/Поглед.инфо/ Турция и Русия изглежда са на ръба на конфронтацията в Близкия изток. Как виждате ситуацията?

Адриан Десуи: Вероятно всичко ще се върне към нормалното след прилива на напрежение, който не беше първи и няма да бъде последен. Турция и Русия не се интересуват от пряка конфронтация, това ще бъде в полза на Вашингтон. В същото време двете се стремят да контролират Северна Сирия. Турция се ръководи главно от миграционните съображения. В Идлиб няма кюрди, но Анкара се страхува от нов приток на сирийски бежанци. Освен това тя все още не може да се примири с факта, че е загубила в гражданската война, която води срещу Башар ал Асад. Турците никога не са крили, че подкрепят джихадистките движения, включително сирийския клон на „Ал Кайда“, които тероризират провинцията от няколко години. Русия от своя страна подкрепя настъплението на Сирия, тъй като страната се превърна за нея в най-добрата военна база в региона и тя иска да я превърне в непреодолима крепост.

Днес турците трябва да плащат за лудостта на своите неоосмански планове. Те изпратиха хиляди джихадисти да се бият в Либия с войските на маршал Хафтар в Триполи. Някои френски джихадисти се бият на тяхна страна в Идлиб. Руснаците и сирийците се възползваха от тази липса на внимание, за да насочат силите си към Идлиб, по-специално по пътищата М4 и М5 между Латакия, Алепо и Хама. Операцията се превърна в катастрофа за Анкара, която загуби почти сто мъртви за месец. Тя беше унижена от руската и сирийската армия. Тъй като турците не могат да отговорят на руснаците, те стрелят по сирийците. Не реагирайки на това в продължение на 48 часа, руснаците позволиха на турците да се реваншират на сирийската армия и да запазят реномето си пред общественото си мнение.

НАТО и Франция изразиха солидарност с Турция само няколко месеца след турското нападение срещу кюрдите в Сирия. Как разбирате тази позиция?

Адриан Десуи: На фона на провала в Сирия, Ердоган се обръща към познатата изкупителна жертва: Европа. В интерес на истината не разбирам защо да се церемоним с Турция по този въпрос. Ердоган е животно, което разбира само он сила. Само преди няколко месеца всички единодушно осъдиха безумните му действия. Франция и Европа като цяло имат всички лостове - от прекъсване на дипломатическите отношения до икономически санкции, спиране на членството в НАТО, приключване на преговорите за присъединяване към ЕС и прекратяване на многото свързани програми за финансова подкрепа.

Турция преследва експлозивна стратегия в Близкия изток от няколко години. Не трябва да ѝ позволяваме да окупира съседна суверенна арабска държава като Сирия. По отношение на демокрацията, режимът на Ердоган не е по-добър от Сирия и Русия. Отдавна тормозят малцинствата, особено кюрдите. Армията му трябва да се оттегли от сирийската територия. Европа е време открито да заяви редица неща пред турската държава, което няма нищо общо нито в ЕС, нито в НАТО.

Турция заяви, че няма да възпира бежанците, които искат да отидат в Европа. Очаквате ли рязко увеличаване на потока от хора? Каква реакция трябва да се очаква от европейците за предотвратяване на миграционна криза?

Адриан Десуи: Имаме си работа с обичайното изнудване, на което трябва да се отговори с изключително сурови мерки. Имам предвид експулсирането на мигрантите към турската граница или дори спирането на финансовата помощ. Франция и Европа трябва да станат посредници между Русия и Турция и между Турция и Сирия, което не успяхме да направим от началото на гражданската война.

С право се притесняваме за съдбата на цивилното население, което бяга от ужасите в Идлиб, но може да се върне в мирна Сирия, освободена от ордите на джихадистите, които са манипулирани от турската армия. Освобождението на Мосул и Ракка от американско-кюрдските сили също беше болезнено. Струва ли си да припомним, че окончателното освобождение на Алепо бе посрещнато от весела тълпа? Воденето на битка отстрани срещу Сирия не е вариант. Трябва да си научим уроците от тази война и напълно да преразгледаме нашата арабска политика. Не може нещата да се свеждат до договаряне с петролните монархии от Персийския залив и Турция. Арабската пролет се превърна в катастрофа до голяма степен поради тяхната вина. Затова днес трябва да преосмислим всичко и да започнем от нулата.

Превод: В. Сергеев


Източник: Le Figaro


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели