/Поглед.инфо/ Анализ на проф. Димитър М. Иванов, д-р на икон. науки -
специално за Поглед-инфо от Лондон

Разхождам се из новинарските сайтове тази сутрин, чета бележките по социалните мрежи, опитвам се да анализирам.

Разбира се, че всеки е свободен да мисли и да изразява своето политическо и друго мнение и становище в тези сложни политически дни и седмици за България, макар че една немалка част от тях, за съжаление не знаят за какво става дума.

Но, имам силното чувство, че политико-партизанските пристрастия и зле разбраното политическо „запалянковство”, а в случая и една инжектирана и натрупана омраза – надделяват спрямо здравия разум и мисленето не за това „кой срещу кого?”, а за България. Над 90 процента от изразените мнения са разположени единствено по досадната умозрително права: БСП или ГЕРБ.

Няма друго мислене; няма други варианти; не се търсят такива в посока на една кардинална промяна в страната. Политиканството и демагогството се разливат пълноводно и безсрамно разголени.

Не се разбира, според мене, от една немалка част от хората, даже и такива, които уважавам, че една разцепена политически България не може да върви напред, напук на разцепването. Не може и няма как!

Не се разбира, както не се разбираше и в 1996 г., че едно политически и в международен план изолирано и изоставено на поддръжката на собствените си политически партизани, правителство, даже и да е съставено от най-добрите експерти (Вие ще кажете, такъв ли е случаят с правителството на Пламен Орешарски?) – няма как да получи никаква рационална и ефективна международна подкрепа, нито в политически, нито във финансов план.

Не се разбира, че с „трамбоването на място”, с битките с обществената реакция (малка или голяма е без значение) спрямо всяко ново назначение, с очевидното влияние на политическата паяжина, стояща зад това правителство, всеки негов ден – е загуба за държавата, загуба за необходимите реформи; забавяне и оскъпяване на излизането на България от вече очевидната политическа и системна криза.

Не се разбира, въпреки редицата стандартни овации по отношение на предложения социален пакет от мерки, от страна на правителството, че това е само един малък, свръх временен, необвързан с никакви дълбоки реформи, козметичен елемент на успокояване на дадени социални проблеми (всъщност на една малка и неясно по какви критерии избрана част от тях!?).

Социалните въпроси и политики са докоснати само на повърността, повече разглеждани като “жестове”, отколкото като необходимост за едно сериозна дългосрочно насочена промяна и един по-силен акцент на активната социална политика в действията на българските правителства. Пропуска се, че социалната политика не е само заплати и пенсии, а че е и образование, и възпитание, и здравеопазване.

Някога Виктор Юго бе казал, че “когато се открива едно училище, един затвор се затваря”. Този широк хоризонт на социалната политика липсва от в представения план.

Почти нито дума не е казана досега за кризата на публичните услуги в страната, криза, която вече засяга втора генерация български граждани, и чието лекуване ще отнеме вероятно не по-малко от две десетилетия, особено на фона на модните тенденции продължаващи да заливат данъчната ни система.

Така например, в пакета няма абсолютно нищо като помощ и грижа за семейства в силно затруднено социално положение, които имат студент, нуждаещ се от финансова подкрепа. Или за млади хора – сираци, които искат да продължат да се учат.

Няма абсолютно нищо за семейства в силно затруднено социално положение, с малки деца или с учещи деца, които са в невъзможност да продължат да изплащат ипотеката си по единственото си жилище.

Няма абсолютно нищо по отношение осигуряването на първата заетост на завършващите висше образование млади хора.

Все неща, за които пиша и отстоявам от години наред.

Не се разбира, че дълбочината на икономическата, финансова и социална криза е толкова страшна, че сектор след сектор в българското стопанство почнат и ако не са все още, ще почнат всеки момент да блокират и социално да експлодират.

Че ако няма едно силно, прието от всички с национален консенсус и с висока степен на доверие правителство, то кризата в България и на България ще се трансформира в хуманна, в цивилизационна криза.

Не се разбира това.

Не се разбира, че ако се даде на това правителство свободата, търпението и даже доверието за едни 6 месеца или даже за година, то, за огромно съжаление, няма да може нищо да свърши, защото обхвата, хоризонтът и мащабите на необходимите реформи са толкова големи, че те изискват един свръх сериозен мандат на обществено доверие, далеч зад пределите на едни 6 или 12 месеца.

Къде е този масивен и сериозен кредит на обществено доверие?

Национален и международен?

Къде е?

Тогава? Какво ще се свърши за 6 или за 12 месеца?

Отново вечното шиене на дупките на националните „чорапи”.

Това ли ни трябва? Това ли ще ни спаси?

Не се разбира, че всъщност зад така наречената програма на това правителство (за мене това не е национална правителствена програма, а един кратък план от временни мерки!) не стои никаква фундаментална икономическа визия за възстановяване на българското стопанство, икономика, социална система, наука, култура и т.н.

Нещо повече, не стои и никаква идеология.

Това не е програмата на БСП озаглавена „За Радикална Лява Промяна” и приета от последното Заседание на Конгреса на БСП.

Налице е една неконсистентна смесица от виждания, леви, десни, нескопосани, временни, някои от тях взаимно конфликтни, козметични, фото-украсяващи и т.н., но зад тях – няма фундамент от идеи; няма концепция, стратегия, цели – накъде и как ще върви България напред.

Как тогава подобна смесица, претенциозно наречена „план” или „програма” може да се очаква да получи широка обществена национална и международна подкрепа.

Ами нека да отиде правителството в чужбина, в международните финансови институции и да направи презентация на представените и приети от половината Парламент мерки, и да видим какво ще ни кажат.

Това, което говоря са очевидни неща. Но, мнозина не искат да видят и да проумеят очевидното.

Не се разбира, без да навлизам в конспиративни теории, че зад това правителство стоят други интереси. За съжаление, далеч по-приоритетни от целите пред нацията. И това е свръх видно – по начина на неговото формиране и налагане.

Перверзните обяснения бяха използвани – като лош декор на липсата на рационални и национални такива.

В този смисъл, всяко продължаване на действията на досегашното правителство – ще означава сериозно укрепване на тези други, различни интереси.

А, дали те се по-различни от интересите на предходните, оставам отговорът на Вашата собствена интелигентност.

Призовавам да не се влиза в капана на догмата.

Тя ни струва много скъпо в периода 1996-97 година, когато пак така, се реши да се даде максимално въздух и търпение на тогавашното правителство.

И се даде – 14-15 месеца. И каква беше ЦЕНАТА?

Искаме ли да повторим същата ситуация? Трябва ли ни?

Хората, избирателите, искат да видят управление, правителство и политически лидери, в които те могат да повярват със своя живот и с бъдещето на децата си; да повярват, че те мъдро ще водят страната в един сложен и противоречив свят.

Вместо всичко това, това, което виждаме засега е една почти изпразнена от сериозни аргументи и политики реторика, пълна със съмнения, подозрения, афери и очевидни конфликти и личностни интереси. И то в най-критично важният за последните 13 години период за България.

Периодът, който ще трябва да предопредели спасението; реалният старт на обновяването на България, периодът, който следва да постави България на правилната страна на човешката история.

Този период е шансът България да започне своята истинска модернизация, а не да продължава досегашното пълзене.

Той е възможността поради сериозно натрупаното политическо напрежение в страната – за сериозни конституционни промени, за промени в ролята, характера и най-вече ефективността на функциониране на институциите; за едно модерно, европейско реконструиране на националния ни модел; за едно истинско възраждане на българската икономика и предприемачество.

Опитайте се да се освободите от политическата паяжина; да излезете от капана на догмата. Разчупете догмата. Както пее Ленърд Коен „има цепнатина във всичко. Именно през нея може да проникне светлината”. Светлината и разбирането.

Истината никога в историята на цивилизацията не се е определяла и не се определя чрез мажоритарен вот. Нито спечелен със 100 гласа, нито с един.