/Поглед.инфо/ Войната в Сирия е симптом на кардиналното изменяне на световния ред, в чиито рамки привичните дипломатически механизми не успяха да предотвратят трагедията, пише за Svenska Dagbladet Ролф Густавсон. Според него „сиризацията” на световната политика демонстрира безпомощността на либерално-демократичния модел на обществото, докато инициативата е поета от „авторитарните режими” на Русия, Иран и Турция.
Войната в Сирия стана една от най-големите катастрофи за човечеството от Втората световна война. Междувременно този конфликт е фатален симптом за това как старият световен ред се променя под напора на новата глобална тенденция – „сиризацията”, пише за Svenska Dagbladet Ролф Густавсон.
Този термин се използва от германския журналисти Кристин Херберг в рамките на своя рязък и всеобхващащ анализ на трагедията в Сирия, където тя живее няколко години. В частност тя поставя черта под уроците на войната и показва как престават да работят старите дипломатически механизми за решение на конфликтите.
Войната в Сирия демонстрира, че международната общност и неговите институции нямат достатъчно възможности да предотвратят катастрофата. Във военен план, съдейки по всичко, признава журналистът, режимът на Асад удържа връх, но това няма да доведе до мир и разцвет, защото на последния му е нужна „покорността на населението”.
Това, което започна като въстание от местно значение, се превърна в голям международен конфликт с участието на редица играчи. Инструментите на ООН се оказаха блокирани. В политически план това е направено с помощта на ветото в Съвета за сигурност на ООН, докато в дипломатическата сфера различните играчи, които също така пречат за оказването на хуманитарна помощ – не дават да работят на миротворците. Правните инструменти, като Женевската конвенция и правата на човека, са поставени настрани, в това число и когато „режимът на Асад атакува собствените си граждани”.
В конфликта участват и външни играчи, сред които Русия, Иран, Турция и САЩ. Това води до създаването на противоречиви съюзи, като например, в случая с Турция, която се оказва в опозиция на Вашингтон, поддържащ кюрдските групировки, които не се радват на любовта на Анкара. Подобни противоречия и съюзи създават сложна и често хаотична картина.
Като цяло, според Густавсон, войната в Сирия е подкопала вярата във волята и възможностите на международната общност да се месят в ситуации, когато основните права се разбиват от военните.
Либерално-демократическият ред, появил се на Запад след Втората световна война, става безпомощен пред лицето на това насилие. Това се отнася и до ЕС, чиито усилия ще бъдат нужни по време на следвоенното възстановяване на страната. Но инициативата в този конфликт е поета от „авторитарни режими”, преди всичко от Русия, Иран и Турция.
„Кристин Хелберг смята, че режимът на Асад напълно зависи както от тях, така и от местните бойни командири и бизнесмени, които правят пари от конфликта. От тази гледна точка изтормозена Сирия, половината от чието население в последните години е избягала от домовете си, я очакват нови страдания”, обобщава Ролф Густавсон.
Превод: В.Сергеев