/Поглед.инфо/ Страните от Близкия изток имаха завишени очаквания от САЩ и те не се оправдаха, пише Arab Weekly. В същото време никой не очакваше много от Москва и в крайна сметка тя надмина очакванията, което й осигури успеха. Но сега, предупреждава авторът на статията, изискванията към Москва са станаха по-високи и ако тя не им отговори, тогава страните от региона може да се върнат към бившия си съюзник - Съединените щати.
Външната политика на Русия в Близкия изток през 2018 г. беше изключително успешна, а през 2019 г. Москва изглежда се опитва да постигне същия резултат, пише Arab Weekly. Въпреки това, тя може да се сблъска с определени проблеми, които, наред с другите неща, произтичат от нейните постижения.
Един от главните успехи на Русия в Близкия изток е в Сирия, отбелязва авторът на статията. И въпреки че мир все още не е установен там, никой не може да се съревновава с Москва за дипломатическата роля, която тя играе за това.
При това Русия успя да запази добрите си отношения с всички главни играчи в региона, с изключение на джихадистите, въпреки вътрешната им нелюбов един към друг. Например Москва има добри отношения с Иран и със заклетия му враг Израел, със Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет и с техния противник Катар. А с Турция Русия даже има по-добри отношения отколкото западните й съюзници.
Между страните от Близкия изток и Запада съществуват спорове за спазване правата на човека, но този въпрос не е важен за Москва, затова тя извлича полза от тези различия. Макар че на думи, тя подкрепя Палестина, но всъщност не критикува Израел, както на Запад. По същия начин, когато започнаха да обвиняват кронпринца на Саудитска Арабия за гибелта на журналиста и военната кампания в Йемен, Путин също се отдръпна. Техните съвместни снимки само показват колко топли са отношенията им, докато и двете стават обект на критика на Запад.
Накрая, към постиженията на близкоизточната политика на Русия авторът на статията отнася и това, че нито един съюзник на САЩ в региона не се е присъединил към антируските западни санкции. В резултат на това, според него, това помогна на Русия не само да намали вредата от санкциите, но и да намали зависимостта си от Китай по отношение на заобикалянето на санкциите.
През 2019 г., според автора на статията, такива тенденции може да продължат и това в много отношения не е толкова заслуга на Путин, колкото неговото умение да използва разногласията между другите.
Впрочем, не всичко върви така, както иска Путин, отбелязва авторът. Например, отношенията между Русия и Израел се изостриха, след като сирийските сили по погрешка свалиха руски самолет след въздушен удар на Израел. И въпреки че премиер министърът на Израел се опита да увери и успокои Путин, израелските медии съобщиха, че атаките срещу сирийските цели продължават.
Това може да означава, че Русия не е в състояние да предотврати конфликт между Израел и Иран, Хизбула или режима на Асад. Освен това Москва няма да се зарадва от намесата на САЩ, която неизбежно ще се случи в случай на такъв конфликт.
Ако говорим в по-широк смисъл, в полза на Москва беше факта, че Близкият изток имаше високи очаквания към САЩ и че там бяха разочаровани, когато те не се оправдаха. При това очакванията от Русия бяха малки и тя в крайна сметка ги надмина. Ето защо, колкото по-големи успехи постигне Русия в Близкия изток, толкова повече ще очакват от нея. И ако тя изведнъж не оправдае тези очаквания, мнозина в региона ще се върнат към Съединените щати, предупреждава журналистът на Arab Weekly.
Превод: М.Желязкова