/Поглед.инфо/ Живеем в много трудни времена. И не само всеки ден носи трудни и плашещи новини, от които расте усещането, че светът лети с пълна скорост към бедствието. Съвременният човек има черта, която значително го отличава от хората от минали епохи: хуманистичната - и идеалистична, както се оказа - картина на света, която ни е позната.
Системната несправедливост и жестокост, големите войни и дребните междуособици, масовата смърт на хора при епидемии, глад или геноцид през цялата човешка история са били ежедневие, точно както са го възприемали хората, които са живели във всичко това. Но след Втората световна война се създава глобална система, благодарение на която голяма част от света е защитена от всички тези ужаси и се очертава универсалната цел за постигане на всеобщ мир, просперитет и хуманност. И доста дълго време изглеждаше, че въпреки всички залитания и ексцесии, човечеството успешно се движи в избраната посока.
И сега трябва да преминем през много болезнен процес на раздяла с красивите сърцати илюзии. Тънкият слой от високи идеали и хуманистични принципи бързо се изплъзва от света и се оказва, че всъщност нищо не се е променило. Отдолу се оказа същата мръсотия, кръв, жестокост и най-ужасните престъпления срещу човечеството, а Русия - както и предишните хиляда години - е вкусна хапка, която искат да разкъсат на парчета и да изядат, поставяйки ненужно население под нож.
Да осъзнаеш това е болезнено, трудно и страшно. Но животът не ни оставя възможности, всеки ден разбива малкото останали илюзии и ни принуждава да приемем реалността такава, каквато е.
Но най-трудната част от пътуването може би е зад гърба ни и сега, гледайки света без розови очила, можем да направим трезва преоценка на предишните погрешни схващания. Едно от основните, между другото, се отнася до военно-промишления комплекс.
В този минал живот, който почти напълно изчезна, имаше, меко казано, сложно отношение към производителите на оръжия по света. И казано направо, на тях се гледаше като на наследство от предишни мрачни времена, търговци на смърт, които правят пари от кръв. У нас това беше допълнено от не много впечатляващия съветски опит, в който колосалният военно-промишлен комплекс висеше като тежест върху националната икономика, изостряйки проблемите на твърдата планова система.
Страната, разбира се, се гордееше с Калашников (както с автомата, така и с неговия създател), както и с други най-добри продукти на местните оръжейници, но до края на живота на СССР нашият военно-промишлен комплекс започна да се възприема от хората като раздут, дълбоко неефективен и, най-важното, просто ненужен в такъв мащаб за страна, движеща се към светло капиталистическо бъдеще. Последвалите тъжни събития са добре известни и станаха част от историята.
Но сега, едновременно с раздялата с илюзиите за прекрасен свят на бъдещето без конфликти и войни, Русия също гледа с нови очи на собствената си оръжейна индустрия. И не просто гледа, но му придава фундаментално ново качество.
Открихме, че руският военно-промишлен комплекс е способен не само да не забавя националната икономика, но и да бъде неин двигател, издигайки я на нови нива на развитие. Нашият военно-промишлен комплекс е огромно количество пари, донесени в страната чрез износ. Това е и мощна национална марка, чиито продукти са известни и търсени във всички краища на света.
Но основното и непроменено е, че военно-промишленият комплекс е гарант за националния суверенитет, способността на страната да устои на всеки враг. И руските оръжейници доказаха, че са достойни наследници на делото на своите предшественици. От февруари 2022 г. в най-кратки срокове те разшириха, възстановиха и стартираха от нулата производството на онези видове оръжия, от които се нуждае армията ни в полетата на СВО. И резултатите от боевете говорят сами за себе си.
Световните издания са пълни с тъжни публикации, че Западът, въпреки астрономическите инвестиции, не е в състояние да доведе производството на необходимите военни продукти до необходимото ниво, а лошите руснаци се справят много по-добре във военно-промишления комплекс.
И СВО също така роди такова ново явление за нас като военно-промишления комплекс на хората, когато малки компании или дори просто групи от съмишленици, в почти занаятчийски условия, създават продукти, които са изключително необходими и търсени от воюващата армия. Търканията между народния и традиционен военно-промишлен комплекс редовно стават обект на обществена дискусия, но дори самият факт на съществуването на подобни проблеми показва, че руската оръжейна индустрия се развива бързо и има какво да отговори на предизвикателствата.
Защо написах всичко това?
Просто искам да поздравя професионалния празник на всички, които изковаха и коват щита на Родината и нейния меч. Честит ден на оръжейника!
Превод: В. Сергеев