През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са били полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г.

Катинските разстрели са съветско военно престъпление - масово убийство по време на Втората световна война на над 20 хил. поляци (голяма част от които цивилни), от съветски военни. Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гора край с. Катин на 18 км западно от Смоленск, Русия. В съседното с. Гньоздово е изграден полски военен мемориал, посветен на жертвите от разстрелите.

През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са били полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия от Международния червен кръст. В нея участва и българският патолог доц. Марко Марков , който потвърждава твърденията за масовото убийство на поляците. След окупацията на България от Червената армия доцент Марков е осъден на смърт от трети състав на т.нар. народен съд поради „служба на Германия или на съюзниците ѝ“. Действителните причини и мотиви за присъдата са, че чрез нея се цели посредством физическото елиминиране на доц. Марков да се затрие важен свидетел на престъпленията, извършени от болшевиките в Катинската гора.

През 1944 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за около 15 –18 хил. поляци, някои оценки стигат и 25 хил. Едва през 1990 г. Михаил Горбачов най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела, като потвърждава наличието на още 2 гробни полета близо до Катин. Оценките са, че труповете са близо 25 700. Горбачов прави изявление, че за всичко е виновен комунизмът и тоталитаризмът. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 г. от части на НКВД.

В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици - „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са: общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, трима едри земевладелци, 1 принц, 43 чиновници, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от сто писатели и журналисти и над двеста пилоти.

Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 7 хил. души от тях са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД на ул. „Лубянка“, Москва.

По повод отбелязване 70 годишнината от трагедията на среща с полския си колега Доналд Туск, руският премиер Владимир Путин заявява на мемориалния комплекс "Катин":

„Тези престъпления не могат да имат никакви оправдания, в нашата страна е дадена ясна политическа, правова, нравствена оценка на злодеянията на тоталитарния режим и тази оценка не подлежи на никакви ревизии. “

След изказването на Путин, който категорично разграничава Русия от Съветския съюз и руснаците от болшевиките, някои масмедии отправят критики, че Путин не се е извинил на полския народ, на които бившият руски президент отговаря така:

„Руснаците, и поляците са били жертви на режим, който е убивал без оглед на потекло, раса и религия. Колкото и горчива да е истината, не е по силите ни да променим миналото. Руският народ, който е преминал през ужасите на гражданската война, насилствената колективизация, масовите репресии от 30-те години, може би по-добре от всеки друг разбира какво значи за много полски семейства Катин. “

На 10 април 2010 г. на път за поклонение към мемориала, голяма част от полското държавно ръководство, заедно с президента Лех Качински загина в самолетна катастрофа.