/Поглед.инфо/ Китайските производители предварително заемат обещаващи и печеливши ниши на чуждестранните пазари.

Основният проблем на китайската икономика в момента е заплахата от криза на свръхпроизводството, класическа, фундаментална проблемна област на пазарната икономика, описана от Маркс. Самата тази криза все още не съществува в Китай, но нейните предпоставки вече определено се очертават.

Огромният натрупан производствен капацитет на Китай, в контекста на защитните мерки на основните пазари за китайски стоки в САЩ и ЕС и недостатъчното вътрешно търсене за такъв обем производство, води до свръхпроизводство на продукти, които не могат да бъдат продадени.

Тази разлика между производствения капацитет и търсенето доведе до други проблеми – дефлация и спадащи доходи на производителите, които се изострят от конкуренцията между тях за намаляване на цените максимално, за да привлекат потребители.

Въпреки очевидните ползи за потребителя, в дългосрочен план тези тенденции водят до намаляване на производството, влошаване на качеството на продуктите, увеличаване на безработицата и спад в доходите на домакинствата.

В момента китайските власти предприемат редица енергични мерки за разширяване на вътрешното и външното търсене на китайски продукти, които засега в някаква степен позволяват да се предотврати прерастването на ситуацията в криза.

За да останат конкурентоспособни в условията на свръхпроизводство, китайските компании водят ожесточена ценова война, намалявайки цените и жертвайки непосредствените ползи, за да запазят пазарния си дял.

В резултат на това, първо, печалбите се намаляват и дефлационният спад в страната се задълбочава; второ, при производството на продукти могат да се използват по-евтини материали с по-ниско качество и техните важни потребителски свойства, като безопасност, както е в случая с автомобилите, се намаляват.

Следователно потребителят не винаги печели, въпреки че големите отстъпки за китайски стоки в и извън Китай със сигурност привличат значителен брой купувачи.

Идентифицираните рискове засягат широк спектър от индустрии, от производството на автомобили и слънчеви панели до доставката на храна.

За да останат конкурентоспособни, автомобилните производители въвеждат големи отстъпки и намаляват цените, включително чрез държавни субсидии, което изостря ценовата война. В сектора на електронната търговия и експресните доставки Alibaba, JD.com и Meituan отпускат милиарди юани под формата на субсидии, стремейки се да разширят мрежите за доставка и да привлекат клиенти с продажби.

Държавният съвет на Китайската народна република наскоро обърна внимание на т. нар. ирационална конкуренция, обещавайки по-внимателно да контролира разходите и цените и да измести фокуса от въпроса кой е по-евтин към въпроса кой има по-добри технологии и квалификация.

За да се решат гореспоменатите проблеми, основният фокус в Китай все още е върху разширяването на вътрешното търсене и, като спомагателно средство - върху външното търсене, т.е. върху износа. Това е същността на схемата за т.нар. „двойна циркулация“, която е основният начин за преодоляване на предизвикателствата и заплахите пред китайската икономика в продължение на много години и която наскоро отново беше обсъждана в китайските медии.

Оценките на китайските експерти отразяват настроението на икономическите власти на КНР за продължаване на решителните мерки за укрепване на вътрешното търсене като основна застраховка срещу непредсказуема външноикономическа среда.

Джан Сяоян, заместник-декан на Финансовия факултет в университета Цинхуа, посочва вътрешното потребление като ключов двигател на растежа: „вътрешният пазар на Китай е достатъчно голям и стабилен. Дори и да има твърде много несигурност извън Китай, все още можем да постигнем стабилен растеж.“ Тя смята, че „преди бяхме производители за света. Сега търсим нови начини за растеж. ... По-високото потребление е много мощен двигател на икономическата трансформация.“

Юан Да, генерален секретар на Националната администрация за развитие и реформи, подчерта, че вътрешният пазар на Китай е изключително голям и има огромен потенциал за растеж. „Ще обърнем повече внимание на укрепването на вътрешната търговия, ще прилагаме последователно стратегията за разширяване на вътрешното търсене и ще ускорим развитието на цялостна система за вътрешно търсене.“

Увеличението на ипотечните кредити и намаляването на непогасения дълг по индивидуални жилищни кредити са симптоматични, показвайки първите признаци на възстановяване на пазара на недвижими имоти в Китай и съответно показващи увеличение на търсенето на продукти от редица важни индустрии.

Така през първата половина на тази година обемът на кредитите за закупуване на недвижими имоти се е увеличил с 416,6 милиарда юана, а обемът на кредитите за строителство се е увеличил с 292,6 милиарда юана, което е с 0,3% повече от миналата година.

Като цяло, данните на Националната комисия за развитие и реформи показват, че през последните четири години вътрешното търсене в Китай е допринесло средно с 86,4% за икономическия растеж на страната, като крайното потребление е представлявало 56,2%, което е с 8,6 процентни пункта повече от периода на 13-ия петгодишен план (2016-2020 г.).

Китайските власти също предприемат енергични мерки за неутрализиране на неблагоприятните последици от ограничителните мерки за китайски стоки на чуждестранните пазари, предимно в САЩ и ЕС. Заслужават да се отбележат също толкова активните, но многопосочни усилия, от една страна, за привличане на чуждестранен капитал в Китай, а от друга, за прехвърляне на производство извън Китай в други страни, които са по-близо до основните пазари на продажби.

По-специално, през последните месеци китайските автомобилни производители активно навлизат на бразилския и мексиканския пазар с планове за създаване на съвместни производствени мощности и марки с тези страни.

По-нататъшното отваряне на Китай за големи обеми на чуждестранния капитал, превръща китайския пазар в основна производствена база за все по-голям брой чуждестранни компании, включително големи и високотехнологични.

В контекста на западните ограничения за работа на местни компании с китайски партньори, тази дългосрочна търговско-икономическа стратегия на КНР по същество се превърна в спасение за капитала от ЕС и САЩ.

До края на юни тази година Китай е привлякъл общо 708,73 милиарда щатски долара чуждестранни инвестиции по 14-ия петгодишен план, постигайки целта. Компаниите с чуждестранни инвестиции представляват около 25% от добавената стойност в промишлеността на Китай и са създали над 30 милиона работни места.

През първата половина на годината стойността на износа и вноса на компании с чуждестранни инвестиции в Китай се е увеличила с 2,4% на годишна база до 6,32 трилиона юана (881,2 милиарда долара), което отбелязва петото поредно тримесечие на растеж.

Проактивните мерки на Пекин за привличане на чуждестранен капитал в икономиката през първата половина на 2025 г. дадоха резултати. Подновеното доверие на чуждестранните инвеститори е особено забележимо на китайския фондов пазар.

Те увеличиха инвестициите си в акции и фондове през първата половина на тази година. От януари до май 2025 г. нетният приток на преки чуждестранни инвестиции в акционерния капитал на Китай възлиза на около 31 милиарда долара, което е с 16% повече на годишна база.

Китайските експерти отбелязват засилване на важна за финансовия пазар и стабилността на юана тенденция – увеличаване на дела на чуждестранните инвестиции в активите в юани. Те виждат причината за това във факта, че активите, деноминирани в юани, се отличават със стабилност и относително независима структура на доходност. Това привлича инвеститори, които се стремят към равномерно разпределение на рисковете и повишаване на доходността.

Същевременно Китай залага на разширяване на производството и износа на технологично нови стоки, т.е. такива, използващи нови зелени енергийни източници, стремейки се да бъде първият, който ще заеме водеща позиция на световния пазар. Като цяло това се получава, въпреки проблемите, възникнали с продажбата на такива стоки на главните (засега!) пазари – ЕС и САЩ.

Друга мярка за увеличаване на износа е активното разширяване на мрежата от споразумения за свободна търговия на Китай с други страни на двустранна основа, с паралелно развитие на многостранно и регионално сътрудничество.

През първата половина на тази година успешно приключиха преговорите по Споразумението за свободна търговия между Китай и АСЕАН. В тази ситуация Китай включва в търговските си преговори правила за нови икономически сектори, като например цифровата и зелената икономика.

По този начин китайските производители предварително заемат обещаващи и печеливши пазарни ниши в тези страни и региони, в определена степен авансово решавайки проблема със свръхпроизводството на продукти в съответните индустрии в бъдеще.