/Поглед.инфо/ На всичките ми въпроси майка ми отговаряше все така – „Защото сме бедни.”.
За толкова много неща питах и винаги, според нея, причината бе : „Защото сме бедни”.
Веднъж не издържах и попитах: „Мамо, а защо сме бедни?”.
Майка не бе очаквала точно такъв въпрос и се обърка.
Намеси се татко и отговори: „Бедни сме, защото сме честни!”.
Мама каза нещо, което не разбрах, но явно беше пълно несъгласие, защото кавгата пак избухна.
Тъй живеехме тогава – въпросите ми ставаха все повече, а отговорът на мама бе винаги един – „Защото сме бедни”.
Но не забравях и отговора на баща си – бедни сме , защото сме честни.
И започнах да питам баща си, а той винаги ми отговаряше, макар че беше страшно уморен след многото часове по пътищата – той бе шофьор.
Чудесното време дойде, когато татко го докара една линейка със счупен крак и тогава по цял ден му задавах въпросите, на които търсех отговор, а татко отговаряше.
Но хубавото време приключи след няколко месеца и татко отново тръгна на работа.
Усетих тревогата на мама. Тя и досега сядаше на терасата и плачеше, но сега бе там повече от друг път.
Един ден майка дойде в училище и ме взе преди да са свършили часовете. Учудено тръгнах с нея, а тя отново беззвучно заплака.
Когато се прибрахме в апартамента тя ми каза през сълзи:
- Баща ти е починал, моето момче. Ще докарат ковчега и ще го погребем.
Заплаках и аз.
И тъй плакахме, докато телефонът на мама звънна.
След минути двама мъже внесоха един ковчег, а в него – тате!
После мама говори по телефофона с някакви служители от гробището.
Последната вечер в която бяхме пак тримата – мама, татко и аз, никога няма да забравя.
- Мамо, а татко защо ни изостави? – попитах аз.
- Защото беше честен и не се съгласи с това, което искаха от него....- прошепна мама, сякаш се боеше, че някой ще чуе и ще й се скара.
После през годините научих всичко за ужасния край на татко, но никога не забравих, че когато отидох да навестя умиращата си майчица, тя се усмихна и ми посочи някакви бележки.
Разгледах ги – бяха фактури за платени парно, ток и вода.
- Платих всичко и не ми останаха пари за лекарствата. Не исках да ти досаждам и да те моля за пари.
Тъкмо да й се скарам, но я чух да казва:
- Баща ти беше прав! Ние, бедните, умираме заради честността си, а не поради бедността си!..