/Поглед.инфо/ Противопоставянето на интересите на детето от интересите на родителите е равносилно на инвалидизиране на детската физика и психика, недъзи, които остават за цял живот.

Демографската криза приема все по-отчетливо очертанията на демографска катастрофа.

На 2 ноември т.г. в Конферентната зала на Морска градина, Варна, се състоя конференция на тема „В интерес на децата ни ли са новите промени в законите?“. Тя бе организирана от сдружение „РОД“ (Родители обединени за децата), филиал Варна. На нея бяха обсъдени новите промени в 27 закона, както и новият Закон за социалните услуги и тяхното влияние върху българското семейство и традиционните семейни ценности.

В процеса на разясняване на проблемите се засегнаха въпросите за чуждите интереси и финансовите механизми в България, бизнесът с деца, опитите за ранното сексуално образование на децата в детските градини и училищата, унищожаване на българското образование и пр. Бяха посочени и реални случаи на посегателства срещу българските деца и семействата им, антисемейните политики на управляващите законодатели, които са на път да бъдат въведени в България след 1 януари 2020 г. и др.

Специално поканени лектори на конференцията бяха: адвокат Владимир Шейтанов, който е и съпредседател на Управителния съвет на сдружение „РОД“, адвокат Петър Николов, адвокат Виктор Кстов и Петър Порумбачанов – председател на Асоциация за домашно образование (АДО). Те изчерпателно отговаряха на многобройните въпроси зададени от разтревожени за децата си родители.  Бяха разисквани и начините за противодействие на това умишлено унищожение на семействата и разкъсване насилствено на най-свещената връзка – връзката между деца и родители.

Темата на адвокат Петър Николов бе свързана с реални случаи от практиката му на прилагане на антисемейни и антидетски политики. Адвокат Виктор Костов говори за антисемейната идеология и правния нихилизъм в новите социални закони, а лекторът Петър Порумбачанов разясни връзките и зависимостите в  съотношението между образованието и антисемейното законодателство.

В този брой, като продължение на битката на „Нова Зора“ със стихиите на джендъризма, глобализма и националната перверзия, ви предлагаме лекцията на адвокат Владимир Шейтанов пред конференцията във Варна.

На 20 ноември 2019 г. ще отбележим 30 години от приемането на Международната конвенция за правата на детето. Провеждането на нашата конференция в навечерието на този юбилей, подчертава нейната актуалност. 

Приемането на МКПД съвпадна с политическите промени в България през 1989 г. И двете събития, колкото и разнородни да са те, се отразиха на състоянието на правата на децата. За периода от 1989 г. досега, тук, у нас, грижата за детето стана болезнен социален проблем. Демографската криза приема все по-отчетливо очертанията на демографска катастрофа. Естественият прираст на България отдавна е отрицателен. Раждаемостта у нас от години намалява. 

По коефициент на раждаемост (съотношението на броя на ражданията към средния брой на населението, изразено на 1000 души, България е категорично в долния край на класацията в ЕС-28.

Ако през 2014 г., общият коефициент на раждаемост в ЕС-28 е 10.01 раждания на 1000 души, то коефициентът на раждаемост в България е 10.00 раждания на 1000 души или по-нисък от общия коефициент за ЕС-28. За сравнение ще посоча, че коефициентът на раждаемост е най-висок в Ирландия с 14.6 раждания на 1000 души, Франция – 12.4, Великобритания 12.0, Швеция 11.9. 

Броят на децата в нашите семейства е един от най-ниските в Европейския съюз. По коефициент на плодовитост (средния брой деца, родени от една жена), България се намира на едно от последните места в ЕС-28: 1.21 на 1000. Общият коефициент на плодовитост в ЕС-28 намалява в началото на 21 век. През 2001 и 2002 г. той е 1.46 живородени деца на една жена. През 2010 г. се повишава до 1.62 деца на една жена и отново спада до 1.54 през 2013 г. и 1.58 през 2014 г.

В развитите части на света общият коефициент на плодовитост, който се приема за коефициент на демографско заместване, т.е. нивото, при което броят на населението ще се запази стабилно в дългосрочен план при липса на входяща и изходяща миграция, е 2.10 раждания на живо дете на една жена. 

През 2014 г. най-високите коефициенти на плодовитост сред държавите-членки на ЕС, бяха отчетени във Франция (2,01 живородени деца на една жена), следвани от Ирландия (1,94), Швеция (1,88) и Обединеното кралство (1,81). Най-ниските коефициенти на плодовитост (под 1.35) са отчетени основно в Германия и държавите от Източна и Южна Европа: България, Кипър, Португалия, Испания, Словакия и Полша, и в по-малка степен в Гърция и Италия. 

Стотици хиляди български деца напускат страната със своите родители. Онези, които остават, гледат със завист заминаващите. Децата в градовете отрано попадат в света на загубените човешки отношения, в безнравствеността и безкултурието на градската среда, отчуждението и грубостта, в примитивизма на уличните удоволствия, липсата на възпитание, наркомания, агресивност и детско безделие. Образованието отдавна е загубило своя възрожденски порив. Един китайски баща в „Илиянци“ преди години ми каза, че те изпращали децата си да учат в Китай, защото тук, у нас, българските деца учели като на половин учебен ден. Децата в селските райони стават рядкост.

Пита се защо?! 

И отговорът е очевиден. Заради влошената и изостанала социо-културна среда, в която се отглеждат и възпитават днешните български деца и заради липсата на перспективи за тяхната реализация. Причините са основно икономически. Българите отглеждат своите деца все по-трудно. Все по-малко време им остава след работа да се занимават с тях, защото работят на две или три места последователно.

Качеството на образованието на българите в продължение вече на три десетилетия, е меко казано тревожно. Намаляват българските училища в страната и се увеличават българските емигрантски училища в чужбина. Доброто образование стана привилегия - за родителите, които имат пари за частни уроци. 

Десетилетия наред немалка част от децата напускаха страната, изгонени от мизерията и липсата на перспектива в своята страна.

Учителската професия влезе в книгата на видовете, застрашени от изчезване. Имаме вече устойчива тенденция, годишно да бъдат пенсионирани около 5000 учители в страната! В резултат на това, 20 дни преди началото на учебната 2019 г., по данни на МОН, в страната недостигаха около 1000 учители, от които 600 в София! Така с годините страната започна да се превръща от прилично образована в страна на необразованите.

Т.нар. „деца на прехода“ вече се включиха в икономическия и социален живот, в управлението на държавата - с некачествено образование, доста често и с дефицитно възпитание, с непознаване и незачитане на българските културни и духовни традиции, с неуважение към бащи и деди, към техния труд и начин на живот. На този фон се развива днешната концепция за закрила правата на детето в България. В конкретната социално-икономическа среда, тя е меко казано неадекватна.

Правата на детето „се гарантират“ с вредни за детското развитие законови средства. Вместо укрепване и оздравяване на образователно-възпитателната среда, тя с всяка година се влошава и никакви административни мерки не са в състояние да променят тенденцията. Все по-малко стават първокласниците, които прекрачват прага на училищата всяка година. През 2018 г., това направиха около 60 000 деца в цялата страна. Все повече деца емигрират с родители или без тях.

През изминалите години светът не стана по-сигурен

В различни негови краища се водят кога пълномащабни, кога граждански войни, в които загиват милиони деца от Близкия Изток, Афганистан, Ирак, Сирия, Йемен, Венецуела, Еквадор, Украйна... Гладът и мизерията погубват физически и духовно милиони деца в Африка. Това става след като в продължение на 30 години се прилага Международната конвенция по правата на детето. Това става в света на постиндустриалната революция, на икономиката на знанието, на Индустрия-4, когато световната икономика обновява своите средства за производства на всеки 3-5-4 години. Индустрия 4.0 представлява икономика на автоматизацията и обмена на данни чрез технологиите на производство. Това включва кибер-физични системи, интернет на нещата и изчисления в облак. А в това време, ние готвим своите български деца за този утрешен ден на света като затваряме училище след училище и пенсионираме учител след учител!

Възникват въпросите

Какъв е ефектът от този международен договор? Реши ли той основните проблеми на децата в света? Осигури ли им благоденствие и развитие? Гарантира ли основните права на детето, правно закрепени на международно ниво?

Отговорите оставям на всеки един родител. За тези 30 години, Конвенцията за правата на детето претърпя значителна еволюция. Развиха се някои нейни правни институти. Други закърняха още в зародиш. Трети бяха изменени до неузнаваемост, под влияние на мощни световни процеси. Бяха подписани и ратифицирани два факултативни протокола. На прага ни е Третият факултативен протокол.

Предмет на Конвенцията са 21 права на детето.

Самото им включване в Международна конвенция свидетелства, че те се ползват със статута на фундаментални, основни права. Това са следните:

1. Право на живот.

2. Право на име, на придобиване на гражданство още с раждането, правото да познава и да бъде отглеждано от своите родители.

 3. Право на запазване на детската самоличност, вкл. гражданството, името и семейните връзки, признати със закон.

 4. Право да не бъде разделяно от своите родители против тяхната воля, освен по решение на компетентните власти в най-добрия интерес на детето, в някои особени случаи, например малтретиране или изоставяне от родителите, или когато родителите живеят разделени.

 5. Право на дете, което е отделено от единия или двамата родители, на лични отношения и пряк контакт с двамата родители редовно.

 6. Право на дете, което може да формира свои собствени възгледи, да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето.

 7. Право на свобода на изразяване на мнение: свобода да търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид, независимо от границите… чрез каквито и да било информационни средства, по избор на детето.

 8. Право на свобода на мисълта, съвестта и религията.

 9. Право на свобода на сдружавания и на мирни събрания. 

 10. Право на свобода от произволна или незаконна намеса в личния живот, семейство, дом или кореспонденция, от незаконно посегателство на неговата чест и репутация.

 11. Право на ползване на най-високите достижими стандарти на здравословно състояние и от здравни услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве.

 12. Правото на дете, настанено в специално заведение на периодичен контрол върху провежданото лечение, както и върху други обстоятелства относно неговото настаняване.

 13. Право да се ползва от обществени осигуровки, включително и от обществени застраховки.

 14. Правото на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.

 15. Право на образование.

 16. Право на отдих и почивка, на участие в игри и дейности и отмора, подходящи за възрастта му и на свободно участие в културния живот и изкуствата.

 17. Право на защита от икономическа експлоатация и от извършване на каквато и да било работа, която крие опасност или може да попречи на образованието на детето, или да навреди на здравето, или на физическото, умственото, духовното, моралното, или социалното развитие на детето. 

18. Право на закрила от незаконна употреба на наркотици и психотропни вещества.

 19. Право на закрила от всички форми на сексуална експлоатация и от сексуално насилие. 

20. Право на закрила от всички други форми на експлоатация, засягащи по какъвто и да било аспект благосъстоянието на детето.

 21. Право на всяко дете, заподозряно, обвинено или признато за виновно в нарушаване на Наказателния закон, за бъде третирано по начин, съвместим с чувството за достойнство и собствена стойност на детето.

Дефицитите в международно-правната закрила на правата на детето са очевидни

Първо – съществуващата регулация е неефективна. Достатъчно е да обърнем поглед към правата на детето в Ирак, Сирия, Украйна и др. Една от причините за това състояние е, че Конвенцията не се изпълнява и няма механизъм, който да гарантира нейното изпълнение. 

Второ – практиката през тези 30 години задмина международните стандарти на опазване правата на детето, уредени в МКПД. Появиха се нови рискове и опасности, които не са защитени, например пристрастяването към компютри, обездвижването, нездравословно хранене, алкохолизъм, наркомания в невиждани по-рано размери, опасностите по време на миграция и др. 

Трето – наблюдава се съвсем отчетливо подмяна на основни принципи на този договор. В редица държави започна прокарването на идеи и законодателни решения, които изкривяват първоначалния идеен замисъл на Конвенцията. Ако преди 30 години МКПД възлагаше отговорността за закрила правата на детето изцяло на родителите и държавата, то днес значителна част от тази отговорност се възлага на самите деца и на НПО. Промяната е изключително важна. Тя насочва отговорността в неправилна посока и ефектът ще бъде катастрофален. 

Появи се институтът на индивидуална жалба на дете до Комитета за закрила на детето, което представлява всъщност признание на пълна правосубектност на децата в международното право, т.е., че децата са самостоятелни субекти на права и задължения по МП. Това се съдържа в нормата на чл.5, ал.1 на Третия факултативен протокол към Конвенцията. Започнал е процесът на ратифициране на този протокол и вече 51 държави са подписали Протокола, от които 45 са го ратифицирали. Това означава, че признават правото на деца да носят права и задължения в международното право.

Макар и изолиран случай, той е фрапантно нарушение на фундаменталния принцип на правото, че децата не притежават дееспособност във вътрешното право и правосубектност в международното право. Международната Конвенция за правата на детето не познава този институт. На няколко места в Конвенцията се подчертава ролята на родителите за осъществяване правата на децата (чл.5, чл.14, чл.18, ал.1 и ал.2). В Третия факултативен протокол за пръв път се кодифицира правото на деца да реализират самостоятелно права в МП, без съдействие на родителите.

Подкопаване на фундамента на семейните отношения

Друга съществена промяна е противопоставянето на правата на децата на правата на родителите. В старите страни-членки на ЕС, почти без изключение, в т.ч. в скандинавските страни, Великобритания, Германия, Холандия, Белгия, Швейцария, Италия, Австрия, са установени законодателни режими, в които детето има права да се противопоставя на правото на родителите да отглеждат и възпитават своите деца. В чист вид, тази правна концепция бе изразена от министъра на външните работи на България Екатерина Захариева, на съпътстващо събитие по време на 74 сесия на ОС/ООН през 2019 г. На форум „Преобразуване на грижите за деца: Изпълнение на ангажимента на Дневния ред на развитието 2030 никой да не бъде изоставян“, българският външен министър заяви ни повече, ни по-малко: “България залага на два принципа при реформата, свързана с децата в риск: всички действия на държавата трябва да са насочени единствено в интерес на детето, не на родителите и второ, самото дете трябва да участва в процеса на вземане на решения за неговото бъдеще”. 

Подобна правна философия влиза в драстично противоречие с основната идея на МКПД, изразена в чл.5, чл.14, ал.2 и чл.18, ал.1, а именно:

- „Държавите-страни по Конвенцията зачитат, отговорностите, правата и задълженията на родителите, да осигуряват подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция“;

- „Държавите - страни по Конвенцията, зачитат правата и задълженията на родителите да осигурят ръководството на детето при упражняване на това негово право“; и

- „Родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето“. 

Самата постановка, че интересите на детето и на родителите са различни, и че правата на детето могат да се противопоставят на правата на родителите, е най-значимата промяна в системата на правна закрила на правата на детето. Тя е натоварена с изключително деструктивен заряд и подкопава фундамента на семейните отношения. Обърната е йерархията на правните норми в областта на семейните отношения между деца и родители. Прокаран е принципът, че правата на децата не само са равностойни на правата на родителити им, но дори в определени случаи се ползват с приоритет.
Извън родителския контрол са изведени редица действия на децата. Правата на детето се хипетрофират и в много отношения се изравняват с тези на родителите, въпреки тяхната физическа и психическа незрялост. Родителят се отстранява като фактор, носещ основната отговорност за отглеждането и възпитанието на децата. Той е лишен на практика от правото си да определя съдържанието на образование на своето дете, начина на неговото възпитание в духа на личните ценности на родителя, съобразно неговите културни традиции и духовни ценности. Запазени са единствено неговите права и задължения да осигурява условията на живот, необходими за развитието на детето. като избор на пол, ранна сексуализация.

Посегателства срещу светая светих – майката и бащата

Подобни правни модели индоктринират националното законодателство на повечето европейски държави. Те са заложени чрез различни универсални и регионални международно-правни актове. Разпространяват се чрез механизмите на международни организации като ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, СЪВЕТА НА ЕВРОПА, КОМИТЕТА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО и др. 

Тези модели са подчертано деструктивни от медико-биологична, физиологична, психологична, психична гледна точка. Те посягат ни повече, ни по-малко на майчинството, чиято символика е образът на Божията майка с младенеца на милиони икони по целия християнски свят. Те посягат на култа към майката, преминаващ от Иконата на Божията майка в катедралите на християнския свят до гениалното стихотворение на Ботев „Майци си“ и великолепния образ на грузинския баща, който търси своя син по полетата на Втората световна война от безсмъртния филм „Бащата на войника“.

Връзката на детето с неговите родители е от жизнено значение за успешното му физическо и психическо развитие. Израстването на детския организъм не е само функция от храненето, но и от възпитанието, подкрепата, любовта, привързаността на детето към неговото биологично начало. Противопоставяне интересите на детето и интересите на родителите е равносилно на инвалидизиране на детската физика и психика, които остават за цял живот.

Концепцията на правосубектност на детето в международното право и дееспособност във вътрешното право е доктринално тясно обвързана с концепцията за свободен избор на пола на т.нар. джендър-философия. Ефектът от прилагането и на двете концепции в правото ще бъде разбиване на брака, семейството и семейните ценности.

Резултатът е очевиден - нисък естествен прираст или отрицателен естествен прираст на коренното население на страните от ЕС-28, ниска раждаемост, опити за решаване на демографския спад с миграция на население от трети страни, висок показател на психически разстройства, на самоубийства, алиенация на младите хора, нежелание да участват на пазара на труда, да търсят решение чрез образование и др.

Възниква въпросът не е ли свързано състоянието на младежта в някои европейски страни, нейните психически проблеми, проблемите с наркоманията, алкохолната зависимост, психическата лабилност, социалната алиенация, високия процент на всякакави дисфории и заболявания, с модела на семейни отношения?

Тези изводи трябва да бъдат направени днес, в навечерието на 30-годишнината на МКПД, за да определим нашата българска политика и нашето отношение към опитите за налагане на такива модели в България.

Днес, българското общество изисква все по-императивно от своите управници нова, по-нравствена и общодостъпна среда за отглеждане и възпитание на детето като гаранция за закрила правата на детето, в която родителите заемат ключовото място и трябва да получат цялата подкрепа на държавата.