/Поглед.инфо/ Утре в базиликата "Свети Петър" във Ватикана ще се съберат представители на повечето страни по света, като на най-високо ниво ще бъдат представени цели 60 държави. Опелото за папа Франциск ще бъде може би най-представителната погребална церемония в света след сбогуването с понтифика Йоан Павел II преди 20 години.

Не е изненада, че световните лидери ще се съберат във формално най-малката държава в света: Ватикана е само върхът на Римокатолическата църква, която обединява почти милиард и половина католици. Да, има повече мюсюлмани по света, но те не са обединени от обща йерархия и структура, за разлика от християните от римския обред.

Но католическата църква не е само най-голямата асоциация на религиозните в света, тя е и най-старата и най-мощна глобална структура. Не просто религиозна, а и политическа, управленска, идеологическа.

Католическата църква беше най-важният строител на глобализацията, започнала през 15-16 век - и дори след раздялата с протестантите (които са много по-свързани както с капитализма, така и с глобализацията), тя остана най-мощният проводник на западното влияние, което в продължение на пет века покори целия свят.

И го доведе до единение – макар и не съвсем християнско, а след това и никакво. В самата Европа католическата църква е подложена на най-силните атаки от страна на държави (формално католически като Франция), революции и елити от края на 18 век, но тя оцелява не само като религиозна институция, но и като най-влиятелната глобалистка структура.

Но колкото по-активно напредваше англосаксонският (т.е. протестантският в корените си) проект за глобализация, толкова по-трудно ставаше да се определи бъдещето на Римската църква: ще стане ли тя младши партньор в напредващия проект за „едно човечество“, което също ще изисква нова световна религия, или ще се опита да защити своя собствен проект за глобализация, алтернатива на англосаксонците?

В този смисъл избирането на Франциск за папа през 2013 г. беше своеобразен знак: първият йезуит, първият неевропеец на папския престол, особено избран след безпрецедентната абдикация на неговия предшественик. По това време с пълна сила се чуха исканията за либерални реформи в католицизма (първата вълна от които беше още през 60-те години) - до ръкополагането на жени за свещеници включително.

Франциск не е направил нищо подобно и дори противоречивите му изказвания за гейовете не могат да се тълкуват като ревизия на позицията на католическата църква. Ватикана не тича след глобализацията и постъпи правилно. Защото по времето, когато Франсис умря, стана ясно, че либералната глобализация не просто се е провалила – тя се е счупила. На идеологическо, финансово, търговско ниво и в крайна сметка на геополитическо ниво.

Англосаксонците вече не могат да ръководят човечеството - те нямат достатъчно сила, а и световните цивилизации не го искат. Европа се оттегля от позицията на световен лидер, която остана като част от Запада (чието единство също става все по-крехко).

Но крахът на протестантския модел на глобализация дава нов шанс на Ватикана – не само да запази, но и да укрепи позициите си. Не във все по-дехристиянизирана Европа (въпреки че частично възраждане на католицизма и там е напълно възможно), а в света като цяло, особено в Глобалния Юг.

Повечето католици отдавна живеят в Латинска Америка, но това не е само въпрос на брой, а на влияние. Сегашната американска администрация е най-католическата в историята на Съединените щати, където традиционно по-голямата част от властта е протестантска, а във вътрешния кръг на Тръмп има много католици.

Най-много кардинали през последните години са назначени на последния континент, осигуряващ растежа на човешката популация: Африка. Това между другото не означава, че новият папа ще бъде черен или полукитаец, като популярния филипински кардинал. За да направи пробив, Ватикана не се нуждае от екзотичен папа, а от благоприятно подреждане на глобалните сили.

И точно това се случва сега. Защото самата глобализация не се срива: един от нейните модели, най-авантюристичният, се провали. На този фон опитът и знанието печелят - а кой, ако не католическата църква, има най-богатия опит в работата с целия свят?

Някога йезуитите отвориха Китай за Европа, католическите ордени овладяха Латинска Америка - дори световните финансови потоци бяха регулирани чрез рицари-монаси. Западът не просто ще изостави идеята за световно господство - той ще направи отклоняваща маневра, поставяйки на преден план не хищните и цинични постхуманисти, а ново издание на универсалната църква, водена от "защитата на слабите" и "любовта към ближния".

Което би могло да бъде привлекателно както за традиционалистите - националисти, така и за левичарите в много части на света, разочаровани от либералната глобализация. Освен Русия: ние за повече от хиляда години сме натрупали най-поучителния опит в общуването с различни „издания“ на Католическата църква.

Превод: ЕС