/Поглед.инфо/ Срещата между Путин и Байдън явно не вещае нищо хубаво. Никой от анализаторите и експертите не очакваше пробиви на нея или обнадеждаващи сигнали. По-лошо можеше да бъде единствено отсъствието на такава среща. Ако лидерите на двете явно враждуващи помежду си световни държави все пак се срещат очи в очи, това значи, че в крайна сметка няма да се стигне до военни действия. Разбира се, истинска война може да избухне всеки момент: когато Байдън според либералната екстремистка програма на Голямото нулиране отне президентството от Тръмп, този риск се увеличи рязко.
Русия и САЩ - по точно Русия на Путин и САЩ на Байдън - имат противоположен поглед практически върху всичко. И най-вече те виждат бъдещия световен ред толкова различно, че едното изключва другото.
За Путин безусловен и абсолютен приоритет е пълният и напълно истински суверенитет на Русия. А това е възможно единствено при многополюсен свят, където Русия ще бъде самодостатъчен свободен център за вземане на решения. Наред с другите полюси, чиито битие и легитимност се признават, но чиято свобода е ограничена от свободата на другите полюси.
За Байдън приоритет дори не са САЩ, а създаването на световна държава начело със световно правителство. Такъв свят може да бъде единствено еднополюсен, където навсякъде да царува само една идеология - либерализъм, ЛГБТ, екология, демокрация на малцинствата и компенсаторен расизъм (според приетата сега в САЩ критична расова теория по-рано угнетяваните може безнаказано да угнетяват бившите си угнетители). Никакъв суверенитет не трябва да има, защото това противоречи на правата на човека.
Затова за Байдън Русия на Путин е абсолютен враг. Това не значи, че Русия е враг на САЩ. Ако разглеждаме САЩ като полюс в многополюсния свят, което беше напълно възможно и вероятно при националиста Тръмп, то всякакви спорни въпроси можеше да се разрешат. Да - САЩ и Русия имат зони на пресичане на националните интереси, но те не са критични. Особено ако се обозначат териториите на отговорност в реалистичен тон - Евразия на евразийците, Америка на американците, а Европа на европейците. Може да се продължи това многополюсно изброяване - Африка на африканците, Азия на азиатците, ислямския свят - на мюсюлманите и прочее. Но така би станало, ако начело на Америка стоеше американски президент. Срещата на такъв президент с президента на Русия би била напълно конструктивна и съдържателна.
Само че Байдън не е американски президент.
Той е либерал и глобалист и настоява всички да бъдат глобалисти и либерали - съответно да споделят неговата програма и да следват неговите правила. За глобалиста приятелите и изобщо приемливите субекти са единствено другите глобалисти. Всеки, който настоява за суверенитет и многополюсност, автоматично попада сред враговете.
Путин е именно такъв. Той вижда света като концерт на суверенни субекти, един от които е Русия, друг Америка, трети Китай и така нататък. Срещайки се с Байдън, той се среща като с равен. Байдън вижда в Путин само излязъл изпод контрол разбунтувал се подчинен, който следва да се наказва със санкции и привлича с подкупи. От тук и когнитивният дисонанс на срещата на високо равнище между Путин и Байдън. Фактически няма такава среща на високо равнище. Няма за какво да говорят, защото се намират в два паралелни свята. И поляризацията на тези два свят се засилва стремително. Те може да се срещат, единствено ако едната от страните приеме правилата на играта на другата.
Можете ли да си представите Байдън да се откаже от глобализма? Аз не.
А Путин от суверенитета? Категорично не, това е основното за Путин, неговия абсолют.
Значи не е възможен никакъв диалог. Може да се стигне до съгласие единствено по относително нищо не значещи детайли.
В руско-американските отношения всичко ще се реши единствено с изчезването на едната от страните. Кой ще рухне първи? А ако никой не рухне, то остава една дума, започваща с “в”.
Превод: В. Сергеев