/Поглед.инфо/ Прави впечатление, че често, къде от незнание, къде от необективност и пропагандни съображения, в оценката за ролята на СССР и съветската армия във Втората световна война се извежда като акцент пактът "Рибентроп-Молотов" от 1939 г. Тезата е - да, но те бяха съюзници с Хитлер и си поделиха Полша. Следовално, според подобни мнения, СССР е виновен за това, че се е "договорил" с Хитлер.

Историческата истина обаче е друга. Трябва да се види голямата картина, а не да се хващат и интерпретират отделни факти.

Преди пакта "Рибентроп-Молотов" не друг, а именно западните държави се сговарят с Хитлер. Година по-рано, в края на септември 1938 г., е сключено прословутото Мюнхенско споразумение между нацистка Германия, Франция, Великобритания и Италия, подкрепено от САЩ. Издаден е даже почетен медал, отбелязващ това събитие, което британският външен министър Чембърлейн определя като гарантиращо "мира на нашето време". По силата на това споразумение на западните държави с Хитлер, наричано често "Мюнхенският сговор", се разпарчетосва суверенна Чехословакия - Судетите преминават към Германия; Полша получава Тешинска област; Словакия е обособена като марионетна на Германия държава, а Закарпатска Украйна, която е част от Чехословакия получава засилена автономия. Това става в рамките на т.нар. "политика на омиротворяване на Германия", следвана от западните държави.

В тази обстановка - Западът се е договорил с Хитлер - СССР е поставен в изолация и изправен пред угрозата от нападение от страна на Германия. Съветското ръководство прави опити да създаде антинацистки пакт с Великобритания и Франция през първата половина на 1939 г. Те обаче не възприемат предложението, включително поради опасенията им, че отслабената от чистките на Сталин съветска армия не е в състояние за гарантира във военно отношение едно подобно споразумение. Това принуждава Сталин да търси на свой ред, след като Запада смята, че се е разбрал с Хитлер, гаранции за своята сигурност.

Така се стига до германо-съветския пакт за ненападение от 1939 г. Картината трябва да се допълни и с редица по-раншни детайли, за да се разбере причините и логиката на събитията. СССР играе водеща роля в опитите за осуетяване на амбициите на Хитлер далеч преди западът да подпише Мюнхенското споразумение. Още през 1934 г. е сключен френско-съветски пакт за ненападение и сътрудничество. Тогава по френска и съветска инициатива се водят и разговори за създаване на т.нар. Източен пакт с участието на Великобритания, Франция, СССР, Полша, Литва, Латвия, Естония и Чехословакия. Великобритания, Латвия и Естония обаче поставят като условие за включването си участието на нацистка Германия.

Как пропада тази инициатива и защо западът се преориентира от създаване на антигермански съюзи към "омиротворяване на Германия"?

Усилията на Франция за създаване на антигермански пактове са свързани със стремежа на Париж да бъде запазена Версайската система, в т.ч. пагубния за България Ньойски договор. Югославия е ключов поддържник на тази линия. Погледнато от наша, българска, гледна точка, реализацията на тези планове би била крайно неблагоприятна за националните ни интереси. У нас след преврата на 19 май 1934 г., правителството на Кимон Георгиев провежда политика на сближаване с Югославия и гонение срещу ВМРО.

Така се стига до Марсилския атентат - убийството на югославския крал Александър I Караджорджевич. То е подготвено от ВМРО и хърватските усташи и физически извършено в Марсилия от българина и деец на ВМРО Владо Черноземски (Владо Шофьора). При атентата загива и френския външен министър Барту, който е основен архитект на инициативата за Източен пакт срещу Германия с участието на СССР и Великобритания.
Две десетилетия след края на войната бяха разсекретени германски документи, от които става ясно, че атентатът е бил замислен, планиран и финансиран със съдействието на нацистка Германия в рамките на операция "Тевтонски меч", ръководена лично от Гьоринг...

След Марсилския атентат, Западът се преориентира и от опити за сдържане на Хитлер чрез система от антигермански съюзи, поема курс на "омиротворяване на Германия", чиято кулминация е именно Мюнхенското споразумение.

Ще спомена, все така телеграфно, и някои други факти, които следва да се отчитат в оценките. На държавно ниво днешна Русия осъди пакта "Рибентроп-Молотов" с категорична декларация на руската Дума. Обратно - нито съвременна Великобритания, нито пък Франция или САЩ са се разграничили официално или осъдили с държавен акт сключването на техния пакт с Хитлер - Мюнхенското споразумение.

Та, казвам всичко това, за да подчертая - нека да гледаме цялата историческа картина, да оценяваме събитията в цялата тяхна сложност, противоречивост и многопластовост. Нищо не е черно-бяло!

Борислав Цеков, Института за модерна политика