/Поглед.инфо/ ООООООО, ДАААААА!!!!! ТОЙ ОТНОВО Е ТУК И ЗАЩИТАВА КАЧЕСТВОТО!!!!!

Това е краткия коментар, който статията „Отново за „качеството" и „количеството"" на професор Калин Янакиев в Портал Култура получи от Венци Мицов.

„Във връзка с мое изказване на публична дискусия, посветена на софийските протести, през изминалите оттогава десетина дни, станах обект на засилено медийно внимание: ругаха ме, осъждаха ме, упражняваха се в сантиментализъм на мой гръб.

Имам за обичай да не отговарям на критики по свой адрес и тук - заявявам го най-отговорно - ще го направя по изключение. Защото искам да защитя не себе си, а твърдението си", пише днес проф. Янакиев.

Статията на професора от СУ обаче предизвика остри реакции в социалната мрежа.

Александър Симов заяви: „Калин Янакиев ми падна в очите" и обяснява: „Той никога не е бил особено високо там, особено след като разви черната симфония за качеството срещу количеството, но поне се бе се издигнал в антикласацията ми до статута на Черен Шаман, на Мрачен Богослов, на Демоничен мислител. Днес виждам, че вече е пуснал статия, в която си допълва тезата и се оплита като садо-мазо господарка в по-дълъг камшик. Шаманът няма право на обяснения. Черният лорд не може да си позволи дори за миг да дава разяснения за тъмните си планове. Богословът никога не трябва да бъда залавян на местопрестъплението "съмнение". Тоя пич Янакиев е чел доста (не твърдя, че е разбрал нещо), но очевидно кинокултурата му куца, а животът упорито се стреми да прилича на киното. В киното, в момента, в който Черните Господари почнат да си обясняват коварните планове с подробности, все се намира някой от добрите, който да докопа пистолет и да го прасне с куршум в десетката. В случая - Шаманът си е направил харакири, защото сам се закопава със статията. Даа, антикласацията ми обедня откъм "качество" :))))))"

Много глупав опит на дядо Калин да отговори на Любослава Русева, смята Явор Дачков.

Глупав, защото цялото му писание се крепи върху тезата, че БСП и ДПС управляват с купени за по 10 и 50 лв. гласове. Според проучванията на Трансперанси интернешънъл, както и според други организации, които наблюдаваха изборите - общият брой на купените гласове на последните избори е около 4-5 %. Той трябва да бъде разпределен между всички партии, защото всички по-сериозни и стари играчи в изборите купуват гласове. Партията в която членува Калин Янакиев си купи циганския вот на предварителните избори в рамките на синята коалиция за кандидат-кмет, например...Искам да кажа, че цялата му лицемерна теза за купеното политическо количество е фактически невярна. Казвам, че е лицемерна, защото първоначалния му замисъл бе наистина онзи в който го заподозряха всички - разделяне на красивите и умните от простите и некачествените. Освен това в текста му има директни обиди към Любослава, което ме изуми - нейният разказ по никакъв начин не го засягаше лично, но болното самолюбие на Калин приема като обида всяко несъгласие с глупавите му разсъждения. Този ми е точно толкова голям потрес, колкото и Еди Сугарев. Завършен и нахален подлец с морални претенции.

Проф. Калин Янакиев (не го познавам, а до днес нямах и изградено кой знае какво мнение за него) е решил да напише отговор на публикацията на Любослава Русева - човек, когото много слабо познавам, но много силно уважавам. Статията на г-жа Русева може да се види тук: http://reduta.bg/v2/article/хюснието-или-какво-е-да-си-количество , написа Вени Марковски.

Мога да разнищя материалът на г-н Янакиев, но - в светлината на въпросите - е по-лесно само да попитам: #Защо? Защо му беше нужно да пише отговор и защо му е нужно да продължи да се закопава самичък - не знам, но и не питам; това си е негова работа.

Но да вземем още заглавието - щом се налага да пише "отново", значи предишният път написаното не е било достатъчно добро.

А от първото изречение на статията пък става ясно, че г-н Янакиев вероятно за пръв път в живота си се е сблъскал с онлайн културата, в която всеки един от нас, Интернет-пионерите, би могъл (но няма да го направи!) да каже: "ругаха ме, осъждаха ме, упражняваха се в сантиментализъм на мой гръб".

Няма да го направим, защото ние не обръщаме внимание на нещата, които не са стойностни. А определно ругатните, осъждането и т.н. не са стойностни неща и обикновено са дело на Интернет тролове.

Самият факт, че г-н Янакиев не само е обърнал внимание на статията на Любослава Русева, а ѝ е посветил дълъг отговор, означава само едно: че тя, статията (а не г-жа Русева) е попаднала право в целта. Г-н Янакиев се е почувствал засегнат. Надявам се, че е от истината, защото това ще рече, че у него е останала съвест, която се бунтува. Макар и да прави уточнението, че отговаря, за да защити не себе си, а твърдението:

„Това е протест на българското качество

срещу българското количество. Най-сетне

българското качество трябва да бъде чуто.

Но тези хора разбират само от епидермален

натиск, затова трябва да възобновим

количеството на този протест. Те трябва да

видят срещу себе си количество. (Калин Янакиев)"

Няма да правя цялостен разбор на публикацията на г-н Янакиев - както казах по-горе, важният въпрос от нея е "Защо?", но трябва да отбележа, че когато един човек няма аргументи срещу някоя теза, той обикновено се нахвърля не върху тезата, а върху човека, който я е изказал. Виждали сте такива хора и на моята стена - колчем отворя някоя макар и малко критична дума срещу протеста, тутакси се появяват обидени хора, които ми обясняват аз какъв съм, кои са ми роднините, близките и приятелите. Обикновено такова разводняване на разговора при мен се прекратява по силата на правилата за поведение на страницата ми (вижте ги в полето "бележки"/notes горе под името ми).

Ето признаците, че г-н Янакиев всъщност няма какво да каже по адрес на тезата* на г-жа Русева, а само и единствено по адрес на самата журналистка:

"... своето сантиментално „разказче" (достойно за

читанка за шести клас) и г-жа Любослава Русева,

на чийто опус („Хюснието, или какво е да си

количество", в-к Преса ) основно отговарям тук."

***

"... въпреки сантименталното описание на това

българско количество от Л. Р...."

***

"Според сантиментално-сълзливата и примитивна

логика на моята критичка ..."

***

"...разказчето на моята критичка по доста

ироничен начин разобличава самата нея..."

***

и т.н. подобни цитати, които можете да прочетете в статията му, а прекрасният разказ на Любослава Русева можете да прочетете тук: http://reduta.bg/v2/article/хюснието-или-какво-е-да-си-количество и да си направите изводите кой е писал честно и кой - обидено. Кой е писал по съдържанието, а кой - по формата.

Уви, статията на г-н Янакиев няма да ме направи не само негов почитател, но няма и да ми позволи да видя протеста - днес (подчертавам - днес, а не когато започна!) - като нещо друго, освен ПиАр хепънинг, който злоупотреби с доверието на онези десетки хиляди, на онзи 1-2 процента от софийските граждани, които излязоха преди стотина дни, за да кажат на политиците, че повече така не бива.

Народът го каза, политиците ги чуха, но "протестърите" решиха, че това трябва да се превърне в българския "Окупирай Уолстрийт", вместо в българския "Солидарност", българската пролет или - къде ти - в българския капитализъм с човешко лице. Жалко за пропуснатата възможност на българското "качество" да се покаже и докаже като нещо повече от "българско" качество, пише Марковски и под линия посочва: „Всеки може сам да реши каква е тезата ѝ, но за мен тя се събира в това: "Забравих да кажа, че когато попитах Хюснието какво има предвид под „живея така, както живея", тя отговори: „Грозно." Не каза лошо или мизерно, не каза, че е нещастна или отчаяна."