Ако е вярна тази хипотеза, тя би помогнала да се обяснят редица специфични човешки черти, като ходенето на два крака, например.
Известно е, че великите цивилизации на древността са възникнали по бреговете на големи реки — Тигър, Ефрат, Инд, Ганг, Нил и т.н. Според нова хипотеза, възможно е, и предците на човека да са еволюирали в речните долини, твърди сайта "Знания", позовавайки се на информация на LiveScience.
Ако е вярна тази хипотеза, тя би помогнала да се обяснят редица специфични човешки черти, като ходенето на два крака, например.
Най-ранният от досега известните човешки предтечи е Ardipithecus ramidus («Арди»), живял преди 4,4 млн. години в областта Арамис в североизточна Етиопия. Точният характер на средата, която е обитавал Арди, продължава да бъде обект на разгорещени спорове сред учените. Първооткривателите му твърдят, че Арди е бил горско същество, което е живяло далеч от реката, докато други учени са на мнение, че то е предпочитало тревистата савана, където имало малко дървета.
Опит да изяснят въпроса направили съпрузите Ройхан и Нахид Гани от Университета в Нови Орлеан в САЩ. Те направили задълбочено изследване на отлаганията по тези места, като обърнали внимание на слоевете пясъчник, вероятно, донесени от древни реки, достигащи до 8 м дълбочина и 390 ширина.
Изследователите провели също така изотопен анализ на отлаганията, който трябвало да даде окончателен отговор на загадката. Работата е там, че тревите, доминиращи в саваната, предпочитат такива форми на фотосинтеза, които водят до натрупване на въглерод-12 и въглерод-13, докато в местност с преобладаваща растителност от дървета и храсти се натрупва ¹²С.
Резултатите били категорично в полза на саваната, като все пак в някои места е имало и гори. Освен това, съотношението на изотопите на кислорода сочело за изобилие от реки.
А развитието на на навика за ходене на два крака в подобни условия изглежда логично: вертикалното положение на тялото облекчава придвижването във високите треви и помага да бъдат забелязани хищниците отдалеч.