/Поглед.инфо/ Цял ден чета, гледам и слушам как целокупният български народ страда и е в дълбока скръб заради смъртта на Великия Стефан Данаилов!...
Е, има и идиоти, не дебили, а пълни идиоти, които типично по нашенски се опитват по просташки начин да оригиналничат във връзка със смъртта му!...

И се питам, все пак, не са ли и едните, и другите, еднакво лицемерни, еднакво по български прости, защото всички тези думи можеха да се кажат приживе!...
Признавам си, че за съжаление не бяхме близки приятели - никога не искам да се натрапвам, ако отсреща няма достатъчно желание за дружба!...
Признавам си, че сме говорили за съвсем човешки неща - как преди години се беше подложил на иглотерапия, за да откаже цигарите!...
Признавам си, че ми споделяше как в началото бил толкова въодушевен, но пък вечерта ми казваше: "А бе професоре, дай една цигара, че толкова ми се пуши!"...
Човешки неща, но тъкмо човешките отношения са основата на човешкото съжителство!...
Човешки неща, от които ние непрекъснато се отказваме?!...
Великият Стефан Данаилов искаше просто да ни накара - нас, българите, да се обичаме помежду си, да изоставим злобата и завистта в нашите взаимоотношения!...
Великият Стефан Данаилов мечтаеше, че все някога Отечеството ни ще се отърси от прокобата да бъде слуга на поредния външно-политически господар на съдбините ни!...
Великият Стефан Данаилов вярваше, че смъртта е само праг към Вечността, от която множество достойни българи ни гледат със страх и ужас заради това, в което днес сме се превърнали!...
И точно този абсурд е повод да се запитам - ЗАЩО????
Защо, когато беше жив и ни казваше тези неща, директно, се възпроизвеждахме и се възпроизвеждаме до днес като стадо глухонеми и слепи овце????
Защо, когато беше жив и се опитваше всеячески - не само от екрана и сцената, но и в т.нар. "Народно събрание", да ни накара да треперим от гордост в името на България, а ние просто не го чувахме????
Защо, когато беше жив, не се опитахме да разберем, че Той ни говори не от позицията на ежедневието, а от гледната точка на измеренията на невидимия свят, в който българско и българщина имат съвършено различни конотации от тези, с които днес пребиваваме, за да оцелеем просто????
Всяка смърт е повод за размисъл и тъга!...
Но е крайно време да разберем, че и всеки живот, всеки отделен човешки живот, е достатъчно основание за радост и щастие, които просто трябва да пазим - всеки един от нас!...
Това ни казваше Ламбо, впрочем!...