/Поглед.инфо/ Не си струва да се учудваме,че след разпадането на СССР Русия се върна на световната политическа арена, това беше въпрос на време, пише Die Zeit. Източният съсед ще остане “неудобен”, но не си струва да се прави от Москва враг и да се демонизира, призовава авторът на статията Тео Зомер. Според него, такъв подход няма да помогне да бъдат решени глобалните проблеми.
От началото на 2000-те години Русия и Германия постепенно се отдалечават една от друга, пише Die Zeit. Украинската криза доведе до това, че между страните се създадоха най-лошите от дълго време отношения. Много хора във ФРГ възприемат всяка крачка към Кремъл като “съглашателска политика” и “недопустимо коленопреклонство”, отбелязва авторът на статията Тео Зомер. За тях бившият канцлер на Германия Герхард Щрьодер, помагащ за реализацията на “Северен поток-2” е едва ли не “изменник на родината”. Те разсъждават така, като че ли Германия не зависи от руския газ и нефт, недоумява немският журналист.
“Аз не считам руската демокрация за образцова” - пояснява Зомер. Според него, той вижда, че Кремъл реализира “своите властни амбиции в Близкия и Далечния Изток с ново въодушевление”. Той счита, че руските хакери действително провеждат кампании по дезинформация, намесвайки се в изборите в другите страни. Журналистът подчертава, че “технически анексията на Крим е била нарушение на международното право”.
“Аз нямам илюзии, - пише авторът. - Но нямам и никакви натрапчиви идеи”. Това, че руснаците можаха да повлияят на изборите в другите страни не е доказано, напомня той. “Хилари Клинтън претърпя неуспех не заради Путин, а заради своето високомерие. Тереза Мей стана жертва на своята некомпетентност. И беркзит си струва да бъде прехвърлян не на машинациите на Москва, а на неспособността или на нежеланието на Дейвид Камерън да противостои на привържениците на брекзит. Подкрепата на Путин не помогна на френската националистка Льо Пен – вместо Марин в Елисейския дворец днес седи Макрон. И би било глупаво да се приписва успеха на Алтернатива за Германия на влиянието на RT Deutschland. Според мен неговото влияние е толкова силно, колкото и влиянието на ВВС, “Радио Свобода” или Deutschlandfunk на изборното поведение на руските избиратели”, - разсъждава Зомер
“Безусловно, Владимир Путин е автократ, но избран автократ, - продължава авторът. - 80 процента от руснаците поддържат политиката му. Да не се лъжем: ние имаме работа не с путинска Русия, а с руски Путин”. Разпадането на Съветския съюз породи заблуждението, че Русия повече няма да бъде фактор в световната политика и послушно и сговорчиво ще се нагажда към Запада, обяснява Зомер. “Нас не трябва да ни учудва това, че Русия отново стана силна. Това беше само въпрос на време”. Журналистът отбелязва също, че без участието на Москва решението на световните проблеми е невъзможно.
Русия остава “неудобен съсед”, но не трябва да правим от нея враг, призовава Зомер. Към изграждането на отношения с Кремъл трябва да се подхожда трезво и без илюзии. Скептично настроените към Москва и изплашени жители на Източна Европа не трябва да постигнат това, че техния травматичен опит, да не говорим за истерията, да залегнат в основата на нашата политика по отношение на Русия, предпазва авторът. “Преди военните учения “Запад” през септември те предупреждаваха: Путин се готви за завоевателна война, той се кани да премине червената линия, след ученията той няма да изведе войските и военната техника от Белорусия. Всичко това се оказа лъжа”, - напомня Зомер. В отношенията ни с Русия е необходима “нормална бдителност”, а не “подхранвана от страхове демонизация”, подчертава авторът в заключение на материала си.
Превод: Магдалена Желязкова