Наталия Финашкова, в. „Монитор”

До няколко години въвеждат пряк вот за избор на магистратите?

Повечето от хората, които не са юристи и нямат досег със съдебната система, дори не подозират, че зад кратката абревиатура Висш съдебен съвет (ВСС) се крие един от най-важните органи на Темида. Висшият съдебен съвет спокойно може да бъде наречен сърцето на българската правораздавателна система. Това е кадровият орган на третата власт и от него зависи дали в храма на Темида ще се допускат корумпирани и съмнителни магистрати.

По закон Висшият съдебен съвет е установен в конституцията от 1990 г. В края на 1991 г. е избран първият му състав. ВСС се състои от 25 членове с най-малко 15 години стаж като юристи, от които минимум пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран учен по право. От този състав на съвета членове по право са председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и главният прокурор, назначени с указ на президента на републиката. Единадесет членове на съвета

се избират от парламента

и единадесет членове се избират от органите на съдебната власт (чрез делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи – 6-има съдии, 4-има прокурори и 1 следовател). Мандатът на изборните членове на ВСС е петгодишен и те не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата.

Преди 5 години у нас се избра първият постоянно действащ съвет.

От няколко години насам една от най-обсъжданите теми, свързани с реформата на съдебната власт, е именно изборът на членове на Висш съдебен съвет. Преди няколко дни от Европейския съюз обявиха, че очакват от страната ни през октомври тази година изборът на кадровици

да стане прозрачен и явен

Прекият избор на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) от съдийската квота е най-добрият вариант, който не само ще помогне за връщането на доверието към съвета от страна на обществото и магистратурата, но и ще бъде важна начална точка за провеждането на по-сериозна реформа в съдебната власт.

Това се казва в официално писмо на главния секретар на Европейската комисия (ЕК) Катрин Дей, изпратено на 24 април до правосъдния министър Диана Ковачева. Шефката на ведомството смята, че пряк вот за членове на ВСС може да се реализира най-ранно след няколко години. Една от причините е, че трудно би се намерило място, където да се съберат всички съдии на общо събрание. Вариантът за електронно гласуване пък се смята за трудно осъществим през оставащите месеци до есента.

Голяма новост обаче е промяната, която предвижда всеки делегат да представлява петима, а не десетима магистрати, както бе досега. Освен това е предвидено номинирането на членове от парламентарната квота да става прозрачно, чрез сформирането на специализирана комисия, която да изслушва и атестира всеки кандидат. Тя ще изготвя доклад за неговите професионални и нравствени качества, който включва наличието на изискванията за заемане на длъжността, данни, които поставят под съмнение квалификацията му, професионалните и нравствените качества, специфична подготовка и мотивация, публична репутация и наличието на обществена подкрепа за кандидата.