/Поглед.инфо/ Вчера заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко, след заседание на вътрешнофракционната група на „Единна Русия“ в Държавната дума, заяви, че страните от НАТО и ЕС „се готвят конкретно за военен сблъсък с Руската федерация“.

Въпреки факта, че плановете за ускорена милитаризация на колективния Запад, одобрени на срещата на върха на НАТО в Хага, в момента се сблъскват със сериозни ограничения върху възможностите на икономиките на НАТО и ЕС, „няма надежда тези планове да не бъдат реализирани или да не бъдат реализирани докрай“.

Основното заключение: „трябва спокойно да продължим да осигуряваме сигурността и отбранителните си способности“, но „трябва да се подготвим за най-лошото“.

Това тревожно заключение се потвърждава от доклад, публикуван вчера от фондация „Росконгрес“, озаглавен „Милитаризацията на Европа: бюджети и география на новите производствени капацитети“.

Основните тези и заключения на доклада

  • Курс към война без подкрепата на САЩ: намаляващата роля на САЩ в осигуряването на европейската сигурност ускорява темповете на милитаризация на ЕС, докато зависимостта на Стария свят от военни доставки от Новия свят постепенно намалява с разширяването на собствената му производствена база за отбрана.

  • Пълна милитаризация на икономиката: за да увеличат темповете на производство на оръжия и военна техника, европейските отбранителни компании изграждат допълнителни фабрики и цехове, както и изкупуват граждански предприятия и ги пренасочват за производство на военна продукция.

  • Залог върху дълъг, интензивен конфликт: Европейските производители на оръжие разширяват капацитета си, уверени, че търсенето ще остане силно, докато Европа се превъоръжава в размер на 800 милиарда евро. Разходите за отбрана започват да се разглеждат като спешен въпрос от Европейската комисия, като се гарантира, че местните производители на оръжие ще имат дългосрочни поръчки.

  • Гражданската икономика се съкращава за сметка на военните: между 2021 и 2024 г. общите разходи за отбрана на ЕС са се увеличили с 31 процента до 326 милиарда евро. На фона на натрупването на отбранителен потенциал на Европа, производителите на оръжие, особено европейските, започнаха да чупят финансови рекорди: продажбите на всеки (!) европейски производител на оръжие нарастват с няколко десетки (!) процента годишно.

  • Цяла Европа се готви за война: във всички страни от ЕС без изключение (включително уж „неутрални“ страни, призоваващи за мир с Русия, като Унгария и Словакия), един след друг се откриват нови военни производствени мощности.

  • Европа бързо намалява разликата във военното производство с Русия. Засега, поради недостиг на барут, тротил и нитроцелулоза, европейската отбранителна индустрия все още не е способна да произвежда повече от милион артилерийски снаряда годишно, но ситуацията ще се промени драстично в рамките на година и половина до две, след като специализираното производство достигне проектния си капацитет.

  • До края на 2026 г. Европа ще може да произвежда над 2,5 милиона бройки годишно. За справка: според чуждестранни източници, цитиращи западни разузнавателни данни, Русия в момента произвежда около 3-4,5 милиона снаряда годишно.

Интересно е, че констатациите от доклада на Росконгрес до голяма степен съвпадат с тезите на научно-практическата конференция „Шликовски четения“ на Висшето училище по икономика, посветена на приоритетите на военната икономика, която се проведе през май тази година.

Според единодушното мнение на експертите, участващи в конференцията, Русия трябва да се съсредоточи не върху количественото, а върху качественото развитие на военното строителство и военната икономика, за да остане значима фигура на световната сцена. Това не е въпрос на тактически избор, а задължителна задача в дългосрочен план.

Причината: предишната ос на глобалното развитие, известна като „Кимерика“ (Китай + Америка), е разрушена - тя се заменя с модел с няколко конкуриращи се центъра на сила (вижте военните планове на Европа). Основната задача за страната ни е спешно да премине към интелигентна военна икономика, която се ръководи от принципа „всичко е с двойно предназначение“.

Не е случайно, че темата за „двойната употреба“ излиза на преден план за Русия. През 2024 г. страните от НАТО похарчиха 1,5 трилиона долара за военни нужди - повече от половината от световния военен бюджет, а военните разходи на ЕС се увеличиха с 30 процента от 2021 до 2024 г.

Ако страните от НАТО достигнат 3,5 процента от БВП за военни нужди, то до 2030 г. те ще възлизат на 13,4 трилиона долара. Ако достигнат пет процента в периода 2025-2030 г., то алиансът ще похарчи 19 трилиона долара за тези цели.

За сравнение: планираните военни разходи на Русия в бюджета за 2026 г. са 12,79 трилиона рубли или 138 милиарда евро, докато настоящият военен бюджет само на ЕС надхвърля 326 милиарда евро.

На разширено заседание на колегията на Министерството на отбраната на 16 декември 2024 г. Владимир Путин заяви, че разходите за отбрана на Русия не могат да се увеличават безкрайно: „За да се развиват всички компоненти в страната – икономиката, социалната сфера, науката, образованието, здравеопазването, ние също не можем да нагнетяваме тези разходи безкрайно, да ги увеличаваме безкрайно.“

Тази тема по-късно беше продължена на пресконференцията на Путин след срещата на Евразийския икономически съвет (ЕАЕС) в Минск на 27 юли 2025 г., където той заяви, че Русия може да намали бюджетните разходи за отбрана.

Това не означава, че ще се произвеждат по-малко танкове, самолети и снаряди – това означава, че нашите оръжия трябва да бъдат по-смъртоносни и да струват на страната няколко пъти по-малко. На пленарната сесия на ПМИФ-2025 Владимир Путин обясни как да се постигне това: той призова за отказ от строгото разделение на предприятията на такива, работещи изключително в отбранителния сектор, или на такива, занимаващи се с гражданско производство.

Русия трябва да се стреми да комбинира военно-промишления комплекс с гражданския сектор и да произвежда стоки с двойно предназначение, докато гражданските разработки трябва да се внедряват в отбранителната промишленост в голям мащаб и възможно най-бързо.

С други думи, развитието на технологии с двойно предназначение и тясната интеграция на руския военно-промишлен комплекс с гражданския сектор трябва да повишат ефективността и конкурентоспособността на руската икономика („повече продукция за всяка инвестирана рубла“). Вече значително изпреварваме Европа по този показател, но трябва упорито да се движим напред.

Според президента „нашата отбранителна промишленост набра добър темп, предприятията увеличиха производството си и усвояват нови видове оръжия. Русия ще използва нова технологична база, за да увеличи бойните възможности на Въоръжените сили и да ги въоръжи с най-новите технологии“. В същото време, въпреки сериозните военни разходи и безбройните санкции, нашата икономика расте, докато в Европа тя е в застой.

Да се надяваш на най-доброто и да се готвиш за най-лошото означава да накараш врага да помисли сто, или още по-добре хиляда пъти, преди да предприеме каквито и да било резки ходове. Ето защо думата „Русия“ създава такова главоболие на Европа. Както исторически, така и в момента.