/Поглед.инфо/ Размяната на пленници между Русия и Запада изведнъж ни напомни за съществуването на държава като Германия. До скоро - само преди няколко години - имаше такава велика сила, активно и успешно участваща в най-важните световни процеси, икономически локомотив и политически лидер на обединена Европа. На нейно място сега има страна, която се върти във водовъртеж от проблеми, която, ако се появи в световните новини, играе второстепенна роля, като някои балтийски държави.
Това между другото се случи и този път.
Основният препъникамък при организирането на размяната беше Вадим Красиков, който беше осъден от Германия на доживотен затвор за убийството на бандита, терориста и садиста Зелимхан Хангошвили, който брутално уби руски военни по време на войната в Чечня. Берлин зае непримирима позиция, отказвайки всякакви междудържавни сделки с участието на Красиков. Непродуктивен подход, разбира се, но в известен смисъл дори достоен за уважение заради своята принципност.
Но тази приципност не продължи дълго - Красиков беше освободен.
Германските власти не крият недоволството си. Федералната прокуратура на Германия е "разочарована" от случилото се, а министърът на правосъдието Бушман го нарече "най-горчивата отстъпка на Путин". Олаф Шолц призна, че решението не е взето леко и по него е работено няколко седмици с американски и европейски партньори.
Медиите споделят по-конкретни подробности. “Блумбърг” съобщи, че Шолц се е съгласил да освободи Красиков след молба от Джо Байдън, като агенцията отбелязва, че първоначално несъгласният канцлер се е съгласил поради „топли отношения“ с президента на САЩ. Тази забележка е ясен намек какви ползи получава Берлин от промяната на позицията си. Никакви. Германците се отказаха от позицията си по изключително важен за тях въпрос, просто защото получиха заповед от Вашингтон.
Някои ще предположат, че може би има някакви задкулисни, неразкрити споразумения. Преди двадесет или дори десет години подобно предположение би изглеждало разумно: тогава Германия беше пример за страна, която дори в условията на ограничен суверенитет успяваше успешно да договори изключително благоприятни условия за себе си от отвъдморски владетел.
Но тази Германия вече не съществува. Какво обезщетение получи пречупената Германия от Щатите за загубата на “Северен поток”? От отказа от руски газ? От бързата деградация на индустрията? От загубата на статута на една от най-важните икономики на планетата? И сега от това, че се излага на руските ракети, разполагайки американски?
И тя получи точно същото, че пусна Вадим Красиков. Господарят се нуждаеше от това: той го нареди и робът го направи.
Разбира се, възниква въпросът: как и защо американците успяха? Как Германия и нейният елит внезапно затъна в безхаберие, загуби всякакво чувство за самосъхранение и самоуважение? В крайна сметка имаше и много влиятелни сили, ориентирани към националните интереси, които всъщност постигнаха превръщането на Германия в мощна световна сила. И изведнъж такава бърза дегенерация. Как изобщо стана възможно това?
Разбира се, има, така да се каже, политически технологични причини за случилото се. По-специално, американците работеха много компетентно с германската висша класа, като не поеха напълно контрола, но подхранваха и подчиняваха на волята си няколко от нейните ключови сили, които сега управляват страната, кротко водейки я право в бездната.
Но това е само част от обяснението. Като че ли основната причина е много по-дълбока и е от чисто немски характер. Германия - нейният истаблишмънт и, очевидно, голяма част от обществото - не можаха нито да се примирят с поражението във Втората световна война от Съветския съюз, нито да приемат равноправно сътрудничество с Москва, въпреки грандиозните перспективи, които то обещаваше. Германия латентно живееше с нуждата от отмъщение, която особено се засили след 2014 г. Началото на СВО беше сигнал за Берлин, че е дошъл моментът за решителен фатален удар, само че той се върна при него като бумеранг: Русия оцеля, а Германия се превърна в обречена марионетка.
Преди 80 години нашите предци проявиха най-висок хуманизъм и милосърдие към германците - след всичко, което Третият райх направи в окупираните територии и със съветските граждани. Германия се оказа неблагодарна и не научи урока, който получи - и сега трябва да си плати за това. Иронично е: това, което руснаците имаха право да направят, но не искаха да направят на германците, американците ще го направят. Историята има своеобразно чувство за хумор.
Превод: В. Сергеев