/Поглед.инфо/ За суверенитета, честта и самочувствието на българските граждани

На 4 февруари 2020 г., Н.Пр. г-жа Херо Мустафа, посланик на САЩ в България, съобщи по Нова телевизия, че специална разпоредба на американския конгрес дава право на държавния секретар на САЩ да назовава длъжностни лица замесени в корупционна дейност. Сподели също, че по силата на тази разпоредба предстои да бъде назовано името на първия българин, на когото ще бъда наложена забрана да влиза в САЩ поради извършване на корупционни действия.

Заявлението предизвиква размисъл, повдига сериозни въпроси относно допустимото поведение на политически и дипломатически лица в отношенията между суверенни държави и бе повод за прояви на унизително и неадекватно поведение на български политици и лица, формиращи и влияещи на общественото мнение в България.

Заявлението на Н.Пр. г-жа Херо Мустафа съдържа факти, послания и оценки, макар и твърде оскъдни, които не би трябвало да останат без отговор и коментар.

Не закъсня и заявлението на държавния секретар на САЩ Майкъл Помпео, който на 5 февруари т.г. оповести името на българския съдия Андон Миталов от Специализирания наказателен съд в София, приписвайки му участие в сериозна корупция.

Според г-н Помпео, корупционните действия, в които е участвал съдия Миталов, без да ги идентифицира, са „действия, които подкопават върховенството на закона и сериозно компрометират независимостта на демократичните институции в България“.

Обстоятелството, че законодателният орган на САЩ, какъвто е Конгресът, предоставя права на своя външен министър „да назовава“ лица замесени в корупционна дейност, съгласно използваната формулировка и контекста, в който е употребена, налага няколко изводи:

На първо място, че администрацията на САЩ счита корупцията за неприемлива, укорима или престъпна дейност, с ясно определена характеристика и точно дефинирани елементи на престъпния състав;

На второ място, че Държавният секретар получава правото да „назовава“, а не да обвинява или да разследва лица, заподозрени в извършване на корупционна дейност;

На трето място, че в наказателното право на САЩ е включен престъпен състав корупция; че са определени органите, които в нормалните държави се наричат съдилища, които да разследват и да произнасят присъди срещу извършителите на престъплението корупция; че виновните ще получават т.нар. заслужено наказание, което по никое национално законодателство не би могло да се изчерпва единствено с оповестяване името на престъпника.

На четвърто място от съобщението на Н.Пр. г-жа Херо Мустафа може да се остане с впечатлението, че териториалното действие на американското национално наказателно право разпростира действието си извън националните граници, в които държавата Съединени Американски Щати, по силата на международното право, има правомощия да законодателства и да осигури приложението на националното си право; а това са цялата територия на САЩ, всички лица, пребиваващи на тази територия, както и всички американски граждани, където и да пребивават по света.

На пето място, което е и най-смущаващото в настоящия случай, е обстоятелството, че Н.Пр. г-жа Херо Мустафа изрично заяви, че ще бъде оповестено името не на американски, а на български гражданин, не обвинен лично, но вече осъден за корупция задочно, поради което, ще му бъде забранен достъп до територията на САЩ. Самото съобщение налага изключително притеснителни изводи, които се свеждат до следното:

Заявлението на Н.Пр. г-жа Херо Мустафа, посланик на САЩ, е проява на груба намеса във вътрешните работи на предполагаемата суверенна българска държава. Намесата се състои не в това, че се налага забрана на български гражданин да влиза и пребивава на територията на САЩ, такова право има всяка суверенна държава; не в това, че се произнася присъда срещу български гражданин без да бъде разследван, обвинен и съден за извършване на престъпление корупция, а че български гражданин се обявява за престъпник, по силата на чуждо, американско национално право, за евентуални действия извършени на територията на България или неизвестно къде.

Внушава се или се утвърждава впечатлението, че България, по силата на пълзящата американска демокрация, е придобила статут на пореден американски щат, където е приложимо американското право! На ход са българските управляващи, за да ориентират народа ни кому да се кръсти и чие право да съблюдава.

Н.Пр. посланик Мустафа обяви за предстоящо назначаването на специален съветник в американското посолство в София, който ще се бори за установяване на независима съдебна система в България. Самият факт, че американската администрация си самовменява задължението и отговорността да променя и „усъвършенства“ българската съдебна система, е поредното недопустимо вмешателство във вътрешните работи на независима България, ако все още Нейно Превъзходителство смята, че има такава държава.

Без да изчака да чуе или разбере мнението на българската страна по намерението и начина на оповестяване от САЩ на имената на корумпирани български граждани, г-жа Мустафа заяви, че случаят Миталов е само началото. Не закъсня и потвърждението. На 9 февруари т.г. в София пристигна заместник помощник-държавния секретар на САЩ Матю Палмър. При среща с представители на местната администрация г-н Палмър потвърди думите на посланик Мустафа, че когато е необходимо, т.е., когато Метрополията прецени, ще бъдат назовани още корумпирани лица в България. Очевидно става въпрос за вече осъдени, но не знаещи и не подозиращи това български граждани. Г-н Палмър увери своите събеседници, че САЩ са готови да предоставят не доказателства, а информация на българските власти по случая Андон Миталов, когато те преценят, че това е необходимо! Що се отнася до имената на корумпираните лица, заемащи публични длъжности в българската администрация, техните имена ще бъдат оповестени, когато „доброто управление“ на страната, по американска преценка, изисква това. Безусловно, адресат на подобни внушения са управляващите на щата България, които следва да се считат предупредени за възможните последици при несъобразяване с указанията на Метрополията.

Неприемливо и недопустимо е, поведението и отношението на представители на българската държавна администрация към проявите на вмешателство във вътрешните работи на държавата, която управляват от страна на трета държава, независимо коя е тя и в какво качество упражнява имперските си рефлекси. Институтът на суверенитет и независимост на държавата изключва вмешателства в управлението на страна, на нейните институции и конституционно установени изпълнителна, законодателна и съдебна власт, от страна на друга държава!

За съжаление българската управленческа върхушка се държи като васална администрация, не реагира, а едва ли не аплодира вмешателството във вътрешните работи на държавата. Макар да разбираме действията на американската администрация като защита на американски национални интереси на Балканите, и в частност в България, ние не споделяме проявите на неуважение и бруталност.

А що се отнася до действията и поведението на функционери в българската държавна администрация, която абдикира от основната си функция да защити и отстоява суверенитета и независимостта на България, то е осъдително. Подобна администрация е вредна и никому не нужна. Будят недоумение някои прояви на действащия български министър на правосъдието, г-н Данаил Кирилов, който засега, е най-високопоставеният представител на изпълнителната власт, взел отношение към отправените от Държавния секретар на САЩ, чрез комюнике за печата, обвинения за извършване на корупционни действия от български гражданин, в случая съдия Миталов.

Съобщава се, че министър Кирилов бил изпратил предложение до ВСС, съдията Андон Миталов да бъде уволнен, заради накърняване престижа на съдебната власт. Основание за предложението за уволнение, г-н Кирилов почерпил от съобщението на Американския държавен секретар. Поради липса на каквито и да са доказателства в подкрепа на заявлението на американския държавен секретар, ВСС е предоставил седмичен срок на министър Кирилов, начиная от 11 февруари т.г., да обоснове предложението си за уволнение на съдия Андон Миталов. Според председателя на ВКС, Лозан Панов, очаква се от юриста на държавата Данаил Кирилов да представи доказателства за конкретните действия от страна на съдия Миталов, с които е накърнен престижът на съдебната власт и са нарушени неговите служебни задължения.

Предстоят интересни дни, през които ще очакваме висшите правосъдни и административни власти да разсеят или потвърдят обществените подозрения в тяхната компетентност да защитят държавния интерес, или в тяхната ангажираност в обслужване на чужди на българската държава интереси.

Българката общественост очаква и настоява за отговор от българската изпълнителна власт на информацията, разпространена от Държавния департамент на САЩ, отнасяща се до корупцията в България, ако прецени, че има основание и дължи отговор. По кое право – българско или американско г-н Кирилов предлага да бъде уволнен съдия Миталов? На какво правно основание? За какво нарушение или престъпно деяние, предвидено в българския закон?

Справедливостта изисква да отбележим, че не всички държавни институции и служители са безвъзвратно поразени от колониалния синдром на роба. Министерството на външните работи и ВСС дадоха да се разбере, че нямат данни съдия Миталов да е извършил престъпление, но се въздържаха от оценка на случващото се. Което за здраво мислещите би трябвало да означава, че не се чувстват отговорни или обвързани от заявленията на Държавния секретар на САЩ по повод корупцията в България, без да възразяват срещу размахания пръст.

Председателят на ВКС г-н Лозан Панов, по съобщения в печата, вече е поискал писмено информация от главния прокурор и от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) по повод на изявлението на държавния секретар на САЩ. Като основание за поисканата информация, г-н Лозан Панов е посочил необходимостта от конкретни доказателства въз основанията, на които българската съдебна система може да се произнесе в отговор на твърдението на държавния секретар на САЩ за корупционно поведение на съдия Андон Миталов.

Въпросът, на който се опитахме да потърсим отговор, е кое и какво в изявлението без адресат, на американският държавен секретар, задължава която и да е българска институция да отговори на голословните, неподкрепени с доказателства твърдения, разпространени под формата на комюнике за печата от американските медии на 5 февруари т.г.?

От векове отношенията между държавите се поддържат и развиват чрез срещи и разговори между управляващите ги власти, при които се съблюдава реципрочност в нивата на представителство, както и чрез дипломатическа кореспонденция - размяна на вербални ноти между дипломатическите ведомства.

Когато се засягат частни интереси, Държавният департамент (ДД) е в правото си, а има задължение да уведоми засегнатото лице, но не и държавата, чийто гражданин е то. Забраната за влизане в САЩ засяга единствено уличения в извършване на неприемлива дейност и никого другиго. Към лицата, на които САЩ отказват виза, България, като държава, няма никакви задължения или специални права, освен ако самите засегнати не помолят за помощ.

ДД нарежда на своя посланик в България Херо Мустафа, противно на общоприетите правила в областта на дипломацията, да информира не лицето, на което се забранява да посещава САЩ, а българската общественост и държавна администрация, имплицитно разширявайки последиците от обвинението в корупция, срещу едно лице, в обвинение и борба с корупцията, срещу всички високопоставени служители в България.

С евентуално уволнение на съдия Миталов, ръководителите на българската съдебна, изпълнителна и законодателна власт трудно ще се освободят от отговорността да заявят ясно споделят ли твърдението, че съдия Миталов е извършил корупционни действия с изпълнение на служебните си задължения в качеството си на съдия, в рамките на предвидените и разрешени от закона професионални и етични правила за поведение и отговорности.

За всяка държава, която уважава своя суверенитет, уважава честта и самочувствието на своите граждани, е напълно неприемливо да остави без отговор прояви на неуважение и бруталност, откъдето и да идват те.