На днешния ден трябва да почерпят всички, които носят имената Йоан, Янко, Янка, Яни, Яна и Еньо.
Днес отбелязваме Еньовден, наричан е още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. На 24 юни Православният свят празнува рождението на Свети Йоан Предтеча и кръстител Господен.
Йоан Предтеча е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказва пришествието на Месията (на Христа). Пръв започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на Йоан е подсказано "свише" - родителите му, Захарий /юдейски свещеник/ и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще имат син.
Българите наричат празника Еньовден, защото съвпада с лятното слънцестоене. Традициите на двата празника се преплитат. На днешния ден трябва да почерпят всички, които носят имената Йоан, Янко, Янка, Яни, Яна и Еньо.
В народните представи от този ден слънцето започва да умира бавно, а годината да клони към зимата. Вярва се, че който види рано сутрин окъпалото се в жива вода "играещо" и "трептящо" слънце, ще бъде здрав през цялата година. Смята се, че тогава слънцето изгрява много рано, изкъпано в „жива вода", преобръща се три пъти и се връща назад.
Според поверията набраните днес билки са най-лековити, а всички болести на Еньовден се къпят в „жива вода" и от изтърсените капки се образува росата, която също е лековита. Преди изгрев слънце се берат полски цветя, от които се прави голям венец, през който всички се провират за здраве, а цветята от венеца се пазят цяла година.
На Еньовден празнуват фармацевтите, билкарите, лечителите и нестинарите. Набраните за зимата билки трябва да са 77 и половина - за всички болести и за "болестта без име".
Любопитна подробност е, че срещу празника иманярите обикалят потайни места, отбелязани само върху техните крайно секретни карти, за да видят в полунощ къде ще лумне пламък, защото според поверието точно на тези места е заровено имане.
Според преданията на всички балкански народи в нощта срещу Еньовден магьосници обикалят чуждите ниви и стада, за да привлекат плодородието в своята нива, хамбар или кошара. Бродницата, наречена "мамница", отивала в потайна доба в добра нива, изтръгвала най-добрите класове и ги отнасяла със себе си или прекосявала пътя на най-дойните стада. Ако някой успеел със скверни тайнства да забогатее като примами чуждото, неизбежно заплащал за злината си.
Еньовден - 24 юни е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земятя, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък. На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си
В Южна България е разпространен обичаят „Еньова буля". В навечерието на празника всяка девойка пуска китка в „мълчана вода", покрива я с престилка и я оставя да пренощува до розов храст. Еньовата буля е невръстно момиченце, което гадае и нарича, докато вади китките. Правят се предсказания не само за женитба, но и за плодородие, здраве, богатство.
Еньовчето е символът на този празничен ден. Народът ни вярва, че на Еньовден с него могат да се излекуват всякакви болести. Отварата му засилва плодовитостта на добитъка и действа магически целебно на бездетните.
Казват, че на Еньовден водата придобива магическа сила, а границите между белия свят и отвъдното се „стопяват" в часовете преди изгрев слънце.