/Поглед.инфо/ Странни изказвания направи Светият синод! Първо се опълчи срещу нестинарството с неприсъща за православието агресия, и второ - отците показаха, че не са чели сериозно историческите книги за българските земи. Сливенският митрополит Арсений стигна дотам да нарича нестинарството "туристическо забавление за уморени туристи” и “практика на някакви източни тоталитарни секти”. Очевидно, човекът не знае, че развлекателните танци “върху огън” из разни ресторанти нямат нищо общо с истинските нестинари. Отче, на нестинарските обредни танци на празника на св. Константин и Елена външни хора не се допускат изобщо. Ала Арсений... забрани на нестинарите да носят икони, а патриарх Даниил и Синодът го подкрепиха!
За сведение на благочестивите отци. Траките и нестинарите в Източните Родопи и Странджа са сред първите по нашите земи, приели християнството още в IV век. За траките е било лесно да приемат новата вяра, понеже, за разлика от елините, те вярват само в един бог - син на Великата богиня майка. Дева Мария и Христос стават продължение на тяхната вяра. Нестинарите вярват в св. Константин, в св. Елена, в св. Марина и носят техните икони. Носят ги вече 17 века, къде сте тръгнали да им ги забранявате сега?! В странджанските села има цели нестинарски родове, които свято пазят хилядолетните традиции. Отидете например в с. Кости и ще ги познаете - очите на всичките са светли като лазур. Когато тръгнат към аязмата, ги води най-възрастната представителка на рода, с големи свещи в ръце. Цялото село я почита. Горе, на високото, иконите се обмиват с изворна вода, течаща по скалите. И впрочем, ако човек е прегрешил през изминалата година, Богът не го пуска в огъня. И “отхвърлените грешници” вървят по пътя обратно с наведени от срам глави. Наблюдавала съм такива случаи в с. Кости. Затова в Странджа нестинарите имат име на достойни, вярващи и морални хора.
Многолетни традиции, каквито са и многото митове и легенди в този край. Параклиси и църкви пазят под кръста каменния конник, тук се преплита културно-историческото наследство от много векове насам и от различни епохи! Това е богатството на България, при нас където копне човек, стига до насложени една върху друга останки - от праисторията, след това от античността, средновековието, османския период, Възраждането. Неслучайно при Караново до Нова Загора се намира високият стълб, признат за еталон на Европа, на който са отбелязани по време културните пластове от различните епохи. И пак неслучайно през 2009 г. нестинарският ритуал у нас бе включен в Списъка на ЮНЕСКО за световното нематериалнокултурно наследство.
Да, обрядът с танц върху огъня на аязмата край скала и вода е остатък от езичеството, не е православен, но така е и при кукерите, и с мартениците дори. Пък и балканският фолклор по принцип е наситен с антични съставки. Сега какво, да ги забраняваме ли, вместо да бдим над тях? Нямало нищо оригинално в танца върху огън, нямало нищо общо с духовния живот! Напротив. Воригиналния му вид нестинарството е сложен комплекс от обредност и вяра. И при алианите в Североизточна България имаме подобно явление - кланят се на Аллаха, но и се кръстят! Особена междинна сплав от вяра и обредност.
Достатъчно много са научните изследвания за нестинарството на проф. Александър Фол и проф. Валерия Фол. Александър Фол доказа пред света, че траките са различен етнос от елините, имат различни вярвания и различна култура. Освен това, вярват в безсмъртието, в запазването на енергията на интелекта, което за елините е чуждо. Защото етносът - това не са гените, а е начинът на живот, поведението, вярванията и културата на населението.
А ето какво казва проф. Валерия Фол:
“Танцът в жаравата е един от важните елементи от обредността, той е проекция на Бога Слънце и има значение, само когато е част от цялото. Танцът в жаравата е свещеният начин да се общува с Бога. Уникалността на нестинарството е именно в тази неразривна връзка между обредност и вяра, съхранени от самоорганизиращата се общност на нестинари и вярващи.
Нестинарските икони са свещени, в тях се проявяват светците. Свещени са „ризите”, с които те са облечени и украсите им, нестинарските червени кърпи, тъпанът. Имало е и има и сега домашни нестинарски икони, които се пазят в домовете на нестинарски родове. Голямата магия е самата вяра в нестинарските светци. А те са християнският вариант на Великата богиня-майка и на нейния Син, който е с две лица – Слънце и Огън. Нестинарството е християнизиран отглас на мистериалната обредност в чест на тези велики равнопоставени божества. Нека не забравяме, че Константин Велики е изобразяван със слънчева корона. Впрочем, такива са и ранните изображения на Иисус”.
Ето защо ни трябват не заплахи и хули по нестинарите, а опазване на хилядолетното културно наследство, което те носят.