от авторитарния председател. Разбира се, в центъра на промяната трябва да бъде изработването и приемането на нова програма и нов устав. Има и множество други организационни и организационно-кадрови аспекти на преустройството на БСП.

Ако се запази досегашният ръководен състав, действащ най-често на несоциалистически основания в политиката, партията на социалистите в България е обречена. Трябва да се преодолее противоречието на лява социалистическо мислеща членска маса, поддръжници и симпатизанти и продесни партийни ръководители. Това може да стане чрез избиране в ръководните органи на дейци, които са идейно-ценностно към провеждане политика в интерес на хората на наемния труд.

В БСП бие тревожно камбаната за промяна. Но промяна не формална на принципа СДС (Стани Да Седна), не просто смяна на едни лица с други лица, на един телевизионен образ – с друг телевизионен образ, на един лидер – с друг лидер. Камбаната бие за промяна на развитието на партията, връщането ѝ към социалистическите ценности. Няма ли същностна дълбока промяна в идейните основи, в политиката и в ръководните лица, просто БСП ще изчезне от политическата сцена. Дали това не е скритата цел на Сивия кардинал? А и на външните (извън БСП) сили?

Забележка: Настоящата статия няма за цел да изчерпи всички аспекти на необходимата промяна (преучредяване, преустройство) в БСП. Това може да стане чрез дискусия в партийните среди. Статията изразява само едно лично мнение в определен момент, в ограничен обхват.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели