/Поглед.инфо/ През юли 2018 г., след като президентът Доналд Тръмп предупреди иранския президент, че не трябва да заплашва Съединените щати, отговорът на предупреждението му идваше не от иранския лидер, а от военен командир, който вероятно има още по-голямо влияние.

„Под достойнството на нашия президент е да ви отговорим“, заяви генерал Сюлеймани в реч, която изнесе в Западен Иран. "Ще ви отговоря като войник."

В петък, 3 януари, се съобщи, че генерал Сюлеймани е убит при въздушен удар в Багдад.

Този генерал, който доскоро беше доста загадъчна фигура и който беше много уважаван сред непоколебимите консерватори в Иран, предизвика голям интерес у мнозина, както в Иран, така и извън него.

И въпросът е не само в това, че той беше отговорен за събирането на разузнавателни данни и провеждането на скрити военни операции, не в това, че беше смятан за един от най-хитрите и независими военни ръководители. Смяташе се, че генерал Сюлеймани е бил много близък с върховния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей и че в бъдеще той може да стане лидер на Иран.

Фактът, че 62-годишният генерал Сюлеймани беше убит близо до международното летище на Багдад, не е изненадващ.

Той ръководи специалните сили “Ал Кудс” на Корпуса на стражите на Ислямската революция”, които провеждат военни операции извън Иран. Той е назначен за командир на това специално звено в края на 90-те години.

Смята се, че след като зае тази позиция, Сюлеймани стана главният стратег, разработил планове за военни операции и разширяване на влиянието на Иран в Сирия, Ирак и другите страни от региона. Той беше наричан най-ефективният лидер на разузнаване в Близкия изток.

Един висш чиновник на иракското разузнаване веднъж каза на американски чиновник в Багдад, че ген. Сюлеймани нарича себе си "едноличен ръководител на иранската кампания с Ирак".

С течение на времето американските чиновници започнаха да гледат на генерал Сюлеймани като на силен противник.

След американското нахлуване в Ирак през 2003 г., когато Садам Хюсеин беше свален, Америка обвини генерал Сюлеймани в планирането на атаки срещу американски войници.

Генерал Сюлеймани работи за разширяване на влиянието на Иран в Ирак и ограничаване на свободата на действие на американските сили. Иранското правителство беше решено да запази влиянието си в региона и почувства заплахата от разширяването на американското военно присъствие на западните и източните граници на Иран.

През 2011 г. Министерството на финансите на САЩ включи генерал Сюлеймани в списъка със санкции, обвинявайки го в заговор за атентат срещу саудитския посланик във Вашингтон.

Въпреки това, на моменти врагът започва да се държи повече като съюзник, въпреки че отношенията са крехки. Американските служители си сътрудничиха с този ирански генерал в борбата срещу “Ислямска държава”, която беше техен общ враг.

В разгара на войната в Ирак, когато силите на “Ал Кудс” под командването на генерал Сюлеймани въоръжаваха и обучаваха шиитски войски в Ирак, генералът, според бивши американски служители, първо е провокирал насилие и след това е изиграл ролята на посредник в разрешаването на конфликта, в резултат на което той стана незаменима фигура и получи възможност да държи иракчаните в постоянно напрежение.

Според документ, написана през юни 2008 г. от Райън К. Крокер, тогава американски посланик в Багдад, генерал Сюлеймани изиграва ключова роля при сключването на примирието, което позволи на силно отслабените шиитски войски в предградията на Багдад да напуснат тези територии.

През 2015 г. генерал Сюлеймани беше в град Тикрит в Северен Ирак и командваше иракски шиитски войски, които се опитаха да завземат града от бойците на “Ислямска държава”. Американският самолет се присъедини към кампанията с голямо закъснение.

Генерал Сюлеймани плени въображението на обикновените иранци. Той стана известен по време на кървавата осемгодишна война с Ирак. Като един от командирите на Корпуса на стражите на Ислямската революция той организира много успешни разузнавателни мисии в Ирак.

„За Касем Сюлеймани войната между Иран и Ирак не е приключила“, коментира Крокер. “Нито един човек не би могъл да премине през такъв конфликт с мащабите на Първата световна война и да остане незасегнат. Стратегическата му цел беше окончателната победа над Ирак. Ако това е невъзможно, той би искал да отслаби Ирак и да му повлияе”, допълни той.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели