/Поглед.инфо/ По време на пандемията на коронавируса нивото на емисиите от вредни газове в атмосферата намалява, но това не означава повратна точка в отказа на горими енергийни източници към възобновяеми. Както подчертава немското списание Der Spiegel, след кризата е много вероятно дори да има „ренесанс“ при използването на такива изкопаеми като въглища, нефт и газ, които способстват за глобалното затопляне.

Намаляването на емисиите на въглероден диоксид по време на пандемията на коронавируса може да бъде само временен ефект, отбелязва немското списание Der Spiegel. Вместо да се откажат от въглищата с цел опазване на околната среда, вероятен е дори „ренесанс на традиционните енергийни източници“, пише авторът.

След първия локдаун през март имаше надежда, че тази година може да бъде водораздел за опазване на околната среда по целия свят. В продължение на седмици самолетите почти не летяха, по пътищата имаше по-малко коли от обикновено, а търговските центрове бяха почти празни. Последните експертни оценки обаче показват, че този ефект ще отмине, тъй като държавите и правителствата не са научили урока в полза на климата от настоящата ситуация, отбелязва Der Spiegel.

Отчет, публикуван тази седмица, наред с други като Програмата на ООН за околната среда ЮНЕП и Института по околна среда в Стокхолм, показва, че макар изгорелите въглища, нефт и газ тази година да са спаднали със 7%, това не е повратна точка.

Поради пандемията и многобройните карантини в различните страни, производството на енергия от въглища е намаляло с 8%, от петролни продукти - със 7%, а от газ - с 3%. Независимо от това добивът на полезни изкопаеми, използвани за енергия, продължава да се увеличава. Освен това пакетите за икономическа подкрепа, на които природозащитниците се надяваха досега, не улесниха прехода към алтернативни енергийни източници: страните от G20 подкрепиха традиционните енергийни източници в размер на $233 млрд., а възобновяемите енергийни източници - само $146 млрд.

Икономистите отбелязват, че след всяка криза емисиите на вредни вещества в атмосферата отново се увеличават. Но има и проблясък на надежда: все повече страни декларират своите амбициозни климатични цели, подчертава немското списание. Преди няколко месеца Китай обеща да постигне неутралност на емисиите до 2060 г. Общо 127 държави, които заедно отделят почти две трети от вредните вещества в света в атмосферата, обявиха цел за постигане на нулеви емисии през следващите 30-40 години.

Ако тези цели наистина бъдат изпълнени, както прогнозират експертите по климата, все още има шанс да бъдат избегнати най-лошите климатични сценарии. Експертите са изчислили, че по това време температурата на въздуха в света ще се повиши средно „само“ с 2,1°C. По този начин има шанс поне приблизително да се изпълни целта на Парижкото споразумение за климата и да се поддържа глобалното затопляне на ниво не по-високо от 2°С, се отбелязва в статията.

Има обаче огромни несъответствия между обещанията на страните и краткосрочните климатични цели, например до 2030 г., подчертава Der Spiegel. Най-близките планове вероятно ще бъдат изпълнени най-вече, но това е само капка в морето. И при сегашните темпове на развитие на ситуацията, глобалното затопляне до края на века вече трябва да бъде с цели 3°C.

До какво могат да доведат нерегламентираните емисии на въглероден диоксид, показват данните за състоянието на климата, публикувани от Световната метеорологична организация (СМО). 2020 г. стана една от трите най-горещи години от началото на наблюденията. От януари до октомври средните температури по света надвишават средните от 1850 до 1900 г. с около 1,11-1,23°C. Това е особено забележимо, тъй като на всеки няколко години метеорологичният феномен, наречен Ел Ниньо, допринася за общия спад на температурите.

Във връзка с бързия подход към 1,5°C - а това е максималното затопляне, допустимо съгласно Парижкото споразумение - има все повече и повече съмнения относно това колко реалистична е тази цел изобщо. Експертите на СМО предупреждават, че през следващата година средната температура по света може да се повиши с 1,5°C в сравнение с допромишленото ниво.

Експертът по климата Никлас Хьоне смята, че технически е възможно да се постигне целта от 1,5°C - но за това е необходимо да се изоставят не само енергийните източници като въглища или нефт, но и газът. Междувременно САЩ сега се превръщат в най-голямата страна, която произвежда газ, а ЕС изгражда нови газопроводи и терминали за приемане на втечнен газ.

Следователно климатичният проблем има политически характер, казва Отмар Еденхофер, немски икономист и един от водещите световни експерти по климатичната политика. Според него „само с високи цени на емисиите на въглероден диоксид може да се избяга от тази паралелна вселена“, в която съществуват съвместно „вредни за климата горими вещества и възобновяеми енергийни източници“. Той е оптимист по отношение на факта, че поне в ЕС търговията с емисии набира скорост, а производството на въглероден диоксид става все по-скъпо.

Има обаче страни, които наистина забавят промените в енергийния сектор и дори не мислят да изоставят методите за производство на енергия, придружени от интензивни емисии на въглероден диоксид. Техният БВП зависи от въглищата, нефта и газа. Саудитска Арабия, Русия и Австралия предлагат изключително слаби климатични планове и няма да спрат производството на горива, подчертава немското списание Der Spiegel.

Поставянето на възможно най-далечни цели, но без да рискуват с промени в текущия период - според този модел климатичната политика се изгражда от около 30-те години, отбелязва Еденхофер. Говоренето за необходимостта от опазване на околната среда обаче не изгражда доверие в правителствата. Решаващият фактор е не каква цел ще си постави световната общност за предотвратяване на глобалното затопляне в градуси, а дали отделните държави и ЕС ще действат и ще се придържат към задължителните квоти и цени за въглеводородни емисии, сигурен е климатичният експерт Еденхофер.

Превод: М.Желязкова