/Поглед.инфо/ Кръстина Маринова, в. „Стандарт”

Ако се вземе политическо решение, пазарът ще се успокои за ден

Не са и сънували такива цени, нека да платят и високи ренти, каза д-р Стефан Иванов

Д-р Стефан Иванов е изпълнителен директор на "Зърнени храни" АД-Силистра. Това е една от най-големите български фирми със сериозен дял в търговията и износа на зърно, както и производител с 30 000 декара земеделски земи, основно в Добруджа.

- Д-р Иванов, защо се нагнети така пазарът на зърно у нас? Рекордни ли са цените на житото и има ли реални сделки?

- Почна жътвата и цените избухнаха до небесата. Пазарът е там, където го отведат пазарните сили. В момента обаче крайните дестинации, които са крайните получатели на това зърно, не могат да изконсумират повишението на цената. Има един основен въпрос, с който се започва всеки бизнес - кой ще плати цената? Зърното за пет седмици и за много кратък период повиши цената си с 25-30%. Пита се в задачата на кого в България вдигнаха заплатите поне с 3%? Днес (б.а. вчера) това, което се котира франко пристанище Варна, е 450-460 лева за тон пшеница. Миналата година пазарът се балансира на 380 лева за тон. Пазарът е много динамичен, логично е да тръгне надолу. Но аз се въздържам от даване на всякакви перспективи и прогнози. Въпреки че съм зърнопроизводител и все едно вървя срещу себе си, но ще попитам редно ли е един печеливш бизнес, какъвто е зърнопроизводството в момента, да бъде субсидиран? Когато зърнопроизводителите се събират на консултативни съвети, трябва да си признаят, че тяхната нетна печалба, като се приспаднат всички разходи, е от 100 лева на декар и отгоре. 3-4 години наред имат добри печалби, но излизат с тракторите на протест. А защо дават ренти в страната 30, 40 и 50 лева на декар? Сега нека и хората да излязат и да искат 100 лева на декар, защото арендаторите обработват тяхната земя.

Кой е този животновъд, птицевъд или друг, който ще отиде да купи по 450-460 лева за тон зърно? Но към смеските има и добавки - трици, които са производни на пшеницата, има слънчогледов шрот, соев шрот, чиито цени в момента също са високи. Животновъдът тегли кредит, купува скъпото зърно и идва ред да прати млякото и месото в хранителните вериги. Но какъв процент от хората ще си купят този продукт? Може и да им се яде, но не могат да си го позволят с тези доходи. Продуктите ще залежават по витрините и след това всичко като бумеранг ще се стовари и ще се върне при тези зърнопроизводители, които не са и сънували такива цени и в най-лудия си сън. Те са сега като Алиса в страната на чудесата. Държанието им в момента е цинично и аз им го казвам в очите. Ако някой ми беше подсказал цена не 450, а 400 лева за тон, аз щях да продам пшеницата преди жътва, щях да продам целия добив.

- Специалистите, а и министърът на земеделието Мирослав Найденов казват, че ситуацията е сходна с тази през 2008 година?

- Няма нищо общо с 2008 година. Тогава имаше една фундаментална ситуация и тя беше локална само в Черноморския басейн. Тогава бяха засегнати България, Румъния, Русия и Украйна, които въведоха ембаргото и се случиха тези нива. Първо, ситуацията беше локална и второ, с краткосрочен ефект. Докато сега е глобална. Но никой да не си мисли, че може да извива ръцете на потребителите, затова смятам, че субсидиите не трябва да се дават на зърнопроизводителите, а на преработвателите.

- Все пак това ценово цунами дойде от международните борси. Защо да обвиняваме само нашите зърнопроизводители, те не диктуват цените в международен мащаб.

- Да, но всичко, което се случва на международните борси, е спекулативно. Да отворим най-гледаната от всички наши зърнопроизводители борса в Париж - тя търгува вече със зърно за януари и март 2015 година. Кой може да каже какви ще са цените, като не се знае какви площи ще бъдат рекултивирани. На базата на тези симулации се вземат решения и пазарът се нагнетява.

- Високите цени не идват ли от доброто качество на пшеницата тази година?

- По въпросите за качеството трябва да се произнесат компетентните хора, например от националната инспекция по зърното. Аз пратих две проби от нашето зърно - от най-хубавото. При мен влязоха десетки хиляди тона и от тях съм подбрал 5 кг за мелниците в Атина и 5 кг за мелниците в Испания. Има един показател P/L, който трябва да бъде по-малък от единица, т.е. 0,8-0,9. Този показател в българската пшеница в момента се движи между 1,7-1,9. И двете мелници са категорични и са ни отказали да приемат тази пшеница. Вярно, че пшеницата е с високо хектолитрово число, с добри протеини и глутен, но нещо й куца. И когато стане дума за такава цена, на която искаме днес да реализираме, хората казват, че за да я платят, трябва на пшеницата всичко да й е наред.

- Вярно ли е, че многото кораби на пристанището са провокирали цените нагоре?

- Ако проверите, ще видите, че износът е редуциран и сега се товарят количества по стари сключени договори и на други по-ниски цени. Те трябва да се изпълнят. Питам се кога ще реализираме на тези цени сделки, на които се купува зърното сега, и кой ще плати крайната сметка. Аз една седмица съм извън пазара - на тези нива няма да купувам повече. Достатъчно риск поех, защото, като се срути сега цената надолу, аз не знам на кого ще я продам тази пшеница. До момента съм понесъл достатъчно риск да осребря желанията и мечтите на производителите.

- Очакват се и рекордни цени на царевицата и слънчогледа заради сушата.

- Сега се говори за цена на слънчогледа над 600 долара на тон в България. Суша, къде има суша? Има засегнати полета и можем да говорим за редуцирани добиви. Производителите изкарват предимно 320-350 кг на декар. Сега ще бъдат редуцирани между 200-250 кг на декар, но да кажем, че изобщо няма реколта, това не е коректно. При царевицата обикновено добивите са 700-800 кг на декар, а в момента ще има между 400-500 кг на декар, но ще ги има. Цената на царевицата се очаква да бъде 230-240 евро на тон, няма да се учудя, ако стигне и 250 евро на тон, колкото е пшеницата.

- Въздържате се от прогнози, но все пак кажете какво ще се случи, ще паднат ли цените надолу?

- Държавите в ЕС имат много механизми, с които да отрегулират цените и никой няма да допусне социално напрежение по отношение на храните или гладни бунтове. Целият Европейски съюз държи много интервенционни запаси. И това е въпрос на едно политическо решение, което, ако утре сутринта се вземе, всичко ще приключи за един ден. Мисля, че ще има разум и пазарът ще се консолидира при едни по-човешки нива. Защото другото е катастрофа. Не искам да си представя, че тези цени ще останат и не ми е ясно как тогава доходите ще ги догонят. Хлябът е най-малкото зло, какво ще се случи с цената на млякото, месото, олиото. Какво ще стане, когато родителите изпращат децата си на училище на 15 септември, а след това идват големите сметки за ток и парно?!