/Поглед.инфо/ Винаги съм считал, че изразът като народно творчество изразява по-скоро по цветущ начин, а не толкова смислено определено прекомерно верноподаническо и в немалка степен фалшиво поведение. Доживяхме да видим съдържанието на словосъчетанието така също като буквално отражение на действителността. И в двата му варианта обаче то не просто присъстваше, чак приливаше в медийното пространство у нас по време на тъжните събития, свързани с кончината на папа Франциск.
Отиде си един достоен представител на нашата планета, човек жертвено отдал силите си за благоденствието на папството и за мира на земята. Той ще остане в аналите като един от не многото представители на папския престол, който беше не само словесен посредник на Бога, а преди всичко деен общественик, няма да се посвеня да кажа, борец в защита на неоправданите, потиснатите, жертвите на безсмислените войни и конфликти по света.
През тези траурни дни си мислех за неговата категорична позиция в отношението му към войните. Спомних си за вдигнатия от него бял флаг, който отправи като послание към Зеленски. Стана ми криво като слушах и гледах по медиите навалицата от гръмогласни заявления на нашите политици и евро общественици. Не беше трудно сред тях човек да разпознае и тези, които тогава след думите му за Украйна, не разбрали го, веднага побързаха да го обявят за путинист и на дълго и на широко разсъждаваха какво означава този флаг, да не би да иска папата Зеленски да се предаде. Дори, как е могло да се случи така, че светият отец да защитава такава откланяща се от евроатлантическите схващания позиция. Вместо сега да си посипят главите с пепел, те, както и при появата на Тръмп, начаса се включиха в редиците на правилно ориентираните в оценката за делата на този изключителен човек.
Точно тук, ни най-малко не омаловажаващ събитието, което би трябвало да ни обедини, а не да ни разделя, ще кажа, че ние станахме по-католици от папата. Вместо по човешки да проявим съпричастност към случилото се, у нас беше забравено за всичко останало, че и за войната, която гърми недалече от нашата територия. Определено и целенасочено, според мен, бе направен опит да се създаде впечатлението, че България е католическа страна. Добре че не се стигна до там да заявим, че друга църква в нея няма.
Интересно е да се отбележи, че това се прави, когато върви дискусията трябва ли да има часове по религиозно възпитание в училище. Не е трудно човек да се досети, накъде ще завие разговорът по този въпрос. Ако някой все още не може да схване за какво иде реч, нека да обърне внимание на симптоматичното заявление на самообявилата се за класик на нашата литература, Теодора Димова, дъщерята на обичания от всички нас Димитър Димов, която, без да й мигне окото, заяви, че не трябва в училищата да се учи православие, защото е руска пропаганда. Оставям го без коментар, но с дълбоко възмущение.
Прекланям глава пред паметта на светия отец. Той наистина ще ни липсва в борбата със скудоумните. Приел го в лоното си, Бог с висша справедливост ще оцени делата му.