/Поглед.инфо/ Ключовият извод от държавното посещение на президента Ебрахим Раиси в Пекин надхвърля подписването на 20 двустранни споразумения за сътрудничество.

Това е решаваща превратна точка в един всепоглъщащ, сложен, продължил десетилетия, продължаващ и днес исторически процес: интеграцията в Евразия.

Не е чудно, че президентът Раиси, посрещнат от овации в Пекинския университет, преди да получи почетната академична титла, подчерта, че „новият световен ред се формира и заема мястото на по-стария“, характеризиращ се с „истински мултилатерализъм, максимална синергия, солидарност и разграничаване от едностранчивостта.“

А епицентърът на новия световен ред, твърди той, е Азия.

Беше доста насърчително да се види как иранският президент възхвалява Древния път на коприната не само по отношение на търговията, но и като „културна връзка“ и „свързване на различни общества през цялата история“.

Раиси може да е говорил за Сасанидска Персия, чиято империя варира от Месопотамия до Централна Азия и е била великата междинна търговска сила по Пътя на коприната в продължение на векове между Китай и Европа.

Сякаш той потвърждава прочутата идея на китайския президент Си Дзинпин за „обмен между народите“, приложена към Новите пътища на коприната.

И тогава президентът Раиси прескочи до неизбежната историческа връзка: той се обърна към инициативата „Един пояс, един път“ (1П1П), в която Иран е ключов партньор.

Всичко това разкрива пълното възстановяване на връзката на Иран с Азия – след онези безспорно пропилени години на опити за сърдечно съглашение с колективния Запад. Това беше символизирано от съдбата на СВПД или Иранското ядрено споразумение: договорено, едностранно погребано и след това, миналата година, почти съживено.

Може да се каже, че след Ислямската революция преди 44 години, едно потенциално „завъртане към Изтока“ винаги се е криело зад официалната правителствена стратегия „Нито Изток, нито Запад“.

Започвайки през 90-те години на миналия век, това постепенно навлиза в пълен синхрон с официалната политика на Китай за „отворена врата“.

След началото на хилядолетието Пекин и Техеран влизат все повече в синхрон. 1П1П, големият геополитически и геоикономически пробив, беше предложен през 2013 г. в Централна и Югоизточна Азия.

След това, през 2016 г., президентът Си посети Иран в Западна Азия, което доведе до подписването на няколко меморандума за разбирателство и наскоро широкообхватното 25-годишно всеобхватно стратегическо споразумение – консолидиране на Иран като ключов участник в 1П1П.

Ускоряване на всички ключови вектори

На практика посещението на Райси в Пекин беше планирано да ускори всички видове вектори в икономическото сътрудничество между Иран и Китай – от решаващи инвестиции в енергийния сектор (нефт, газ, химическа промишленост, тръбопроводи) до банковото дело, като Пекин се заема с напредване на модернизационните реформи в Иранският банков сектор и китайските банки отварят клонове в Иран.

Китайските компании може да са на път да навлязат в нововъзникващите ирански търговски и частни пазари на недвижими имоти и ще инвестират в напреднали технологии, роботика и изкуствен интелект в целия индустриален спектър.

Сложните стратегии за заобикаляне на суровите, едностранни американски санкции ще бъдат основен фокус на всяка стъпка в отношенията между Иран и Китай. Бартерът със сигурност е част от картината, когато става въпрос за търгуване на ирански нефт/газ за китайските индустриални и инфраструктурни сделки.

Напълно възможно е суверенният фонд на Иран – Фондът за национално развитие на Иран от около 90 милиарда долара, да може да финансира стратегически индустриални и инфраструктурни проекти.

Други международни финансови партньори може да дойдат под формата на Азиатската банка за развитие на инфраструктурата и банката на БРИКС, веднага щом Иран бъде приет за член на БРИКС+: това може да бъде решено идния август на срещата на високо равнище в Южна Африка.

В основата на стратегическото партньорство е енергията. Китайската национална петролна корпорация се оттегли от сделката за разработване на фаза 11 от иранското газово находище Южен Парс, в съседство с участъка на Катар.

Въпреки това КНПК винаги може да се върне за други проекти. Фаза 11 в момента се разработва от иранската енергийна компания “Петропарс”.

Енергийните сделки – петрол, газ, химическа промишленост, възобновяеми енергийни източници – ще процъфтяват в това, което нарекох ”Тръбопроводистан” в началото на 2000-те години.

Китайските компании със сигурност ще бъдат част от нови петролопроводи и газопроводи, свързващи се със съществуващите ирански тръбопроводни мрежи и конфигуриращи нови тръбопроводни коридори.

Вече създаденият ”Тръбопроводистан” включва тръбопровода Централна Азия-Китай, който се свързва с тръбопроводната мрежа запад-изток на Китай, близо 7000 км от Туркменистан до източното крайбрежие на Китай , както и тръбопроводът Табриз-Анкара (2577 км, от северозападен Иран до турската столица).

Следва една от големите саги на Тръбопроводистан: газопроводът ИП (Иран-Пакистан), известен преди като “Тръбопровода на мира”, от Южен Парс до Карачи.

Американците направиха всичко според наръчниците и извън тях, за да го спрат, забавят или дори да го убият. Но ИП отказа да умре. Стратегическото партньорство между Китай и Иран най-накрая може да го осъществи.

Нова геостратегическа архитектура

Вероятно централният възел на китайско-иранското стратегическо партньорство е конфигурацията на сложна геостратегическа икономическа архитектура:  свързване на Китайско-пакистанския икономически коридор (КПИК), флагмана на 1П1П, с двупосочен коридор, съсредоточен върху Иран.

Това ще приеме формата на коридор Китай-Афганистан-Иран и коридор Китай-Централна Азия-Иран, като по този начин ще се формира това, което можем да наречем геостратегически китайски-ирански икономически коридор.

Пекин и Техеран, които сега са на бърз ход и нямат време за губене, могат да се изправят пред всякакви предизвикателства – и заплахи – от Хегемона. Но тяхното 25-годишно стратегическо споразумение наистина свързва исторически могъщи търговскицивилизации, сега оборудвани със значителни промишлени бази и със сериозна традиция в напредналите научни иновации.

Сериозната възможност Китай и Иран най-накрая да конфигурират това, което ще бъде чисто ново, разширено стратегическо икономическо пространство от Източна Азия до Западна Азия. Не само това напълно ще обезсили манията на САЩ за санкциите. Ще насочи следващите етапи на така необходимото икономическо развитие на Иран на изток и ще даде тласък на цялото геоикономическо пространство от Китай до Иран и всички между тях.

Целият този процес – който вече се случва – е в много аспекти пряка последица от войната „до последния украинец“ на Империята срещу Русия.

Украйна като пушечно месо се корени в теорията за хартланда на Макиндър:  световният контрол принадлежи на нацията, която контролира евразийската земна маса.

Това беше зад Първата световна война, когато Германия нокаутира Русия създаде упраха сред англосаксонците, че ако Германия след това нокаутира Франция, тя ще контролира евразийската земна маса.

Втората световна война е замислена срещу Германия и Япония, формиращи ос за контрол над Европа, Русия и Китай.

Настоящата, потенциална Трета световна война е замислена от Хегемона, за да разбие приятелския съюз между Германия, Русия и Китай – с Иран като привилегирован партньор от Западна Азия.

Всичко, на което сме свидетели на този етап, разкрива опитите на САЩ да разбият евразийската интеграция.

Така че не е чудно, че трите основни екзистенциални „заплахи“ за американската олигархия, която диктува „международен ред, основан на правила“, са Тримата суверени: Китай, Русия и Иран.

Ива ли значение? Не точно. Току-що видяхме, че докато кучетата (на войната) лаят, стратегическият керван на Иран и Китай си върви.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?