Няма точни сведения за времето, когато християнството проникнало на Синайския полуостров, но в началото на ІV век там, на Хорив и в разположената по източния бряг на Червено море Раитска пустиня живеели много отшелници в строго подвижничество. Към 311-313 г. те били нападнати от сарацинско племе и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Това нападение било описано от знаменития египетски подвижник Амоний.
Между загиналите иноци имало бележите подвижници, които проявили удивително мъжество и величаво християнско спокойствие при нападението на тази развилняла се орда, която напразно изтезавала Божиите люде, за да узнае къде са скрили несъществуващите им богатства. Игуменът Павел насърчавал своите събратя:
- Ние всеки час се готвим за смъртта. Ако е угодно Богу да ни освободи от живота, нима ще скърбим и ще се плашим? Не трябва ли да благодарим и да се радваме?
Нил Старши († 426 г.), който в самото начало на V век се подвизавал на Синайския полуостров заедно със сина си Теодул, е описал второ подобно нападение на бедуините, които разрушили в 400 година Синайската обител и предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство. Между пленените бил и Теодул, който бил откупен от епископа на гр. Елуза. Преподобни Нил открил сина си в дома на епископа, който ръкоположил и бащата, и сина за свещеници и те отново са завърнали в своята Синайска обител.
За да защити Синайските подвижници от бъдещи угрози на бедуините, Юстиниан Велики (527-565 г.) построил в първата година от царуването си прочутия до днес Синайски манастир "Св. Екатерина", където се съхраняват два скъпоценни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник