/Поглед.инфо/ Учените от НАСА се надяват да разберат почти всичко за геологията и евентуалната биология на Марс от анализа на половин килограм грунд. Така и ние можем да схванем смисъла на течащия в момента мандат на правителството от една отделна новина.
Наскоро български вестник съобщи, че министърът на здравеопазването Петър Москов е лицензирал още 7 частни болници. Ще попитате: с какво е интересен този факт? Ами, с това, че общият брой болници у нас стават 352, а по болнични легла сме рекордьорът в ЕС по брой на 100 хил. души. В излишните здравни заведения изтича огромната част от средствата на НЗОК .
Междувременно, вече 10 г., се говори за здравна карта, в която да е определено в кои райони, колко и какви болници са необходими на населението. Не направи изключение и министърът. Само преди месец той разпалено обясняваше, че нови лечебни заведения ще се разкриват след приемането, най-сетне, на прословутата карта. Това е показателно накъде ще върви реформата. Особено сега, след като премиерът Бойко Борисов взе 16 млрд. лв. на заем от бъдещите правителства, посока, в която се движим през последните 15 г. Просто защото преди избори гласове се печелят с обещания за повече държавност и отговорност. А след изборите решаващата дума имат отново лобистите на хищническите частни интереси.
Здравният капитал обича да лекува не там, където са пациентите, а където са парите. Затова болниците в София са вече над 100, а в Пловдив – почти 50. Е, сега в София ще станат 103.
Реформата за Бързата помощ в момента роди само идеята тази услуга да бъде прекръстена на Спешна помощ. Думата "Бърза", очевидно, вече буди само отчаяние, в добрия случай - смях. За сметка на това здравните грижи ще бъдат класово разслоени, сякаш досегашното деление не е нетърпимо. Предишната реформа от 2000 г. раздели хората на такива, които имат пари за здравни вноски и други, които нямат. Сега имащите по нов ред ще бъдат сортирани - едните ще чакат на опашка по списъци, а другите ще плащат повече, за да бъдат приети за диагностика и лечение привилегировано. За целта ще бъдат създадени и частни здравни фондове, сякаш частните пенсионни фондове не дават достатъчен урок. Впрочем, общественият дебат, който ни обещаваха за принудителното частно пенсионно осигуряване неусетно стана неудобна тема и заглъхна, защото май трудно се говори с рекламен кокал в устата. Нищо че агресивните реклами на фондовете по медиите са платени с вноските на техните крепостни.
Но не е ли същото навсякъде? Разгърнете днешен вестник и ще видите поне три забатачени проблема. Дебатът за плавно повишаване на пенсионната възраст изненадващо преля в дискусия как да се дръпне хоризонта на пенсиониране пред всеки, дръзнал да се доближи до него. Сякаш тази шега не стига и вече се лансират идеи за изравняване на датата за пенсиониране с тази на очакваната смърт. Така щели да останат 2-3 пъти повече пари за дълголетниците - онези, специално обгрижваните.
А острата нужда да се възстанови централизираната Агенция за реките, мелиорацията и борбата с ерозията ще продължава да среща ветото на собствениците на рибарници, чиито дребни частни интереси са по-силни от живота на десетки издавени хора всяка година и хиляди с наводнени, съсипани имоти.
Реформите, които се правят, за да няма промяна са познат специалитет на "заведението", но малко втръснаха. Защото обикновено последиците от поредните нехайства настъпват след края на мандата. Така хем стоварват грижи върху бъдещото управление, хем дават амуниции за бъдещата опозиция, която за момента е на власт.
Не знам какъв спектроскоп е нужен, за да открием в управляващите поне атом обществен морал.
-----------
Чавдар Найденов, социолог.