/Поглед.инфо/ 9 октомври Турция предприе антитерористичната операция „Източник на мир“ в Северна Сирия, контролирана от кюрдите, която се нарича Рожава.
Докторът на политическите науки, руският философ и публицист, лидер на Международното евразийско движение Александър Дугин, отбеляза, че турското нашествие в района на Рожава е интересен геополитически проект, освен това едно от най-важните събития през последните години.

„Самият факт за появата на турската армия в Сирия беше обсъден на най-високо ниво, включително с руския президент Владимир Путин още преди свалянето на руския самолет. Тогава не ставаше дума за Рожава, а за Африн. Но именно защото Владимир Путин даде да се разбере, че, за да се съобрази с националните интереси на Турция и да противодейства на кюрдския тероризъм (заплахата идва от Северна Сирия, а бойците са подкрепени от САЩ и Израел), Москва няма да възрази срещу военната операция. Това беше от основно значение за Турция”, заяви Александър Дугин.

Според него противопоставянето на кюрдския тероризъм е основната грижа на Анкара: „Те говорят много за „тюркизъм“, “неоосманизъм“. Но това е фон. Според нашия събеседник, ако правителството се справи със заплахата например с Кюрдската работническа партия (ПКК), тогава се оказва, че има подкрепата на обществото. В Русия разбират това. „Когато започнаха събитията в Сирия, Турция беше много загрижена за нарастващите радикални кюрдски елементи в Северна Сирия, които излязоха от контрол. Те бяха подкрепени от САЩ и Израел, настоявайки за създаването на Кюрдистан. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган беше основно загрижен за това. Но когато Владимир Путин го подкрепи (макар и косвено), руски самолет беше свален, което доведе до почти война между Русия и Турция “, заяви Александър Дугин.

Тогава се оказа, че зад всичко това стои конспирацията на Гюлен, FETO. Последва опит за преврат. Всичко това е тясно свързано с Фетулах Гюлен, заяви Александър Дугин.

„По-късно, когато Ердоган се извини за сваления руски самолет, върна се на евразийски позиции, в Африн се проведе операция, Русия не реагира остро. И не толкова отдавна изникна ситуация с Идлиб. Турция се съгласи с условията на руската страна, които бяха важни за президента на Сирия Башар Асад. Но цената беше възможността за придвижване на турските войски в Рожава”, заяви Александър Дугин.

Според нашия събеседник тогава задачата е да се изгонят бойците от Идлиб, някои от които, уви, успяват да се преместят в Либия. „Турската офанзива срещу Рожава беше в рамките на някои споразумения. Това е такава „студена геополитика“. И стигнахме до кулминацията - преориентацията на Турция от евроатлантизма към евразийството, преходът към многополюсния свят. "

А защо са толкова противоречиви оценките на операцията на Турция в Сирия?

Русия, разбира се, не може пряко да одобри турската операция. А кюрдите не са ни опоненти. Но зад гърба на кюрдите все пак стоят глобалистическите интереси на Запада. Но това, което се случва сега в Рожава, е от полза за онези, които застъпват многополюсен свят.

Турция върви към изостряне на отношенията Запада, който подкрепя кюрдите в Сирия. Русия не може пряко да одобри тези действия. Иран не се интересува от това. Но тук са важни нюансите - кой и как изразява несъгласие или притеснение. Всъщност всичко води към изостряне на отношенията между Турция и Запада и, вероятно, оттеглянето на Анкара от Северноатлантическия алианс. И това е стратегическата цел на Евразийския блок, която ще засили многополюсността в света.

- Какво мислите за странната реакция на американския президент Доналд Тръмп? Ту е против турската операция, ту не е много против, ту обвинява кюрдите, че не подкрепят съюзниците по време на десанта в Нормандия по време на Втората световна война. Това някаква парадоксална логика ли е?

Това е интересен въпрос. Всъщност Доналд Тръмп има много дълбока стратегическа политика. Но той е против намесата в Близкия изток. Настоящият президент на САЩ е американски изолационист. И затова той не иска да носи отговорност за геополитическата структура, която са създали неговите предшественици. Идеята за подпомагане на кюрдите, красив, героичен, но нещастен народ, принадлежи на предишни администрации, защитници на идеите за интервенционизма, „хуманитарните бомбардировки“ и т.н. Това е, което Тръмп нарича "блатото". Това са студени, жестоки, либерални нацисти, които всъщност са отнели живота на стотици хиляди хора, просто искат да прекроят картата на Близкия изток. Доналд Тръмп не подкрепя тези цели и планове. Той никога не е бил привърженик на мита за подкрепа на Кюрдистан, идеята за нахлуване в Сирия. Ръководителят на Белия дом иска да изтегли американските войски, за да се съсредоточи върху други въпроси.

Най-малкото Тръмп иска сблъсък с турските войски. В американско-турския конфликт Русия и Иран в крайна сметка ще вземат страната на Турция. Така Доналд Тръмп не иска да плаща за чужди геополитически интриги. И плановете на неговите предшественици напълно се провалиха, Тръмп разбира това отлично. И без значение кой го казва или не, американският президент показва доста последователна позиция. Той не иска и няма да се намеси в кризисна ситуация, която той не е създал.

Но от друга страна американските войски са там в Близкия изток. Да, поддържането на добри отношения с Ердоган е важно. Ситуацията е сложна. Най-вероятно Доналд Тръмп просто иска да избегне трудни решения, така че Турция да остане в НАТО и всички проблеми да бъдат решени.

Но, връщайки се към темата: и турците, и кюрдите са прекрасни нации. И да се каже, че турците ще накажат кюрдите е коренно погрешно. Турците ще накажат терористите, създадени от външни, антитурски сили.

Най-интересното е, че Турция като член на НАТО вече може да се изправи срещу не само радикални, включително кюрдски групировки, но и срещу американските сили. Можем да видим разпадането на НАТО. Ако Тръмп или Европа направят груби жестове срещу Анкара, тогава Турция просто ще се оттегли от Северноатлантическия алианс.

И ще кажа: струва ми се, че ръководството на Азербайджан е близък съсед на Турция, Русия и Иран, отлично разбира какво се случва. Но, идва повратен момент. Не е необходимо да се вярва на опростени геополитически картини. А Турция, представена от нейния президент Ердоган, показва, че той възприема сериозно такъв фактор като суверенитета на своята страна.

Превод: В.Сергеев