За 10 години бюджетът за правораздаване са се увеличил 5 пъти, а броят на завършените дела е почти един и същи. Българите дават най-много пари за ред и сигурност в Европа, а получават най-малко такива

В съдебната власт се наливат достатъчно средства, за да има качествено правосъдие, но резултати няма. Това показват данните от изследване на Институт "Отворено общество" за "Оценка за изпълнението на стратегията за съдебна реформа". Доклад за разходите за правосъдие и ефективността от тях показва, че бюджетът в съдебната система за периода 1998-2008 г. е нараснал с 506%, което е в пъти повече в сравнение с увеличението за която и да е друга сфера. На второ място по ръст на бюджета за 10-те години е МВР със "скромните" 289% увеличение. Съдебната власт е едноличен лидер по разходвани средства за обществен ред и сигурност в цяла Европа. Изчислението е на процент от брутния вътрешен продукт, а след България се нареждат Великобритания, Естония, Чехия и Кипър. България е в челните позиции и по бюджетите на съдилища, прокуратури и МВР, както и по броя на кадрите в тях. Бюджетът за съдебната система миналата година е бил 413 млн. лева, а на МВР около 1 млрд. лв. Даваните пари обаче съвсем не са правопропорционални на качественото правораздаване. Въпреки че България води убедително по разходи, страната ни е еднолично и в дъното на класацията по доверие в съдебната система, което е 13%. Рекордните 83% доверие в правосъдието си гласуват датчаните, които дават и най-малко пари от всички в Европа за правораздаване. За ниската ефективност на българската правосъдна система говори и броят на завършените дела, които през последните 5 г. се увеличават с едва 2-4%. А престъпленията, завършили с присъди през 2006 г., са на нивото от 2000 г. МВР пък регистрира едва 1 от 5 престъпления, което води до измамната статистика, че в България престъпността е ниска. Показателно е също, че по брой убийства страната ни е на 5-о място в Европа, а по брой полицаи на глава от населението - втора. На дискусията за проблемите в съдебната власт бяха отбелязани ниската ефективност на прокуратурата, която въпреки нарастващия през годините бюджет изготвя годишно все около 30 000 обвинителни акта. Отчетено е още, че в съдебната власт са едни от високите за страната заплати за служителите. Върховни и административни съдии например получават над 4000 лв., прокурори и съдии на по-ниско ниво - около 2000 лв. Различно е положението в МВР, където редовият полицай взема малко над 500 лв. В доклада на експертите се казва обаче, че това не е причина МВР да иска по-висок бюджет, а да се заделят средства чрез организационни и структурни промени. Иванка Иванова от института добави, че магистратите са посочени от гражданите и като най-корумпираните държавни служители след митничарите. Правосъдният министър Миглена Тачева не се съгласи с данните - това били мнения на хора, чути или прочетени в медиите, но гражданите не посочвали в анкети, че лично са станали свидетели на корумпирани магистрати. За сметка на това председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев е напълно съгласен, че магистрати трябва да се уволняват дори и при съмнение за корупция и призова колегите си да се разделят с изкривеното чувство за солидарност. Основен проблем в стратегията за реформа са не толкова съдилищата, колкото досъдебната фаза - прокуратура, следствие и МВР, заяви Иванка Иванова. "Имаме главен прокурор, който е с благ характер и е интелигентен човек. Получава се така, че някак се заобикалят проблемите в прокуратурата, но това няма как да продължи дълго", каза Иванова. Шефът на Инспектора към ВСС Анна Караиванова също видя проблем в прокурорите, като според нея имало голям брой правно неграмотни обвинители. Според Караиванова за прокуратурата се дават много пари, а се върши малко работа. Тя даде за пример Апелативна прокуратура-Бургас, където най-много обвинителни актове имало за катастрофи, а за корупция, присвояване и подкупи имало по един или изобщо не вкарвали обвинения.