/Поглед.инфо/ В първия ден на октомври Шигеру Ишиба, който преди това спечели изборите за лидер на управляващата партия, ще стане министър-председател на Япония. Ишиба е нетипичен политик за японския елит – бунтар и либерал по най-неочаквани въпроси. Той иска да поддържа военно-политически съюз със Съединените щати и САЩ искат същото. Но Америка гарантирано ще има проблеми с Ишиба.

Смяната на един министър-председател на Япония с друг обикновено не е значимо събитие в руската картина на света. Основното оплакване на Русия срещу официално неприятелска Япония е, че тя е васал на САЩ. При това Япония като цяло е васал на САЩ, а не този или онзи премиер от дебрите на Либерално-демократическата партия (ЛДП) – почти винаги управляваща и твърдо ориентирана към Вашингтон. Като цяло „всички са еднакви“.

На теория е трудно да се спори с това. Но практиката показва, че това не е съвсем вярно: ролята на индивида в японската политика не винаги е забележима, но често е важна. Това важи и за междудържавните отношения между Москва и Токио.

Последният ярък пример, който обяснява много, е периодът на Шиндзо Абе. Той имаше добри лични отношения с руския президент Владимир Путин и геополитическа визия, според която Токио се нуждаеше от сътрудничество с Москва, за да балансира силата в светлината на китайската заплаха.

В същото време той принадлежеше към дясното консервативно крило на партията, където Русия традиционно не се харесва, което не попречи на Абе да задържи премиерския пост по-дълго от всеки друг. Той беше националист и дори „ястреб“. Той никога не поставяше под съмнение значението на военно-политическия съюз със САЩ, но при него Япония не се превърна в открито враждебна страна към Русия, въпреки че Вашингтон често я молеше да го направи.

Премиерът в оставка Фумио Кишида изобщо не беше такъв. Американските медии многократно писаха, че Вашингтон не може да се насити на толкова съвестен премиер, който е готов да подкрепи всяка антируска или антикитайска инициатива на Белия дом. Но неговият приемник и нов премиер Шигеру Ишиба прилича повече на Абе - упорит, принципен, последователен и способен да се противопостави на мнозинството.

Самият премиер би се обидил от подобно сравнение, тъй като смята себе си за противоположност на Абе, смятан е за негов основен вътрешен враг и на два пъти се опита да го оспори за лидерство в партията, но безуспешно. Популярен сред част от обществото, Ишиба беше смятан за “лошото дете” от елита на ЯЛДП. Некоперативен и конфликтен перфекционист, който посяга на основите - такава беше ролята му в партията, която оглави едва от петия си опит.

Този път основният му съперник се оказа жена - Санае Такаичи, близък съратник на Шиндзо Абе, "ястреб" и националист като него, но без топли чувства към Русия. Освен всичко друго, тя се застъпва за това жените да играят традиционна роля в японското общество – ролята на майка и съпруга, а не да преследват кариера. Фактът, че тя се бори за премиерския пост, създава парадокс, който може би ѝ попречи да стане премиер.

Ишиба, напротив, е известен като непоносим либерал. Основното оплакване срещу него е безразличието му към въпроса какъв пол заема императорския трон на Япония. За консерваторите само мъж може да бъде император, но те имат проблем: 64-годишният император Нарухито е баща само на едно дете, принцеса Айко. Ишиба не вижда проблем, ако тя стане императрица, но много от членовете на неговата партия го правят.

Новият премиер също е привърженик на еднополовите бракове и противник на Китай, включително като сила с алтернативна обществено-политическа формация, и следователно по дефиниция опасен и враждебен (по същите странни причини КНР не се харесва например на такъв ексцентричен човек като аржентинския президент Хавиер Милей).

Друга важна личностна характеристика на Ишиба е, че той умее, както биха казали в СССР, да сече истината по пролетарски. Всъщност, тъй като той публично критикува партията и държавните власти по не-японски начин, той беше обичан от народа, но не и от партията.

Формално той изобщо не е пролетарий, а влезе в политиката по същата причина като много други японски политици: това е семейна работа, техните бащи и дядовци също са били политици. Има обаче един нюанс: бащата на Ишиба беше губернатор на доста отдалечена префектура, където почти цялата политика е селското стопанство. Това се превърна и в специализация на сегашния премиер, докато не се запалва по военното дело, от което гори и до днес.

Най-високата длъжност, която Ишиба е заемал преди, е министър на отбраната. Очаква се този значително укрепнал отдел да остане негов фаворит. Новият премиер критикува своя предшественик, но е напълно съгласен с него по въпроса за удвояване на бюджета за отбрана до 2027 г.

И накрая, Ишиба е известен като перфекционист и „военен маниак“, чието любимо занимание е да прави модели на бойни самолети и кораби. Това обстоятелство прави самата идея, че Ишиба може да се отдалечи от Съединените щати, съмнителна. Макар и само защото никой освен САЩ няма да може или да иска да предостави така обожаваните от новия премиер високотехнологични „оръжия чудо“ за конфронтацията с Китай.

Но в същото време Ишиба, привърженик на равенството между половете, е изненадващо последователен в борбата си за равенство: той изисква равни отношения със САЩ. Това е голяма наглост за един японец.

Характерът на отношенията с Япония се определя от САЩ в едно лице от правото на победител във Втората световна война. Основният закон на Япония е написан от американци и всички изключения от минали закони и конституционни забрани (включително забраната преди Абе за пълноценна армия) също са написани от американци. За равнопоставеност в такива условия не може да се говори.

Например, САЩ и имат право да държат своите военни в Япония за постоянно. Самата Япония, разбира се, няма такова право по отношение на САЩ. Ишиба обаче не смята така.

Както посочва американското издание “Политико” например, новият министър-председател иска да създаде нова договорна основа за отношенията със Съединените щати, като по този начин повиши статута на Япония от васален до партньор и частично да анулира неблагоприятните резултати от Втората световна война за Токио.

Американо-японският военно-политически съюз ще остане, но пътуването на хиляда китайски ли започва с една стъпка. Ако си представим постигането на действителен суверенитет и независимост на Япония от САЩ като хипотетична цел (макар и не третата, но все пак четвъртата икономика в света може да си позволи това), първата стъпка в тази посока е направена от Шиндзо Абе, който създаде пълноценна армия в страната вместо ограничени функционални сили за самоотбрана.

Преходът към равноправни договорни отношения със САЩ ще бъде втората стъпка. И дори нищо да не се промени на практика след това, равнопоставеното споразумение се различава от неравноправното по това, че може да бъде анулирано от всяка една от страните, а не само от по-силната страна, тоест САЩ.

Следователно американците няма да искат да се съгласят с това. Но също така ще бъде неудобно да откажат на съюзника. Вероятно ще се опитат да убедят Ишиба - и тук личните качества, приписвани на новия премиер, най-после излизат на преден план. Неговото упоритост, конфликтност, придържане към принципи в малките неща и игнориране на авторитетите могат да създадат на американците много проблеми, достатъчни, за да поискат да се отърват от Ишиба.

Ако е така, след година, максимум две, ЯЛДП ще избере нов партиен лидер. Ако внезапно не стане и Ишиба влезе в политически конфликт със СаЩ, като същевременно запази контрола над партията, сегашното му назначаване за министър-председател няма да бъде смяна на дежурство в Токио, а събитие от историческо значение.

Малко вероятно, разбира се. Но ни се ще .

Превод: В. Сергеев