Глаголицата като естетически и художествен знак е темата на изложба, която беше представена в Народното събрание в навечерието на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост
Председателят на Народното събрание Георги Пирински откри експозицията „Глаголически следи” на художничката Антония Дуенде на 13 май 2009 г. в Клуба на народния представител. Той отбеляза, че картините са интерпретация на глаголически текстове от така наречената плоча Башка /около 1100 г./, чийто оригинал се съхранява в Хърватска и подчерта, че изложбата говори за ролята на славянската писменост, за създаването на държавническа традиция. Председателят на Съюза на българските художници проф. Ивайло Мирчев посочи, че изкуството в Западна Европа в момента е уморено от конкретната визия, малко се интересува от нарисувания образ, а търси концептуална рамка. Именно в такава рамка Антония Дуенде включва образа на глаголицата, който кореспондира с времетето, с историята, със значението на знака и на символа, добави той. Чрез акварелите си българката, която живее и работи в Берлин, се стреми да покаже визуалната и дори музикална хармония в глаголицата и да принесе вечните стойности на Кирило-Методиевото дело във всекидневието ни. Тя внимателно се занимава със знаковата природа на кръга, кръста и триъгълника – мистичните фигури, стоящи в основата на глаголическата писменост. Цикълът от картини „Глаголически следи” възниква от 2005 г. насам на базата на фротажи, снети върху китайска хартия от плочата Башка с текстове на хърватска глаголица /т.нар. ъглеста глаголица/. Авторката търси обединяващото, общославянското и затова като българка работи именно с хърватската глаголица. Чрез многобройната обработка на листове с акварел, както и с добавянето на допълнителни кодови системи като например нотни партитури, текстове на други азбуки, художничката инициира диалог между различните културни пластове. По този начин тя се стреми да постави глаголическите писмени знаци в един европейски контекст чрез собствен художествен език. В четири от картините наред с глаголическите знаци са изобразени и невми, използвани в църковното песнопение от Йоан Кукузел, отбеляза на откриването специалистът по старобългарска литература и култура проф. Надежда Драгова, майка на художничката. В една от творбите си, рисувана специално за изложбата в Народното събрание, Антония Дуенде търси диалог с един друг автентичен културен паметник, съхраняван в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – мемоарите на съратника на Левски поп Минчо. Тя вплита в картината си част от текста и невмените знаци, с които поп Минчо е нотирал любимата песен на Апостола „Достойно есть”. Творбите на Антония Дуенде са израз на убеждението, че писмеността е най-надеждният и най-благородният мост между хората и културите. Експозицията ще гостува на Народното събрание до 20 май 2009 г.